Ветровито стихотворение

Все ще дойде време, някога на Есен…
С теб ще бъдем двама волни ветрове.
Аз съм Севернякът – напорист и бесен.
Ти ще си Южнякът с босите нозе.

Ще се срещнем тайно в някое усое.
Смерч ще се повийне, дъжд ще завали.
Ще заскачат лудо сдържани порои.
Буря ще катурне празните ни дни…

Само да се случи, някога случайно,
ей така по Есен, в голите поля…
С теб ще си разкажем вятърните тайни –
в мъжки ураган и в буря на жена…

Николай Дялков
13.02.2012 год.
гр.Благоевград


Рецензии