ръкопис

по Цветанка Убинова

Някой
неканено
скита
в душата  –
                вечност
                от синур
                време...
Някой
Останал..
крещи
из кръвта ми.
В тялото.
            В пясък из вените…
2
Слепият ъгъл съм.
Долу.
Под кръста.
                В кръг
                до смъртта
                се събирам.
Думи за хляба
в себе си месил.
От едно
          закъсняло
                умиране...               
3               
Някъде.
Някога.
В камък за болката.
Или в свещта на затворник.
Покривът,
          птиците,
                синьото
              (в погледа)
ще ми напомнят стихове…

4
Вечер в стената.
С бяло.
През Нищото.
Гледа в стъкло.
На босо.
Девет е. С нулите.
В думи за  нищене -
Хиксове.
В показни пози…
 
5
Някой
осъмнал
облита
душата ми –
                просяк.
                От памет
                наказан.   
В слепия ъгъл съм .
Долу.
При хляба си.
Стискам живот.
И разказвам…