вечерна молитва

Още в мене сънува детето
оцеляла от бури дъга.
Затова отвори ми – да скрия
под небето и
твойта душа.

Често спирах из пътя,
на сляпо
припознал в някой синур
смъртта.
Затова отвори-
в мен да влезе
облак сънен
от твойта душа.

На ръцете ти топлата вяра
омагьоса ме. И не разбрах
как от прага надничаше
плахо
тази пролетно-бяла луна…

Знам ,че  късните дни ще намеря
в изоставени птичи гнезда.
Затова отвори ми-
до вечност
да ги скрия във твойта душа.


Рецензии