БОНОГО
Луната недостъпна и надменна,
гледа ме
намръщено
и строго.
Сърди се.
Белязана мишена
съм и аз,
маймуната Боного.
Желая само просто да обичам.
Пристана любов да си намеря.
По човешки стих да ме увлича.
Не по клон, по връх да се катеря.
Но да нямам завист и омраза.
Злост и алчност да ми бъдат чужди.
Да не съм страдалеца на Аз-а.
Да преследвам само прости нужди.
Обичта ми да е родна къща,
а усмивката да е храната.
Радостта ми радост да прегръща.
Туй да ми е пълната заплата.
Луната е далечна и студена.
Погледът ти гледа в мене строго.
Упреци ме стрелят.
И ранена
твоята маймунка е Боного.
Боного
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112030101339
Свидетельство о публикации №112030101339
Рецензии