Отдалечавам се от теб…
тъй бавно.
От сенките на дланите…
или косите.
От улиците в този град
и бялото
око на слънцето
в усмивката.
Отдалечавам се от теб…
като при отлив.
От всичко живо,
сред което съм те имал…
В оголените острови след синьото.
Или из плитчините на годините.
Отдалечавам нощем
топла рана .
От края на угаснал ден.
Заслушан в звуците
на чужда памет…
Нахлузил нощното лице.
Как сам да бъда
бряг…скала. И пясък.
И сам да чакам
прилива през май.
Аз днес опитвам да призная,
че се изгубих в теб…
Докрай.
изгубен
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112050804814
Свидетельство о публикации №112050804814
Рецензии