На Музата

О, виждам...Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала,
че музите понякога тъжат?
Понякога си тръгват и в забрава
потъват белите листа,
а друг път гневни и сърдити
/тъй както музата ми е сега/
обръщат гръб с юмруци свити-
За отмъщение ли? Ах, нима..?
-О, музо! Как в мене щом си се родила,
аз бих могла да съм те наранила?


Рецензии
Муза
О, вижу ... Муза, ты сердита.
Что? Почему? Кто знает.
И дерзкие мечты пиита
Как пламя тихо угасают.

А что у вас? У вас не так?
Душа по музе не тоскует?
Когда её скрывает мрак
И чистый лист опять пустует…

А иногда она сердита
/ Вот точно так же, как сейчас /
Готова драться, ядовита,
В отместку что ли? В этот раз …

- О, Муза! В миг, когда во мне ты родилась,
Ты болью сердце вдруг отозвалась?

Светлана Мурашева   17.02.2012 12:25     Заявить о нарушении
Имаш красиво поетично перо!

Росица Петрова   18.02.2012 09:48   Заявить о нарушении
Благодарение на Росица!
Аз съм много се радвам да го чуя

Светлана Мурашева   19.02.2012 00:09   Заявить о нарушении