В хоризонтите на тихото ти бдение
на пръсти стъпвам, за да не смутя
минутите на твойте вдъхновения
в които ми рисуваш чудеса.
И търся се във тях, но не защото
животът ми предлага диалог
или пък че разперила крилото
е птицата над моя небосвод.
А може би затуй, че вече зная
на моя ден как в стопления скут
разцъфва люляк, после до забрава
си ме целувал както никой друг…
Но този свят е толкова типичен
за всеки който може да обича!
Но този свят е толкова типичен
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112040310445
Свидетельство о публикации №112040310445
Рецензии