Кой вятър те довея, да те срещна
по голия сокак на мойта лудост,
когато старостта е неизбежна,
а всяка младост е за три дни чудо?
Докъто млада кръв и старо вино
превръщат любовта във скрита болест
не трябваше да ме целуваш, нито
да ме препасваш с вятър звездоброец.
Дошло е време днес да ми развържеш
сто възела по змийската ми кожа,
сто обичи от мене да преглътнеш.
И най- накрая да ми кажеш „Мога”.
Защото от Любов не се умира,
но без Любов, светът не ни побира.
Кой вятър те довея
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112033109259
Свидетельство о публикации №112033109259
Рецензии