Аз не мога в теб да оцелея,
твоите окови ме гнетят.
С мечтите си обичам да се рея,
да усещам в дробовете си светът,
да изгрява във косите ми небето,
аз да бъда слънце и луна,
по магическите струни на сърцето
да римувам „радост” и „сълза”.
Ти не можеш в мен да оцелееш,
мойта тишина ще те влуди,
ветрове безмълвни ще отвеят
гордостта на твоите очи...
Но попаднали в любовен плен
само, аз във теб и ти във мен.
Аз не мога в теб да оцелея
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112022400734
Свидетельство о публикации №112022400734
Рецензии