Атанас Капралов - Ограбен, перевод

Пошушна нещо твоят с моя профил
и ето ни –
лице в лице на крачка.
Подобно две коли пред катастрофа,
телата ни удариха спирачка.

Светкавично направи теста кръвен
сърцето ми –
без твойто съм загубен!
И виждах как площадът се огъва
от жажда върху него да се любим.

Опитах за небето да се хвана,
за да остана прав пред теб…
Но, Боже –
оказах се без устни и без длани,
откраднати от ловката ти кожа.

Ах, тази твоя кожа ненаситна,
тя всичко мое
взела бе на мушка –
в шпалир от минувачи любопитни,
ограбваше ме част по част…
До шушка!

И с плячката по цигански изчезна…
А аз,
по-никой от клошар случаен,
събирам днес останки безполезни…
Но как да ги съединя –
не зная.

 (перевод с болгарского Стафидова В.М.)

О чём-то шепчут наши лица в профиль
Глаза в глаза дистанция в пол-шага
Как две машины перед катастрофой
И тормоз не сработал бедолага.

Я перед небом был всегда тихоней
А тут душа моя как заорала
Остался я без губ и без ладоней
Ты  как-то незаметно их украла.

Ах это тело рай для ненасытных
Ты сразу же взяла меня на мушку
И на глазах у многих любопытных
Разобрала на части до макушки.

И как-то по-цыгански вдруг исчезла
А я как бомж фрагменты собираю
Они совсем, конечно, бесполезны
И что мне с ними делать я не знаю.


Рецензии