ЗВЪНЧЕ
Животът не е ли звънче?
Мами ни, мами и ето,
момиче съм вече с момче
и смях на звънче е сърцето.
Животът не е ли звънче,
звъни любовта там където,
любов от душата тече
и грее в усмивка детето.
И носи ни, носи звънче,
за радост сърцата ни буди,
за песен денят ни влече
и с чудесата ни, чуди.
Когато звънчето звъни
и вятър звънчето разнася,
злосторство с добро се мени
и доброта се понася.
Звънчето е слънце без мрак.
Звънчето е смях на детето.
Звънчето е полския мак.
Пее звънчето в сърцето.
Звънче
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112041107458
Свидетельство о публикации №112041107458
Рецензии
