Отде се взехте всички вие
копнежи, блянове, мечти?
Не виждате ли,че съдбата ми е
невежа, злобна и руши
по пътя де каквото срещне
без капка жал, с един замах
след нея всичко свежо вехне-
днес пясък съм, а птица бях.
Затуй кръжете там,където,
ще срещнете такъв синхрон
в чиято красота човекът
да вкуси радостния плод!
Останала без блянове и без мечти
душата моя, умъртвена спи.
Днес пясък съм, а птица бях...
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112021702742
Свидетельство о публикации №112021702742
Рецензии