Будя се от сън и недоспала
връщам се в годините назад.
Колко шансове съм пропиляла,
колко пъти сам подвила крак...
Гледам през бинокъла на мрака,
няма нищо, само силует
сякаш със годините е чакал
мене.Може би. Или пък теб?
Ако туй си ти, то аз къде съм?
Ако туй съм аз, къде си ти?
Разпилени като листите на есен
даваме живот на всеки стих.
-Как тъй силуета си съзряла,
а душите наши там не разгадала?
Гледам през бинокъла на мрака
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112022002994
Свидетельство о публикации №112022002994
Рецензии
Добрый вечер, Росица!
Я перевёл два твоих стихотворения. Загляни и оцени.
Вот ссылка на одно из них -http://www.stihi.ru/2012/02/21/12025
Второе рядом, ты его найдёшь сама.
С теплом и благодарностью за поэзию,
Олег Глечиков 22.02.2012 01:00 • Заявить о нарушении
Я перевёл два твоих стихотворения. Загляни и оцени.
Вот ссылка на одно из них -http://www.stihi.ru/2012/02/21/12025
Второе рядом, ты его найдёшь сама.
С теплом и благодарностью за поэзию,
Олег Глечиков 22.02.2012 01:00 • Заявить о нарушении