Съзерцанието - 1

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ВЪНШНАТА СФЕРА

(Външната сфера на Реалността)

***

Мистериите на Вселената
- на Реалността, която виждаме и не виждаме, разбираме и не разбираме

***



(Към Метафизика на света на "Дълбок сондаж")

http://www.stihi.ru/2012/05/06/848
http://www.stihi.ru/2012/06/15/4348

Изхождаме от идеята, че следващите един след друг „крайни моменти” и „крайни стъпки” са аналогични, идентични, еднакви. Поне в определен отрязък от „време”, който за „обхвата” на „крайния миг” не е малък, макар за нас да се изразява в няколко секунди, достатъчни за осмисляне и регистриране на моментните ни възприятия и усещания. Това ни дава възможността да си представим една „времева екстраполация”. Да си представим, че в момента на нашето осъзнаване на възприятието ни по време на нашето съзерцание, ние виждаме моментния сумарен синхронизиран резултат на събитията-крайни моменти, изразяващ се в картината която съзерцаваме и осмисляме в този миг.

Повторяемостта на мига, аналогията, идентичността на следващите един след друг мигове в определен кратък интервал, достатъчен за нашето възприятие. Кратък от наша гледна точка. Събитията на базово равнище са идентични и се повтарят. Съзерцанието. В момента на осъзнаване на картината, приемаш едно абстрактно състояние, в което я идентифицираш, такава каквато я осъзнаваш, с всеки един или следващ „краен момент” в този твой малък интервал. На основата на идентичността на крайните моменти и тяхната повторяемост.

Извличаш абстрактния образ, който обаче не е образът на нито един от „крайните моменти”. Нашето съзнание плува в един времеви отрязък от множество последвали „крайни моменти”, в рамките на който се осъществява процесът на осмислянето и съзерцанието на настоящата за нас картина и настоящия за нас момент. Затова живеем с впечатлението за протичане на времето, за поток на времето. Макар че такъв няма, процесът на нашето съзерцание и осмисляне на настоящия миг е плуване в множеството на следващите „крайни моменти”.


==============================>  <============================================


Рецензия на «Съзерцанието - 07. 05. 2012» (Евгени Алексиев)

Тук и в други текстове по темата не съм изяснил достатъчно следното:
под "краен момент" се разбира една абстрактна разграничителна точка без стойност на протяжност във време, без стойност на протяжност на движение /т.е. на минимална част от траектория на вибрация/ в пространството на базовия елемент. Двата крайни момента обозначават началото и края на "крайната стъпка". Минималната стойност на протяжност във времето (т.е. на събитие, изразяващо се в минималната възможна част от траекторията във вибрирането на базовия елемент) е "крайната стъпка". Представата ни за времето отразява съвкупността от следващи една след друга "крайни стъпки" на всички съществуващи в Реалността базови елементи. Поради минималната стойност на "крайната стъпка" следването на събитията в тяхната съвкупност в Реалността е синхронизирано. Реалността обхваща всички Вселени във всички техни форми и измерения. Така "крайният миг" е всъщност "крайната стъпка" и се отнася както за минималното събитие в съществуването на базовия елемент (т.е. най-малката възможна неделима частица (елемент) във вибрацията му) така и за синхронизирания резултат в съвкупността на всички крайни стъпки на всички базови елементи в Реалността, съотвестващ по стойност на "крайната стъпка" на всеки един базов елемент поотделно. Под базов елемент се разбира градивният елемент на материята и пространството - независимо дали той е струна, частица или просто фокусирана енергийна същност. Наименованията може да бъдат променени, но смисълът им е този. Основната идея е, че "крайната стъпка" е с една и съща стойност навсякъде и че в съвкупността си "крайните стъпки" следват синхронизирано. На това равнище на разглеждане няма относителност и различна времева протяжност. Относителността възниква като ефект в нашето наблюдение на събитията на по-висок порядък, в резултат от взаимодействията при движението през структурата на пространството, вкл. в зависимост от променената структура на пространството поради различни обстоятелства, вкл. гравитацията. Празното пространство има структура, която не можем да възприемем. Категория на абстрактните "крайни моменти", които нямат стойност, а служат само за разграничаване от двете страни на "крайната стъпка". Категория на "крайната стъпка" (т.е. най-малкия възможен неделим повече времеви отрязък в Реалността). Времевата протяжност се идентифицира с движението, т.е. на базово равнище - с вибрацията на съставляващия Реалността базов елемент, а по-точно с минималната неделима повече част от траекторията в тази вибрация. Може ли да има ход на време, ако абсолютно всичко във Вселената е застинало и нищо не се движи и променя? Тогава идеята за време се обезсмисля, още повече, че не би могло да се стигне до такъв момент, до такова състояние без преди това да е имало промени. Идеята за времето е всъщност идея за промяната, а по същество тя представлява движение. В случая се приема, че има краен неделим времеви отрязък, т.е. има крайна неделима стойност, частица, елемент в траекторията на вибрацията на базовия елемент. Базовият елемент е основополагащата същност на Реалността, както на материята, така на пространството, така и на всички други форми на изражение на Реалността и нейните физични закони. На по-висок порядък базовите елементи се комбинират в различни структури. Вибрацията на базовия елемент е делима, но не до безкрайност. Минималната стойност и израз в тази вибрация представлява "крайната стъпка" и съответства на минималния възможен неделим времеви отрязък. Абстрактно "крайната стъпка" започва в един краен момент и свършва в друг краен момент, които сами по себе си нямат стойност, а длужат само за обозначаване на това, че "крайната стъпка" има стойност. Приема се, че траекторията на вибрацията не е делима до безкрайност. Т.е., че има минимален времеви интервал, който не може да се дели по-нататък до безкрайност. Т.е. траекторията на вибрацията, както и времевият интервал е делим и стига до определена минимална стойност. Тази делимост се обяснява с факта, че самото пространство има определена структура. Вибрацията се осъществява и е обусловена от тази структура. Делимостта произтича от наличието на тази структура. Минималната стойност е обусловена от пространствената структура. Под пространствена структура се разбира и съвкупността от всички измерения и форми на Реалността. Взаимодействията на вибрацията на базовите елементи с пространствената структура вкл. при движение през нея, води до ефектите, които ние възприемаме като относителност. На друго място бях поставил въпросът, откъде все пак произтичат и как са закодирани физичните закони, които са причината за силите действащи в нашата Реалност, вкл. в нашата Вселена. Силите, резултат от законите, обусляват свойствата, като свойствата от своя страна се изразяват като причина на силите. Въпросът е, откъде, защо и как са постановени и поставени тия закони.

Евгени Алексиев   18.10.2012 15:42   •   Заявить о нарушении / Редактировать / Удалить
+ добавить замечания
Моето разбиране за същността на Реалността води до различни въпросителни. В контекста на написаното по-горе, остава въпросът за "дискретността" на времето и съответно на пространството и на движението, както и за "дискретността" на материята.Т.е. дали времето е делимо или е неделимо,дали в реалността ни съществува минимален времеви интервал, който може да се идентифицира, или всеки един интервал може да се дели до безкрайност на безкрайно много други. Доколкото времевия интервал аз асоциирам с елемента на движението (т.е. на промяната, процеса, случващото се събитие)и конкретно с аналогичен минимален отрязък от траекторията на вибрацията на хипотетичен минимален базов елемент, въпросът е също така дали съответно движението може да има минимален елемент, т.е. дали може да се идентифицира някакъв минимален отрязък в траекторията на вибрацията на хипотетичния базов елемент, или тази траектория може да се дели безкрайно на безкрайно много по-малки елементи. Аз мисля, че доколкото евентуалната делимост на траекторията на вибрацията би могла да е свързана със свойствата, с характера на пространството, в което тя се осъществява, аналогично възниква въпросът дали в пространството би могло да се идентифицира минимален елемент - минимална протяжност, или всеки един елемент на пространството би могъл да се дели безкрайно на безкрайно много по-малки протяжности. Според мен, този въпрос би могъл да зависи от това дали пространството има структура (естествено невидима за нас, такава, която ние не сме в състояние да възприемем с нашите сетива или уреди, но за каквато навяват идея различни явления във физиката, както и идеи в теориите на Айнщайн). Но дори и пространството да има структура, според мен, въпросът е дали една такава структура би била съставена от крайни неделими елементи, или независимо от съществуването на такава структура, нейните елементи биха могли безкрайно да се разделят на по-малки елементи, образувайки структури от по-нисък порядък, нещо подобно на фракталиите, при които аналогични малки елементи съставят подобни по-голямомащабни елементи и това може да продължава в двете посоки до безкрайност. Според моето виждане, в този контекст въпросът е също така дали съществува базов елемент във вид на минимална частица или фокусирана енергия, или частиците могат да се делят до безкрайност. Ако все пак делението на частиците води до някакъв краен резултат във вид на фокусирана енергия, въпросът е доколко тази фокусирана енергия е неделима и не може да бъде диференцирана и разделяна по-нататък до безкрайност, кое би определило нейната неделимост в качеството на базов елемент. Мисля, че ако делението на частицата води до чиста енергия не е ясно как може да се определи обособяване на базов елемент. А в случай, че не се обособи базов елемент възниква въпросът как би се определило неговото проявяване като евентуален минимален елемент на вибрация (т.е. евентуален минимален отрязък на пространство и съответно на време)щом като самият елемент (като частица или енергия) би могъл да се разделя на по-малко елементи. Ако той в себе си съдържа делимост, тогава възниква въпросът каква негова част преминава през този минимален отрязък на вибрация. При положение че пространството, движението (траекториите на вибрациите) и съответно времето не са делими до безкрайност, т.е. има си определена структура и минимален елемент, който не може повече да се разделя, тогава следва да се прецени дали въобще би било възможно базовият елемент (частица или енергия) да може да се дели до безкрайност, след като той ще съществува естествено в рамките на самото пространство и няма как да е възможно да продължава да се дели след като пространството което е в него не може да се дели до безкрайност. Друг е въпросът, че ако съществува определен базов елемент на материята (енергията), който е неделим повече, ако делимостта на материята води в крайна сметка до един и същ неделим базов елемент, според моето разбиране за Реалността, съществува необходимостта от някакъв вселенски генетичен код, който да определя различните качества, които се проявяват когато базовите елементи започнат да се групират. Според мен, ако има такъв гетеничен код, той би следвало да е вграден някак си в минималния неделим базов елемент, или да съществува в пряка връзка навсякъде и с всичко в някаква непонятна паралелна или задкулисна реалност. Ако този код е вграден в базовия елемент, възниква въпросът че самият код очевидно ще се състои от множество по-малки съставни части и очевидно би представлявал делима същност като в същото време би трябвало да е вграден в минималната неделима базова частица(или елемент). Според моите разбирания, тези въпроси имат отношение към евентуалната възможност за синхронизиране на движението и съответно на времето в рамките на цялата Вселена (т.е. на цялата ни реалност) в противоречие с идеите на Айнщайн и съответните му теории, в които времето е относително и има различен ход в зависимост от обстоятелствата, свързани със скоростта на движение и пр. Според мен, за да може да се предполага възможността за такова синхронизиране, следва да се допуска възможността за съществуването на структура и крайни елементи, които да не могат да се делят до безкрайност и които са съпоставими и еднакви навсякъде във Вселената. Т.е. за мен е много важно и вероятно определящо, дали времето, пространството и движението са "дискретни", както е въведено такова понятие във физиката, когато от сериозни учени се разсъждава върху философски проблеми на пространството и на времето. Но същевременно ми изглежда почти абсолютно невъзможно това да бъде определено със сигурност по експериментален начин. Според логиката на нещата, не би имало начин това да може да стане в рамките и чрез наши рационални действия в смисъла на нашето реално материално съществуване и действия в окръжаващия ни свят.

Евгени Алексиев   13.05.2014 20:05   Заявить о нарушении / Удалить
От базовия елемент възникват по-късно елементите от по-висок порядък (кварки, бозони, лептони и т.н., за които обичат да говорят в Стандартния модел, уточнявайки, че не е сигурно даликварките са неделими, търсят някаква частица на Хигс и разсъждават за някакво присъстващо навсякъде поле на Хигс, с които по някакъв магически начин се надяват да обяснят всичко онова, което не са в състояние да обяснят и докажат.) Частиците притежават определен характер и свойства. Тези свойства определят техните прояви и взаимодействия. Описанието от хората на тези прояви и взаимодействия е приело наименованието закони на физиката. Всъщност не законите определят свойствата, а свойствата определят взаимодействията и проявите, които ние възприемаме и наричаме закони. От къде се явяват тези свойства на различни частици, възникнали от базовия елемент? Вероятно самият базов елемент притежава свойства, водещи до характера и свойствата на последващите елементи от по-висок порядък. От къде възниква базовият елемент и ако той е пакет концентрирана енергия по какъв начин в него са интегрирани съответните свойства? От идеите за Големия взрив, включително разните обяснения за "инфлация" и пр., това въобще не става ясно и за това избягват да разсъждават. Също толкова неясно е че някакво поле на Хигс съществувало навсякъде (или се е появило навсякъде след Големия взрив и по време на инфлацията, и докато вселената се е разширявала то е продължавало да я изпълва навсякъде, а въпросната частица на Хигс направила така, че материята да се изпълни с маса и от нищото да се появи - материя, маса, частици ... доста смътно, макар и с претенции за научност и за авангардна теория в теоретичната физика, при честен подход това не е нищо повече от метафизика, би могло да се нарече религия или спекулация, колкото и да си играят да изтъкват разни математически номера, и колкото и да се позовават на микровълновото фоново излъчване, опитвайки се да намерят в него разковничето за всичките си неразрешими проблеми.) Т.е. за проявленията, които наричаме закони на физиката причина са свойствата на частиците. Но има проявления на свойства на базовия елемент, включително на първоначалната среда, и включително ако базовият елемен произлиза от енергия, за които възниква въпросът как са обусловени, т.е. произхождат ли от първични закони и те къде са "записани" - може би в една хиперсреда, от която нашата вселена е само една малка част. Тогава ще възникнат всички тези въпроси във връзка с възникването на тази хиперсреда и съответните свойства и закони. И идеите за полето на Хигс никак не ми изглеждат по-реалистични и обосновани и доказуеми от идеята за многоизмерна хиперсреда, от която нашата вселена е една малка триизмерна част.

Евгени Алексиев   21.03.2016 18:58   Заявить о нарушении / Удалить
"за проявленията, които наричаме закони на физиката причина са свойствата на частиците" - но ако частиците, материята, масата възникват от вакуума, от нищото, както днес обичат да изтъкват според "модерните" разбирания във физиката, тогава за проявленията, които наричаме закони на физиката и от които следват характерът и свойствата на частиците /както базови, така и по-късно съставни с различни комбинации на свойства/, причина са свойствата на същия този вакуум, празно пространство, което както се оказва всъщност не е празно и не е "нищо". Как са присъщи тези свойства на вакуума, по какъв начин са вградени, записани, интегрирани в неговата същност? Включително ако пространството има структура, ако тя е "дискретна", как свойствата са обусловени, как са свързани, предопределени, кодирани, записани. Или вакуумът е просто завесата към друга реалност, измерение на друга многоизмерна реалност, в която с други неизвестни за нас механизми се обуславят неговите свойства и проявления, водещи до всичко останало.

Евгени Алексиев   06.04.2016 17:45   Заявить о нарушении / Удалить
Сега мисля, че по "краен момент" и "крайна стъпка" трябва да внеса уточняване. Двете понятия изглежда изразяват едно и също - една същност. Тук се приема, че времето и пространството са "дискретни", т.е. че те не са делими до безкрайност на все по-малки съставни елементи. Това би означавало, че в процеса на тяхното деление се стига до една крайна стойност или същност, която не може да се дели по-нататък. Т.е. неделим градивен елемент. Демокрит някога е нарекъл това атом, имайки предвид неделима частица, съставяща материята. Аз имам предвид тук времето и пространството. А също така и движението, защото чрез него се изразява идеята за времето. От физическа гледна точка, според мен, времето не представлява измерение, непрекъснат поток или физическа същност. "Крайният момент" представлява единствената настояща съществуваща в нейното многообразие реалност, единна и синхронизирана в този единствен "краен момент", който преминава в следващ - в следващо единствено единно синхронизирано състояние на реалността ни. Доколкото този синхронизиран вселенски реалностен "краен момент" би могъл да се обозначи чрез вселенската съвкупност от минималните елементи на действие, т.е. от минимални елементи на движение в пространството в рамките на този неделим "краен момент", "крайният момент" и минималният елемент на действие/движение се отнасят до едно и също. Този минимален елемент на действие/движение е ясно че би се изразил не в макроскопично звижение през пространството или в негова част, а в микроскопичен елемент от вибрация, предхождаща всякакви други промени, водещи до макроскопично движение и преминаване през структурата на пространството. Съответно, този минимален елемент на действие се случва в рамките на минимален елемент от структурата на пространството. Всичко това е в случай, че времето, пространството и съответно движението са "дискретни". В случай, че това не е така, и ако те могат да се делят все повече и повече до някаква безкрайност, тогава разговорът и разсъжденията ни ще станат други. Тогава вероятно би трябвало да си определим някаква имагинерна наша граница, но остава важен въпросът в тази безкрайна делимост как да определим синхронизация и как да определим евентуалното съществуване на определен конкретен настоящ момент, който да означава конкретен сегашен синхронизиран статус на реалността. За евентуално определяне на синхронизация, би следвало да приемем, че в безкрайната делимост все пак има съответствие на различните равнища между елементите на трите същности - време, пространство и действие. Иначе при "дискретност", която възможност предпочитам и ми изглежда и по-вероятна, доколкото приемам, че всичко има някаква базова структура, между отделните "крайни моменти" границите би следвало да са безмерни, тъй като неделимата същност изразявам именно с "крайния момент". В този смисъл необходимостта от понятието "крайна стъпка" отпада. 26. 07. 2016

Евгени Алексиев   26.07.2016 16:14   Заявить о нарушении / Удалить
Интересно!

Красимир Георгиев   08.08.2021 08:29   Заявить о нарушении / Удалить
Благодаря, към тази тематика трябва скоро да се върна. Поздрави. Е.

Евгени Алексиев   08.08.2021 19:31   Заявить о нарушении / Удалить
В коментарите-бележки от 2012 и 2014 е казано достатъчно ясно и с последния коментар от 2016 всъщност не казвам повече, освен разсъжденията при вариант, че няма "дискретност" и има делимост до безкрайност. При такава хипотеза, няма причини "най-базовите свойства" в същността на пространството и съответно движението и времето да се различават при различните проявления и измерения на Реалността, независимо в колко и какви отделни или свързани помежду си Вселени, така че дори и в такъв случай би могло да се допусне някаква минимална "междинна" мярка, която е еднаква навсякъде, чрез което да приемаме, че няма причини да няма на съответните базови равнища, както и по принцип в същността на всички проявления, всеобща синхронизация в проявленията на пространство, движение и време.
В последния коментар от 2016 правя някакво смесване между "краен момент" и "крайна стъпка". В случая използвам понятието "краен момент" вместо "крайна стъпка" като по ясно за възприемане. Но остават верни разсъжденията в коментара от 2012. /Може би вместо "краен момент" както е посочен в коментара от 2012 трябва да се измисли друго понятие, а "краен момент" да се използва вместо "крайна стъпка"./ Идеята е, че при "дискретност" и неделимост до безкрайност крайният неделим базов елемент все пак има някаква стойност /и нея и нейното осъществяване, проявление в Реалността съм нарекъл "крайна стъпка"/, а там с безмерен и абстрактен "краен момент" съм обозначил началото и края на проявлението, на осъществяването на тази минимална неделима стойност /т.е. на "крайната стъпка"/. Така че в този случай, както е казано в коментара от 2012 г., "крайният момент" в края на "крайната стъпка" съвпада с "крайния момент" в началото на следващата "крайна стъпка" /и съответно "крайният момент" в началото на "крайната стъпка" съвпада с "крайния момент" в края на предшестващата "крайна стъпка"./ Т.е. понятието "краен момент" е без стойност или измерение и служи само за разграничаване между отделните "крайни стъпки", които имат стойност и са неделими. Служи като абстрактни граници без своя стойност. А в последния коментар от 2016 г. всъщност съм направил смесване и съм идентифицирал "краен момент" със същността на "крайна стъпка", т.е. с неделимата същност, която преминава в следваща аналогична неделима същност, и чрез което се изразява всеобщата Вселенска синхронизация на процеси и събития, или по-точно всеобщата синхронизация в цялата многоизмерна съществуваща Реалност.

Евгени Алексиев   09.08.2021 14:50   Заявить о нарушении / Удалить

07. 05. 2012