Животът се изнизва като сън

четейки сонет №19
от Уилям Шекспир

Вретеното преде и този звън,
аз чувам непрекъснато край мене.
Животът се изнизва като сън.
Изнизва ни се, Дявол да го вземе!

Чекръкът се върти и няма как,
годините оставят отпечатък,
а залъкът корав, присяда чак
изпратиш ли приятеля оттатък.

Но ето там ликът ми вечно млад
във твоя стих оставя отпечатък
като посипан сребролунен прах

Смразявай Време, цялата земя,
но ти не можеш да прекършеш злака.
щом всеки стих е вечен и крилат.


Рецензии