Отдавна бе, а миг не е изминал,
от кедъра се търкул; листо.
Един единствен вятърът надникна
в хралупата на старото дърво.
Но всичко е така невероятно
във този тих полу-пейзаж,
с размер на чувство необятно
си спомням всеки шепот наш.
Сега не питам още ли втъкаваш
на времето в косите стих след стих
и още ли Живота изпреварваш,
ала когато във гърдите ми заспиш
аз вече преди теб ще съм заспала,
а твоя стих ще бъде по-красив.
Отдавна бе, а миг не е изминал
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112040310311
Свидетельство о публикации №112040310311
Рецензии