ЧУДЕСА
акростих
Нямо е. Тихо е. Тъжно.
А песен се лее безгрижно.
Мигове пъстри, откоси,
Алени весели, боси.
Радости будят се топли
И гонят болки и вопли.
Ябълкова градина,
Шепне с розово синьо.
Арфено румени думи
Нямо поднасят ми друми.
Девствени друми, потайни,
Усмивки скрити, омайни,
Ръсват копнеж от звездите,
Кротнала обич в гърдите.
Обич нечакана сладка,
Волна фриволна, но кратка.
А от отвъдното бяло,
С вятъра луд е поспряло,
Овчарче с детската радост,
Бряг от мечтите на младост.
И прошепва невидим Иван
Чудесата за нас са от Там.
Чудеса
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112042103048
Свидетельство о публикации №112042103048
Рецензии