Сякаш зад плета на страховете,
в пясъчна пътека се превърна
вятърът, преминал през лицето ми.
И надолу падна – в слънчогледите -
есента от жълтата му дреха…
Къщата понякога е ничия-
камъче, в което все говорят
стъпките ми, тъмното пресичали.
С минала щастлива пролет.
В този сън останали. Помежду ни.
В лъсналите шипове на болката.
Думите ти нежно ще подреждат
моите въпроси. В хроника…
Скрита зад плета на страховете,
къщата понякога е име.
С вино от неделна вечер.
С птици, в мен забравили отлитане.
Някъде , с лице от чуждо минало –
в страници… след нечия въздишка,
пролетните плахи детелини
още на любов миришат.
детелини
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112033009831
Свидетельство о публикации №112033009831
Рецензии