В диалог с Валери Рибаров
по повод „Пътуваме в живота чрез менталност”
Тъй както към небето се протягат
зеленооките филизи на бръшляна,
и срещнали под дланите си твърд
се вкопчват в нея даже и до смърт,
и колкото на горе извисяват
ръцете си, в земята вкореняват
душата си към живата вода
то чудо ли е туй, че и така
Природата и нас е надарила
със свойството да черпим своя сила
един от друг и само Любовта
да ни преражда като дъх за вечността…
Когато тъждество сме изградили
водите ни са буйни и пенливи .
Когато тъждество сме изградили
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112040310484
Свидетельство о публикации №112040310484
Рецензии