Красива съм, когато ме втъкаваш
във гънките на свойте светове,
душата ми когато разлюляваш
в прегръдката на твоето сърце,
а още по-красива съм, когато
ме галят с обич твоите очи
тъй, късче само самородно злато
недрата земни може да краси,
но мигом ставам трескава и грозна,
отвърнеш ли от мене ти очи,
и питам се с нарастваща тревожност:
сгрешила ли съм някъде? Уви,
след огънят пламтящ, красиво и светъл
остава само дим и сива пепел.
Красива съм когато...
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112022508964
Свидетельство о публикации №112022508964
Рецензии