Казалось, слышу звон монет
Росица Петрова - http://www.stihi.ru/2012/03/20/296
Капе нощ и всичко е някак си..,
сякаш стискам във шепа петаче,
щом подхвърли парче от душата си
на живота ми колоездача.
С разсъблечен тризъбец Луната
бди на пост пред дома на очите ти
и отсява доброто от плява.
Слънчогледи гнездят във косите ми.
Протегни се, за теб съм посяла
в разлюляната нива на дните
стръкче обич. За тебе ме пита
мисълта ми, на миглите спряла.
Знам, вълната скалата залива,
ала камък вода не попива.
КАЗАЛОСЬ, СЛЫШУ ЗВОН МОНЕТ
Перевод с болгарского
Всю ночь звенело за окном...
Казалось, слышу звон монет.
Привычный для души мне он,
Как гонщика на жизни свет.
Луна - охранник, дом хранит
И смотрит в ночь во все глаза.
Трезубец в сене крепко спит.
Подсолнухи на волосах…
Потрогай, для тебя сажал,
Покачиваясь в ниве дней.
Ресницы ты опустишь, знал,
На острие любви своей.
Волна, я знаю, камни бьёт.
Но камень воду ведь не пьёт.
Олег Глечиков
16 апреля 2012 года. Керчь. Украина
Свидетельство о публикации №112041610073
С топли приятелски чувства!
Росица Петрова 03.05.2012 23:24 Заявить о нарушении
Знам, който не е напълно запазва смисъла на поемата си. Смятате ли, да ми прости за това!
Твоята истина не е всичко, най-вероятно е знаел, че в стихотворението си.
Ако знаех, че на български език по-добре, тя ще бъде по-лесно.
Ноември не го познавам много добре.
Аз те прегърна,
Олег Глечиков 03.05.2012 23:43 Заявить о нарушении