Капанът на сингулярността

В някои от другите текстове има идея, чрез която в известна степен се преодолява парадоксът свързан с противоречието в Сингулярността времето да е спряло и въпреки това да е възможно нейната трансформация в следващо състояние - например възникване на Вселена. Преодоляването на парадокса може да стане ако се изхожда от теорията на относителността на Айнщайн, от която следва относителност на нещата /на състоянието/, в зависимост от гледната позиция (къде е наблюдателят, от гледна точка на кой обект се разглеждат нещата). По подобие на светлината, от чиято гледна точка времето би трябвало да е спряло (колкото повече един обект се приближава към скоростта на светлината, толкова повече ритъмът на неговото време се забавя) - а това според моето тълкуване би могло евентуално да означава не само замръзване навеки на светлината и липса на каквито и да е трансформации за нея, но и напротив - да означава липса на какъвто и да е времеви интервал и директно случване на събитието без никакво забавяне. Т.е. трансформация в случая би могло да има и от гледна точка на светлината цялата трансформация да се осъществява без забавяне за какъвто и да е времеви интервал, т.е. пространството из цялата Вселена да се преодолява мигновено. От гледна точка на светлината не съществува скоростта от 300 000 км. в секунда, която съществува от наша гледна точка. От гледна точка на светлината пространството не е препятствие, краят на пространството се достига едновременно с началото, в момента на излъчването на светлината, тя вече е и в края на Вселената. Защо от наша гледна точка ние възприемаме движение на светлината и то с конкретните 300 000 км. в секунда? Ако тълкуваме факта, че за едно тяло колкото повече увеличава скоростта си и я приближава до скоростта на светлината, от негова гледна точка, времето забавя своя ход (но не и за гледната точка на наблюдателя на Земята, за когото времето продължава да си се движи с традиционния си ритъм), тогава при достигане на светлинната скорост времето ще спре. Друг е въпросът, че това се отнася за тяло, а за да може то да достигне такава скорост ще му трябва безкрайно голямо количество енергия. Същевременно светлината, която не е такова материално тяло, се движи с тази скорост и не й е нужно безкрайно голямо количество енергия. Но фотонът представлява енергиен пакет и същевременно има маса (E = mc2 ; E/m = c2; E/c2 = m ; ако m беше нула, фотонът нямаше да притежава никаква енергия, светлината и електромагнитните вълни нямаше да притежават енергия, фотоните нямаше да са носители на енергия, нямаше да са енергийни пакети. Има тук някакво двусмислие, свързано с постулата за еквивалентността на масата и енергията, но формулите са ясни и знаците са от двете страни на равенството. Еквивалентността на масата и енергията следва от формулата и равенството и не обезсмисля факта, че ако масата от едната страна на равенството е нулева и енергията от другата страна на равенството ще се занули, независимо от еквивалентност и пр. Също така, да си припомним теоретичния експеримент с кутията на Айнщайн - затворена кутия в космическото пространство, върху която не действат никакви сили; в нея в единия край има лампа, която пуска фотон - той се удря в другия й край. При излъчването на фотона под въздействие на импулса, който има, кутията отскача назад като откат на оръдие, а при неговото пристигане и абсорбиране в другия край първоначалното положение се възвръща и стабилизира. Поради това, че фотонът носи съответна малка маса.) Можем ли да правим аналогия между двете или не можем? Ако направим аналогия, то тогава за светлината времето спира. Всъщност нали тази идея се шири, че при светлината времето е спряло. Ако тълкуваме това буквално, означава, че не може да има никаква трансформация повече. По същество светлината не би трябвало дори да се движи при такава логика. Защото времето, според мен, е израз на трансформациите, на процесите, на промените, на движението, на вибрацията. То е израз, а не някаква самостоятелно съществуваща даденост, същност, величина, поток или нещо подобно. Но по моето тълкуване за алтернативния вариант, времето не просто е спряло - не е спрял процесът на трансформациите, а то липсва - което означава, че трансформациите се осъществяват без никакъв времеви интервал. От друга страна, ако светлината изпълва без никакъв времеви интервал цялата Вселена, не са й нужни повече трансформации и движение...

И така, по подобие на светлината - и сингулярността. От гледна точка на сингулярността, времето е липсвало. За нея не е имало интервал от време на съществуване в нейното състояние. При образуването на сингулярността, без какъвто и да е времеви интервал (от нейна гледна точка - колко удобно звучи, звучи като оправдаване за всяка една магия), се преминава към трансформация в следващото състояние. Но ако не е имало времеви интервал и директно се е преминало към следващото състояние, защо тогава трябва да говорим въобще за сингулярност и за нейно съществуване? Защото от наша гледна точка тя ще съществува и може да си съществува много дълго време. Преди раждането на Вселената. Или, например, в сърцевината на някоя черна дупка, където плътността, гравитацията са толкова големи, че времето направо се е свило и изчезнало, а цялата материя се е пресовала в една сингулярност, в която няма нормално движение и вибрация на материята. Но това е просто като евентуален пример. Въпросът е принципен. Доколко, в зависимост от гледната точка, според идеите в теорията на относителността на Айнщайн, е възможно нещо, което, от наша гледна точка продължава цяла вечност, от негова гледна точка да се случва без никакъв времеви интервал и да става незабавно. Доколко за светлината, от нейна гледна точка, време няма и тя осветява цялата Вселена веднага след появяването си, доколко това се отнася и за всички други електромагнитни лъчения, Вселената е един океан от електромагнитни вълни, които я прекосяват незабавно и са постоянно и навсякъде, веднага след тяхното образуване (но това е от тяхна гледна точка - един океан на светлината, в който те попадат веднага след излъчването си, защото от наша гледна точка небето нощем все пак е тъмно, Вселената ни не е залята в океан от светлина). Доколко може да има разминаване в събитията, че една сингулярност, която за нас е продължавала определен период от време, от нейна гледна точка да не съществува в интервал от време, и да преминава незабавно в следващото състояние. В крайна сметка, от какво състояние се е породила подобна сингулярност, преди от нея да възникна нашата Вселена. Защото преди тази сингулярност е имало друг процес, друга трансформация, която е довела до сингулярността.

Евгени Алексиев   12.02.2013 13:37   •   Заявить о нарушении