Ръката ти се люби със косата ми
под дъжд от падащи листа,
едно листо политна към полата ми
и върху нея затрептя.
Очите ти ме водят по безкраен път
и аз ги следвам в бяла тишина
Зърна на броеница очертават кръг-
във твоя шепот, влюбена жена.
Усамотени с теб се умълчаваме
в прегръдката на листопад.
Светът, защо ли да оповестяваме
с какво, защо, къде и как?
Когато погледите си пресичаме
един на друг безмълвно се обричаме.
Ръката ти се люби със косата ми
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112040203555
Свидетельство о публикации №112040203555
Рецензии