Война Красимир Георгиев Война

Войны строят империи!
Мир для трусливого, слабого!
Герои их помнят! Во времени
стихами петь песни дьявола,

петь на полях сражений
верхом на атОмном Пегасе,
смерть не святая поэма,
смерть прозаично ужасна.

Война – это хрупкий мостик
над пропастью блуда правителей,
и если на смерть долго  смотришь,
она тебе тем же ответит.

След подвига или след злобы
потребуют око за око.
Героика в смерти? Ну что вы!
Нелепа вся смерть и жестока.

Венки украшают кладбИща,
фанфары к героям взывают.
Но это не нужно погибшим,
их те, кто в тылу, вспоминают.




Красимир Георгиев
ВОЙНА

Империите се градят с войни!
Мирът е за страхливите и слабите!
Героите ги помнят! А дали
не е измислил тези мисли дяволът,

обяздил своя атомен Пегас,
възпяващ бойните поля на времето...
Но няма поетична смърт, смъртта
е винаги на прозата творение.

Войната – крехък мост над пропастта,
със страстна блудна власт ще ни прегърне,
но ако гледаш дълго към смъртта,
тя скоро с поглед свой ще ти отвърне.

След подвиг ли, или след зла съдба,
отправяме се в същата посока.
И няма героична смърт, смъртта
е винаги нелепа и жестока.

Венци красят безстрашие и страх,
фанфари паметно благоговеят.
И ще се помни дълго таз война,
но не и от воювалите в нея.

http://www.stihi.ru/2012/03/18/7213