Разнежена в окото ми сълза
търкулва се от чувството,което
пробуден спомен в моята душа,
сигнал изпрати право във сърцето.
Отгде се взе?Какво го провокира,
че тъй раздра завесата на две?
Нима мигът отминал не умира,
та се завръща в мене възроден?
Не искам спомен – мислите ми трови.
Бъди на дните ми реалността!
Любов,когато се повтори,
ще можем да я пазим до смъртта.
-Докато спомена в душата пазиш
обичта ни няма да погазиш.
Докато спомена в душата пазиш
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112021400401
Свидетельство о публикации №112021400401
Рецензии