Аз съм Козирог.
Моя е зимната нощ.
Мой баща е декември или януари.
Аз съм възел от ярост, и воля, и мощ,
и следата ми в преспите пари.
В мен се сменят годините.
Бързат напред,
но минават през времето в моята диря;
аз катеря скалите по зимния лед
и към Бъдното пътища диря.
Аз се спущам при вас – див планински козел.
Кой от вас би опитал да дойде при мене?
Върху двата си рога гигантски съм взел
не света, а самата Вселена!
Мой е южният тропик на вашия свят,
жарка кръв бие трескаво в моите вени –
аз живея на връх,
аз не мога във град
– ние просто сме горе родени.
Мое царство, и участ, и цел
– е върхът,
аз по шеметни скатове крача спокоен;
някой ден ще достигна и Млечния Път –
той е мой,
това мляко е мое!
И когато, последната урва превзел,
стигна стръмния каменен хребет, където
ме очаква смъртта – като всеки козел
скачам в пропаст.
И падам в небето!
Козирог
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112040702480
Свидетельство о публикации №112040702480
Рецензии