На сестра ми
Ти помниш: лято е,
дом на брега
и бриз –
уютът
на семейната закрила;
и мисълта,
че отсега ще бъде низ
от загуби животът,
моя мила!...
да бъдем клони
от дървото на рода
ни отреди съдбата –
нашата стопанка,
затуй след всяко заминаване –
в реда
на другите –
остава болка
вместо сянка...
на нас ли двамата –
залога
е думичката «заедно» –
като във дим
ни предстои да извървим
до края пътя,
начертан от Бога?...
и само къщата
сред толкова въпроси
без отговор –
бълбукащи блата – с какво
упорсство само! –
като лодка ще се носи,
издялана
от родословното
дърво!...
Превод от руски Георги Миланов
***
© Copyright: Алишер Киямов, 2012
Свидетельство о публикации №112030306328
Свидетельство о публикации №112030306328
Рецензии