“А цветето, парфюм което дава,
с най-ценното за себе си остава.”
Шекспир – Сонет№5
То - цветето парфюм което дава
с най-ценното за себе си остава,
но също като литналото ято
ще потъмнее неговото злато,
парфюмът му тъй нежен и омаен
ще изветрее в миг недълготраен
и цялата ти радостна възхита
в едно със тихия ветрец отлита...
Но погледни в душата ми човечна,
за тебе скътала е обич вечна
не се мени с менящите сезони,
ни вятър я като листата рони.
Защо ти е разкош недълговечен,
щом с мантия си във душата ми облечен
Защо ти е разкош недълговечен?
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112021511452
Свидетельство о публикации №112021511452
Рецензии