Старееш ти, сребреят ми косите,
по бръчките годините броим,
отколешният блясък във очите
във влага се превръща и горчи.
Каквото сме посяли днес го жънем:
и радостти и бликнали сълзи,
създаде ти два дъба здрави,
а аз родих две кичести брези.
Чрез тях ще продължаваме да бъдем
във вените им,в пулса им дори
и в този свят за нас така оскъден
Смъртта не ще ни нивга покоси.
-На младини посяхме любовта
тя днес в душите ни се разцъфтя.
Ще продължаваме да бъдем
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112021400433
Свидетельство о публикации №112021400433
Рецензии