Отчаян скитник - паднала звезда,
блуждаеше във мрака без надежда.
Очите му- угаснала искра,
душата като дрипава одежа.
Навярно бе загубил любовта,
а вярата далече отлетяла,
та тази адска, глуха тишина
обсебила го беше цяла.
И спрял на пътя – как да продължи
сърцето му от болка ослепяло?
В очите му солените сълзи
не знаеха ни край, нито начало.
-О, скитниче! На себе си повярвай ти
и пътя ти напред, ще заблести!
Видях отчаян скитник през нощта
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112022002975
Свидетельство о публикации №112022002975
Рецензии