Лариса Семиколенова Родопы героев помнят Родопите

„РОДОПЫ ГЕРОЕВ ПОМНЯТ”
Лариса Семиколенова
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РОДОПИТЕ ПОМНЯТ ГЕРОИТЕ

                Не цени своя народ този,
                който в сърцето си не пази спомените за неговите страдания.
                Търновски митрополит Климент (Васил Друмев)

Как камъни плачат видя.
Мълчат скръбно хора и време.
А раните нощем болят
с куршуми, в Батак запоени.

Стената е кървава вече,
жестокости вяра не спират.
След страх и безмилостна сеч
в страдание всички умират.

Ти чу ли в беззвездния мрак –
стените на църквата стенат!
Проклинат врага си в Батак
невинните, живи погребани.

Днес с почит пред тях ще застанем,
цветя до икони ще сложим.
В сърцата не млъкват камбани –
Родопи героите помни.


Ударения
РОДОПИТЕ ПОМНЯТ ГЕРОИТЕ

Как кАмъни плАчат видЯ.
МълчАт скрЪбно хОра и врЕме.
А рАните нОштем болЯт
с куршУми, в БатАк запоЕни.

СтенАта е кЪрвава вЕче,
жестОкости вЯра не спИрат.
След стрАх и безмИлостна сЕч
в страдАние всИчки умИрат.

Ти чУ ли в беззвЕздния мрАк –
стенИте на цЪрквата стЕнат!
ПроклИнат врагА си в БатАк
невИнните, жИви погрЕбани.

Днес с пОчит пред тЯх ште застАнем,
цветЯ до икОни ще слОжим.
В сърцАта не млЪкват камбАни –
РодОпи герОите пОмни.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Лариса Семиколенова
РОДОПЫ ГЕРОЕВ ПОМНЯТ

                Не дорожит своим народом тот,
                кто в сердце своем не хранит воспоминания о его страданиях.
                Тырновский митрополит Климент

Ты видел, как плачут камни,
Как скорбно молчат поныне?
И ноют ночами раны,
От пуль, что Батак язвили.

И кровью стена залита,
Где люди спастись пытались.
Изведав немало лиха,
Погибли все, но не сдались.

Ты слышал беззвёздной ночью,
Как стены Батака стонут?
Проклятья живут бессрочно
Душ, заживо погребённых.

К руинам цветы слагая,
Постой в молчании скорбном –
В сердцах набат не смолкает:
Родопы героев помнят.

http://www.stihi.ru/2012/03/12/2214




---------------
Руската поетеса Лариса Семиколенова е родена и живее в гр. Самара. Публикува стихове в литературни списания, сборници и алманаси като „Автограф”, „Союз писателей”, „Литературен свят”, „Вначале было слово”, „Я держу небо”, „Площадь Пушкина”, „Созвездие”, „Из глубины души”, „Тихо, пушки, строки говорят” и др. Печелила е награди в поетични конкурси.