МК - Генка Богданова перевод с русского

ГЕНКА БОГДАНОВА  перевод с русского на болгарский

ТВОРЧЕСКАЯ БИОГРАФИЯ


Я, Богданова Генка Динева, 1950 года рождения, по образованию  специалист в сфере культуры. Замужена, имею двух взрослых дочерей, одна внучка  Аделина Тодорова – самый молодой участник в Межденародного конкурса поетических переводов .Более сорок пят лет увлекаюсь стихосложением, а последние несколько лет – и стихотворными переводами. Владею русским языком.
Начало на формуляра
Я автор 25 книг для детей и взрослых читателей. Пишу стихи, басни, сатирические и юмористические стихи, хайку, рифмованные сказки, рассказы, стихи и загадки для детей.
Призьор международных и национальных наград за поэзию и прозу. Мои стихи и рассказы были переведены на русский, украинский, английский, испанский, турецкий, французский и португальский языки и эсперанто.
Край на формуляра
Участник и призер Второго, Третего, Четвертого и Пятого  Международных кон-курсов  как автор и  с поэтических переводов стихов более сорок русских поэтов. Эти переводы вошли в мои електронные сборники: „Душа Россиии „ , «Дарю свою нежность» «Душа с душою говорить», «Магия слов”
Моих стихов переведени русскими и украинскими поэтами на руского и украинского  языках в рамках  ІІ, ІІІ , ІV и V–го международного конкурса
В соответствии с объявленными итогами Третьего Международного конкурса - вошла в число призеров, в частности:
- Награждена в номинация „ И душа ,с душою говорит” с ПОЧЕТНЬІМИ ГРАМОТАМИ международного жюри за создание книги переводов с русского на болгарский  язык „ Душа России”:
І- я  част : „ Дарю свою нежность” –перевод стихов Ольги Мальцевой – Арзиани ІІ- я част: „И душа, с душою говорит „.- перевод стихов 11 поетов России.

Получила  еще ПОЧЕТНАЯ ГРАМОТА за:
1. Предоставленые моих стихов, которые преведены на русский и украинский языки м международных конкурсах поетически переводов:
- „Болгарский язык: Культурные традиции и совремонность”;
„Связь времен, связь поколений”;
- „Отражение истории страны и судьбы человека в зерлкале современной поэзии”
2. За перевод стихов с русского на болгарский язык:
- ИРИНА КАХОВСКОЯ-КАЛИТИНА – „Песня болгарской девойки” / „Песента на българската девойка”;
- ЮРИЙ МУХИН – „Святая Русь” / „Святата Русия”
В ІV-го и V-го Международных конкурсов 2011/2012 завоевала три раза ГРАН-ПРИ за переводы русской поэзии и прозы, и многие ВЬІСШИЕ призы и ПЕРВЬІЕ места в различных номинациях. Организаторы конкурса выразили особую благодарность
мне за  активное участие и удостоили с ПОЧЕТНАЯ ГРАМОТА  для активные участия в Конкурсе, как поэт и переводчик, и за активную работу по развитию конкурсе.

http://www.stihi.ru/avtor/genkabogdanova

http://bogdanova.blogspot.com

http://www.stihovebg.com/work_comments/id/118091/


http://www.facebook.com/profile.php?id=100000961135320


МОИ ПЕРЕВОДЬІ  С РУССКОГО НА БОЛГАРСКОГО ЯЗЬІКА

----------------------- --------------------- ------------------------

Я - ПТИЦА

Галина Губарева

http://www.stihi.ru/2010/01/05/4490

На горизонте,
           расправив  крылья,
Парю я Птицей, свободной, сильной…

Ты, ставший Ветром,
                подставил  плечи,
Под туч громады, под Путь наш Млечный…
 
Сквозь  расстоянья
                сверкают  грозы,
Сквозь   мирозданья  мерцают звёзды…

В потоках встречных
                Любовь возносит:
Под нами – Вечность, над нами – тоже...

Ночь грозовая
                терзала сердце.               
Чтоб ни случилось - любовь бессмертна…

Мы не уйдём:
                всё повторится,
Я буду  ветром,  ты станешь  птицей… 

*  *  *
 

АЗ СЪМ ПТИЦА

Превод: Генка Богданова

Аз съм птица в хоризонта, криле разперила.

И като птиците – свободна и силна летя.

Ти, превърнал се във вятър, подлагаш рамена

под буреносните облаци, под Млечния път.

А през разстоянията  мълниите  светят,

през вселената още звездите трептят.

Любовта се възнася в потоци насрещни.

Под нас  вечността е и над нас -.същоевечност.

Нощта буреносна сърцето ми терзаеше.

Но каквото да стане – любовта е безсмъртна!

Ние не ще си отидем  -повтаря се всичко.

Аз ще бъда вятъра, а ти ще станеш птица.


А ВЬ ИЩИТЕ НАС

Галина Губарева

http://www.stihi.ru/2011/01/25/6171/

Посвящается погибшим в теракте в Домодедово 24.01.11

Нас нет+
А вы ищите нас.
Уходим мы раскосыми путями.
Восстанет солнце в свой рассветный час,
Но нас уже не будет между вами.

Вращается планета,
Снег  идёт,
Взлетают в небо самолёты, птицы.
А мы отправились в последний свой полёт,
Туда, где зарождаются зарницы.

А где-то  он+
Тот, кто отдал приказ,
Тот, кто убил, насытившись смертями!
Он и поныне где-то между вами.
Нас нет!
А вы ищите нас=

*  *  *
 
А ВИЕ ТЪРСИТЕ НАС

Галина Губарева

/Посвещава се на загиналите във взрива на летище Домодедово на 24.01.2011 г/

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771
 
Нас вече ни няма!А ни търсите вие.
Но пътища  прекъснати пред нас се вият.
Ще се ражда пак слънце в изгревният час,
но ние, не можем да се върнем при  вас!
 
Върти се планетата. И пада пак  сняг.
Самолети и птици ще излитат пак.
За последен път разтворихме крилата,
отлитаме там, дето грее зората.
 
А къде е този, който заповед даде?
Убиецът, който живота окраде!
Сега  ненаказан той живее сред вас.
А нас ни няма. Вие скърбите за нас!

============ ============ ================

Я живу, чтобы встретить рассвет

ГАЛИНА ГУБАРЕВА

Я живу, чтобы встретить рассвет
Каждый раз невозможно красивый,
Чтобы видеть в глазах твоих свет,
Отраженный от слова «любимый»…
Я живу, чтобы слушать прибой
И вдыхать его воздух соленый,
Чтобы спорить с самою судьбой
И судьбою же быть закаленной…
Я живу, каждый день любя,
Как подарок ниспосланный свыше,
Как молитву его творя,
Чтобы срок мой еще не вышел…

*   *   *
Поетичен превод: Генка Богданова
http://www.stihi.ru/2013/08/25/3433

Живея, за да срещна зората,
все красива, неотразима.
Търся в очите светлината –
отразила  слово „ ЛЮБИМА”.

Живея,  да слушам прибоя,
да подишам дъха му солен,
да споря със съдбата моя,
а съдбата да закали мен.

Живея дните обичаща,
като дар от Свише подарен,
тихи молитви изричаща
срокът ми да не е съкратен…

--------------- --------------- ----------------
Я болею тобой, я болею...

Галина Губарева

Я болею тобой,   я болею
может,  просто  я ждать не умею
может, время  течёт  иначе
оттого я хожу и плачу.

Оттого  мне на сердце грустно
без тебя в моём мире  пусто
на большой голубой планете
без тебя мне и  солнце не светит.

Счастье маленькое моё, но всё же
как его не хватает, Боже!

*   *   *

БОЛЕДУВАМ ЗА ТЕБ, БОЛЕДУВАМ

Поетичен превод на български език: Генка Богданова
http://www.stihi.ru/2013/12/01/4361

Боледувам за тебе, линея,
да чакам, може би, не умея,
или времето обратно пълзи
затова вървя и роня сълзи.

От това е в сърцето тъгата,
моят свят е без теб пустотата,
а над голямата синя планета
над мен без тебе слънце не свети.

Малко е моето щастие, но
но защо, Боже, не стига ми то!

--------------- -------------------------------- --------------------

Где я, кто я

Галина Губарева

Величие человека заключается в том, что он — единственное из всех творений, способное превратить мгновение в вечность. (Иоганн Вольфганг Гёте).

Здесь время на мгновение замирает, чтобы получить благословение Вечности,   это  и  есть  ваш  "настоящий  момент".
Вы,  люди, находитесь здесь, на Земле, потому, что в этой части  Вселенной время  останавливается и тем самым делает возможной вашу жизнь. (Милорад Павич, «Вечность и ещё один день»).


Где я… кто я…
Затеряться               
в нежной зелени весенней,   
бликом солнечным качаться
в мире неги и цветений.

В мире,
где царит мгновенье
как  задумчивая вечность,
и её благословенье
дарит жизни бесконечность...

*   *   *

ДЕ СЪМ…  КОЯ СЪМ...

Поетичен превод: Генка Богданова
http://www.stihi.ru/2013/12/01/6191

"Величието на човека се крие във факта , че той - само една от всички същества , способни да трансформира миг във вечността" . ( Йохан Волфганг фон Гьоте ) .

"Тук времето е спряло за момент , за да получите благословията на вечността, това е вашето "реално време.
Вие, хората, сте тук, на Земята , защото в тази част Вселенското време спира и по този начин прави възможен живота ви  ". ( Милорад Павич , " Вечност и още един ден" ) .


Де съм ... Коя...
Изгубена
в пролетна нежност зелена,
от слънчев  взрив разлюляна,
в свят на цъфтежи блажени.

В света,
де цари мигновение,
като замислена вечност.
С нейно благословение
живота е безконечност…

------------------ ---------------------- ----------------------------

СВЕЧА ПАМЕТИ И СКОРБИ

Лана Штайн

ГОРИ СВЕЧА! ТВОЙ СВЕТ СВЯТОЙ

ЗАПОЛНИТ  КУПОЛ НЕБА СКОРБЬЮ!!!
И ЛУЧ ВСЕЛЕННОЙ-ЗОЛОТОЙ,
ПОМОЖЕТ ЖИТЬ С ВЕЛИКОЙ БОЛЬЮ!!!
СВЕЩ ЗА  ПОМЕН И ТРАУР

*  *  *

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

Гори свещ, гори! Святата ти  светлина
със скръбта изпълва куполът небесен!
Лъчът златен,  из вселената понесен,
ще ни помогне да живеем със скръбта!               
 
============ ============ ===============


О Л Ь Г А   М А Л Ь Ц Е В А – А Р З И А Н И

Послевоенная дочка майора...

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/12/26/1094


*  *  *

СЛЕДВОЕННАТА ДЪЩЕРЯ НА МАЙОРА

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



============== =========== ====================


Романс в гимнастёрке Ах, белая сирень!

http://www.stihi.ru/2010/04/26/421

http://www.stihi.ru/2010/12/10/1159

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани


*  *  *


    НА ПОЖЪЛТЯЛА СНИМКА

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607


====================== =========== ===========

 ЖЁЛТОЕ ПЛАТЬЕ В ЧЁРНЫЙ ГОРОШЕК

 Автор: Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/05/05/674

http://www.stihi.ru/2010/12/26/1112

               

*  *  *

ЖЪЛТА РОКЛЯ НА ЧЕРНИ ГОЧКИ

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607


============== ========== ==============

ЖЁЛТЫХ РОЗ БУКЕТ СТЕСНИТЕЛЬНЫЙ...

http://www.stihi.ru/2010/12/14/1573

Романс.

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани



*  *  *

ЖЪЛТИ РОЗИ – БУКЕТ СРАМЕЖЛИВ

Романс от Ольга Мальцева - Арзиани

Литературен превод: ГЕНКА БОГДАНОВА

Букет от жълти срамежливи рози
ще Ви разкажат за моята любов.
Във Вашият живот  бях само този
зрител мълчалив, за среща с Вас готов.

Разхождам се под светлите прозорци
и сенките на рози виждам в мрака.
Докосвам с мисъл Вашите къдрици
и всичко , що обичам и очаквам.

Пред мен явявате си Вие нощем.
Ах, не при мен, а в сънищата мои!
Рамената ми докосвате :”Не още!
За любовта сте още недостоен!”

„Безнадеждно  ! „–ми  казвате вие.
Но не вярвам вече на никого аз.
Защото силно сърцето ми бие,
когато Ви търся в среднощния час.

Букет от жълти рози срамежливи
на любимата реших да  подаря.
И към олтара, със сърце щастливо,
под ръка със нея весел ще вървя.


=============== ========== ===============

БЕЛЫЕ СНЕЖИНКИ В РОЗЫ ПРЕВРАТИЛИСЬ...

 Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2008/01/23/329

http://www.stihi.ru/2011/02/16/1285/
 


*  *   *


БЕЛИТЕ СНЕЖИНКИ В РОЗИ СЕ ПРЕВРЪЩАТ

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



================== ======= ==============

ДАРЮ СВОЮ НЕЖНОСТЬ...

 Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2009/12/27/6571

http://www.stihi.ru/2011/02/16/1296./
 


*  *  *

ДАРЯВАМ СВОЯТА НЕЖНОСТ

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607


=============== ============= =================

Закаляйте любовь в дни страданий

Ольга Малцева – Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/11/19/9127




*  *  *

ЗАКАЛЯВАЙТЕ ЛЮБОВТА СИ

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

Литературен  превод :Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



================ ============ ===================

ОСЕННЕЙ СКАЗКИ ОТРАЖЕНЬЕ

Романс.

http://www.stihi.ru/2010/01/15/1204

http://www.stihi.ru/2010/12/14/1324/

Олга Мальцева – Арзиани


*  *  *

ЕСЕННА ПРИКАЗКА

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



============= ====== ================

Романс Какие косы цвета осени...

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/11/15/523

http://www.stihi.ru/2010/12/14/1289



*  *  *
 
КАКИЕ КОСЫ ЦВЕТА ОСЕНИ...

Автор:Ольга Малтцева - Арзиани

Литературен превод : Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



=================== =========== ==============

РОМАНС УХОДЯЩИЙ ОСЕНИ

Автор :Олга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2008/11/28/4052

 


*  *  *

РОМАНС ЗА ОТИВАЩАТА СИ ЕСЕН

Литературен превод: ГЕНКА БОГДАНОВА

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



================= ========= ===================

Серебрится дождь

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2008/02/01/1332



*  *  *

СРЕБРЕЕ ДЪЖД

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607


============= ========== =============

СВЕТЛОЙ МОЕЙ ОСЕНИ ВОСТОРГ

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2011/02/16/1361


*  *  *

СВЕТЛИЯТ  МОЙ ЕСЕНЕН ВЪЗТОРГ

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



============ ============ =================

Тебе одной... Романс

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2008/11/20/4272



*  *  *

ЗА ТЕБ, ЕДИНСТВЕНО

             Автор:Ольга Мальцева - Арзиани
             Литературен превод: Генка Богданова


http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



================= == =================

ЗАПАХ РОЗЫ ПОДАРЮ В ТИШИ ТУМАНОВ...

Ольга Мальцева-Арзиани

Романс.

http://www.stihi.ru/2010/05/20/437



*  *  *

АРОМАТ НА РОЗИ В ТИШИНАТА НА МЪГЛАТА

 Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕВОД: ГЕНКА БОГДАНОВА

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607


=============== ============= ====================


.МАМИНА  МОЛИТВА

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

http://www.stihi.ru/2008/01/19/3638



*  *  *

МАМИНАТА МОЛИТВА

            Автор:Ольга Мальцева - Арзиани
         
Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



=========== =========== ==========================


ДОЧЕРИ…

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

http://www.stihi.ru/2008/03/16/3457


*  *  *

НА ДЪЩЕРЯ МИ

             Автор:Ольга Мальцева - Арзиани
            Литературен превод : Генка Богданова


http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



============= ========== ================

.Я ЧУДО ЖДУ...РОЖДЕСТВЕНСКУЮ СКАЗКУ...

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

http://www.stihi.ru/2011/01/06/8577


*  *  *
 
АЗ ЧАКАМ ЧУДО

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани
Литературен превод: Генка Богданова


http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



=============== ============= ==============


  РОМАНС „Снежинки първи”

  Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/12/14/1327




*  *  *

СНЕЖИНКИ ПЪРВИ

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



============== ========== =============

МЫ - ЗАЩИТНИКИ РОДИНЫ

Автор:Ольга Мальцева - Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/02/21/106


*  *  *
НИЕ СМЕ ЗАЩИТНИЦИ НА РОДИНАТА
Автор:Ольга Мальцева – Арзиани
            
Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607


=========== ======== ============

МАМА

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/12/12/1527




*  *  *

МАМА

Литературен превод: Генка Богданова


http://www.stihi.ru/2011/07/22/607



============ ============== =====================


РАЗКАЗИ ОТ ОЛГА МАЛЦЕВА

ЭЛЬЗА, ЭММА И ГЕНРИХ.

Рассказ о войне.

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/05/12/762


  *  *  *
-
ЕМА, ЕЛЗА И ХЕНРИ

Разказ за войната от Ольга Мальцева – Арзиани

Литературен превод: Генка Богданова

1939 година. Подмосковието. Вилното село Валентиновка.

- Ти, моя рижопухеста красавица, Верочка!
Серьожа галеше косите й, както в детството, когато той беше още  непохватно момче, мечтаещо да стане хирург, а тя - пристигнала при роднини в Сибир московчанка, леко заекващо, весело момиче, покорило сърцето на сибиряка…
   Техните дъщери, и двете къдрави, с  рижави, като на мама, коси, вече спяха.
А Сергей и Верочка стояха в градината на старата скамейка под храст - бял кичест люляк - и мечтаеха за бъдещето.
- Аз ще те обичам винаги, Серьоженка!
- Ние никога няма да се разделяме, хубавице моя. Ти си ми много нужна. Ти и децата.
   Той нежно прегърна  Вера и зацелува косите й…

1941 година. Двадесет и втори юни.

  Когато в училищния двор неочаквано нарекоха Елза „Фашистка”, момичето от изненада просто не можа да повярва, че Стася, нейната приятелка - Станислава, е произнесла тази ужасна дума…
   На сутринта майка им ги събуди, заедно малката Ема, със своите страшни викове. В съня си / докато спяха/ те изобщо не бяха разбрали, че  е започнала война. Майка им викаше и викаше, а след това от другите стаи на тяхното общежитие на „Чисти вир „  се чуха викове, стонове, плач на деца, шум от разместването, кой знае защо, на мебели, оказа се, че хората  са отмествали шкафовете, закриващи  вратите на килерите, търсили са там раници и куфари, трескаво са събирали вещи, започнало е нещо невъбразимо. Бащата, доктор Сергей Владимирович Измайлов , беше на дежурство в болницата и мама, Вера Ивановна, изтича до там, добре че не бе далеко, само на няколко   спирки с трамвай „А”, наричан с любов от московчани „Анушка”.
   На децата мама поръча да останат вкъщи, но момичетата,  изчаквайки час –два, написаха на майка си бележка, че ще изтичат за малко в училище и,  дотичвайки в училищния двор, спряха, виждайки  тълпата от ученици в по-горните класове.
    И в този момент Стася я нарече фашистка…
     Елза беше на пет годинки, когато се роди сестричката й. Мама каза, че ако по-голямото момиче са нарекли с такова звучно име Елза, в чест  на жената на някакъв интернационалист, то и малката трябва да нарекат с подобно.
     Така се появи в това руско семейство второ момиче с  необичайното за Москва име – Ема.
   Впрочем,  вече имаше и  Кими, и Електрификации, и Революции и Марлени, но Елза и Ема изобщо не разбираха с какво техните имена се отличават от другите имена.
    Те дори се гордееха със своите ярки имена. Две сестрички Измайлови  - Елза и Ема. Какво особено има в това?
     Елза завърши  9 клас и вече беше голямо седемнадесетгодишно момиче. А ето, че Ема бе едва  на дванадесет години. Елза искаше да стане лекар, а Емочка обичаше да чете и непременно искаше да стане журналистка . Майка им работеше като машинописка във вестника и момичетата често  дотичваха в редакцията, вдишваха аромата на „живота на възрастните”  , слушаха разкази за командировки, задачи за челници и челнички, за „стахановци”, трактористки и миньори. Именно тук, в редакцията, беше истинският живот.
     Татко разказваше вкъщи безинтересни и делнични неща. Ту на кого е правил операция, ту – кого едва успял да върне на този свят, ту как медицинската сестра разляла йода.   Елза слушаше баща  си и замислено се усмихваше, а Ема се стараеше по-скоро де се уедини с книгата или с вестника.
   Елза беше силна и уверена в себе си. Отличничка, праволинейна, принципна.
Ема се учеше  добре / средно/, но беше добро и общително девойче. Скромна и тиха, тя с никого не се караше, никога не се намесваше в отношенията и  в училището я обичаха.
   Когато се случи нещо още по-страшно от войната и сестра й на всеослушание беше наречена „фашистка”, Ема се покри с червени петна и спря зато закована.
    И  кой беше нарекъл така Елза? Самата Стася, същата, която вчера заедно с тях в кухнята излапа картофките с риба, донесена от съседския син Вадим? И нахвали сготвеното от момичетата.
   Елза мълчеше. От обидата очите й се напълниха със сълзи, и тя се боеше, че те предателски ще се излеят от очите й…
   И тогава Ема, нашата малка и кротка Ема,  признесе с висок шепот, но така, че да  бъде чуто от всички в двора на тяхното старичко училище, фраза, която накара всички да се замислят и замълчат.
   - Ние не сме фашисти. Ние отиваме на фронта. - И дръпвайки Елза за ръкава, принуди по-голямата си сестра да се раздвижи от мястото си и да тръгне след нея към дома.
    А домът им вече беше съвсем друг, не такъв, какъвто беше вчера и дори не такъв, какъвто беше преди да тръгнат за училище.
    Трудно беше да разберат какво се е случило с него, защото той вече не приличаше на себе си. И тук Елза  разбра в какво се състои промяната: просто никой не поглеждаше през прозорците и не пееше песен. ВОЙНА!!!

1941 – 1943 година. Писма от фронта.

Баща им често пишеше писма от фронта. Той, като никой друг разбираше, че животът във всеки момент може  да прекъсне. И му се искаше да остави следа в душите на своите деца, а на жена си за  разкаже за това, за което не стигна време да си говорят в мирно време. И се понесоха към нея признания в любов. Това беше и неочаквано, и трогателно, и страшно.
Страшно, защото до тази любов не трябваше да се докосва. И не беше известно, ще се върне ли мъжът й от войната вкъщи, ще се срещнат ли отново. Тя четеше и препрочиташе писмата. А после започна да ги препечатва и да ги съхранява в специална лична папка.
    Болницата беше съвсем близо до  линията на фронта. И военният лекар в редките минути на отдих пишеше до дома, мислено разговаряйки с жена си и децата си.
     Скоро целият персонал на болницата и ранените също започнаха да го наричат зад гърба му „ писателя”.
      А в същото време „ писателят” неистово се бореше  за всеки доверен му живот.
И ако някой все пак умреше, той се считаше длъжен да пише на семейството на загиналия… нали докторът знаеше, как очакват    боеца вкъщи, как вярват в победата и как очакват неговото завръщане.
   Трудно беше да се пише за смъртта. Но той пишеше. И даряваше на жената надежда. Пишеше, че мъжът й е умрял с нейното име на уста. Така ли е било, не беше важно. Главното беше това, че жената четеше тези редове и вярваше. И на близките го показваше и на сина си. И синът й също бе отишъл да воюва, да души фашистите, да защитава майка и Родина. Или Родина и майка.

Последните думи.
Санитарката успя да измъкне от бойното поле четири боеца, когато раниха и нея.
Нежното малко девойче изнесе възрастен войник с изтичаща кръв, но не захвърли своя товар.
   И ето сега девойчето се мяташе и в бълнуването си молеше някого за прошка. Тя повтаряше и повторяше непонятни за доктора думи.: „ Ти не си фашистка, прощавай! Ти не си фа… - и това беше всичко. Девойчето повече не стана.
    Докторът плака. В Москва останаха двете  му  дъщери. И ето сега в ръцете му умря девойче, което така прилича на приятелката на неговите дъщери. То не е тя. Онази беше  охранена и непохватна. А тази – тръстикова пръчица. Бледолика, недоживяла, недолюбила.
    Не се реши да пише на майката на момичето. Не посмя. На нея й писа войникът с изтичащата кръв. И не забрави да спомене за последните странни думи на девойката за фашистката.
    Цензорът зачеркна тази дума. Но майката, сложи листа на стъклото и успя все пак да разчете  тази дума. Майката всичко разбра и се зарече  да намери след войната Елза и да измоли прошка за дъщеря си..
   В това време Елза и Ема бяха в Сибир  при баба си, майката на баща им. Елза работеше в медицинските части, а Ема идваше да й помага.
    Тя пишеше кратки статии  за бойците, които попадаха в медицинско – санитарната част и  ги изпращаше на майка си във вестника. Статиите попадаха все в онази папка на бюрото  на машинописката, както и писмата от мъжа й. Тук слагаше и писмата от голямата си дъщеря.


1942 год. Сибир. Хенрих

Етническите немкини Ирма и Берта, чиито прадеди от памтивека живееха на територията на СССР, попаднаха в женския лагер в Сибир веднага след началото на войната, само заради принадлежността си към нацията на Хитлер. От други  затворници те разбраха, че няколко немкини са се постарали с всички,  позволени и непозволени средства, да забременеят в лагера.  За това, как са успявали да  убедят  пазачите, историята мълчи.
     Но от тези връзки се раждаха деца и майките с бебетата  се освобождаваха от лагера.
     По-голямата сестра, Берта, реши, че Ирма трябва да опита да се спаси. Иначе и двете щяха да загинат в лагера.
    На  Ирма, по-младата от двете сестри, весела и красива, с бухнали червени къдрави коси, се отдаде възможност да осъществи мечтата на много други, в нищо невиновни жени и забременя. Берта беше щастлива, нали Ирмочка ще остане жива. И майка им и баща им бяха починали преди войната. Ирма работеше като учителка в немското училище, а Берта не успя да получи висше образование и работеше като библиотекарка в същото училище.  Директорът на училището ценеше двете сестри Фурман и даже се опита да промълви за тях добри думи, когато дойдоха да ги  арестуват. Провървя му, че заради това негово вмешателство не беше и той арестуван.
    Бащата на нейното дете успя да изведе Ирма с детето  в селото.  С това неговото по-нататъшно участие в съдбата им свърши. Но и това беше повече от достатъчно, за да се чувства по-голямата сестра щастлива. Тя разбираше, че едва ли ще остане жива. Но вярваше в това, че Ирма и малкия Хенрих ще останат живи и ще продължат рода им…..

Архивни документи:

Из служебното досие  на „ всесъюзния кмет / управител/” Михаил Калинин:

ГЕНОЦИД НА РУСКИТЕ НЕМЦИ
За изселването на немци, живеещи в района на Поволжието
Съдба на руските немци

За начало на тази трагедия послужи известния Указ на Перзидиума на върховния съвет на Съвета на СССР от 28 август 1941 година „ За изселването на немците, живеещи в района на Поволжието”.
След него се появиха цяла серия такива „актове” – сурова, безцеремонна и изцяло немотивирана жестокост, коята прекърши съдбите на почти половин милионното немско население, живеещо почти две столетия в различни райони  на страните от Прибалтика – до Далечния Изток, от Мурманск – до Ашхабат.
В съответствие с упоменатият Указ на ПВД СССР  през септември 1941 година беше ликвидирано „ до корен” националното административно образование – АССР на немците от Поволжието, където компактно живееха   около четвърт от  всички вътрешносъветски немски общини. Десетки хиляди немски семейства „ точно в посочения срок „ / да се разбира – денонощие/  бяха подложени на  принудително изселване в отдалечените и слабо заселени райони на Западен Сибир и Казахстан.
    Скоро към тях се присъединиха и съплеменниците им от други места / Причерноморието, КАВКАЗ, Украйна и т.н /
    Когато сърдечно болни съседи доведоха с талигата на медицинските части  Ирма с увитото в някаква конопена дрипа   дете, тя успя само да  прошепне името на момченцето – Хенрих и почина  от възпаление на дробовете.
   Момченцето беше на три месеца, но никакви документи при него не намериха.
    Елза, помнейки как заради името й я обидиха, за да го предпази по-нататък, каза на лекаря, че името му е  Гена. Така и го записаха, Генадий. А фамилно име му дадоха Измайлов, като на Елза и Ема.
Момченцето дадоха в детски дом.. Жал им беше да го оставят там. Беше такова хубаво момченце!  Но бабата беше вече съвсем стара, а Елза работеше. Момичетата записаха всичките данни на малкия и ги изпратиха на майка си в Москва, в редакцията. Те решиха, ако нищо лошо не им се случи да намерят момченцето след войната.
    Препечатала последното писмо от момичетата, Вера го сложи в забележително дебелата папка.

Слепота

   Майката на загиналата Стася, Тамара Илична, остана съвсем сама. Мъжът й, граничар, загина още в първите дни на войната. Животът й загуби всякакъв смисъл. Но тя беше длъжна да издири Елза и да поиска от нея прошка за дъщеря си. Тази мисъл не й даваше покой.
     Откривайки Вера Ивановна, тя нищо не каза за това в страшните дни на началото на войната, когато нейната Стася от несъобразителност обиди приятелката си. Още същата вечер момичето, разкаяно, разказа всичко на майка си. Но Елза повече не видя и тръгна за фронта.
   В детството си момичетата бяха много задружни и Вера Ивановна се опита да утеши майката на Стася. И й призна,че се моли за мъжа и децата си.
    Вера Ивановна устрои майката на Стася като болногледачка в същата болница, където по-рано работеше мъжът й.
   Сега вече Тамара беше така загрижена, че нямаше за кога да се отдава на тъжни мисли. Тя стана незаменима. Всички я обичаха и тя започна да облегчава душата си. Мъката беше при всички, не само при нея. И Тамара работеше. Не спеше нощем, грижеше се за тежко ранените, привързвайки се с душата си към всеки от тях, живееше за техния живот, превръщайки се в тяхна сестра и майка. Така живееше цялата страна. И Тамара се научи да „живее  по-нататък”…
    Военният лекар Измайлов успя да спаси майор-танкист, получил множество изгаряния, но, виж, зрението му не успя да възстанови.. Как му се искаше на доктора да помогне на героя –майор, но нищо не можеше да се направи… Последната надежда на Измайлов беше  негов приятел, офталмолог, който , според слуховете, работеше в болница някъде в Сибир…
    Когато ослепелият майор се добра с  другите ранени до Москва, той вече не се надяваше на това, че лекарите могат да му помогнат. Но не се отчайваше. Все пак обидно му беше, че вече никога няма да може да се върне в строя. Макар че майорът сега не си и представяше, какво го чака занапред, той беше уверен, че се успее да устои. Други бяха още по-зле. Той остана да живее не за да води безсмислен живот. Е, какво от това, че е сляп?  Слепотата ще отстъпи. И работа ще се намери. Трябва да се живее…
    Помолиха Тамара да придружи слепия майор в болницата , в Сибир.
Колко пъти се прехвърляха от влак , на влак, колко бомбандировки, колко дълъг беше този път към щастието, е трудно да се опише. Три месеца път….
    В Болницата влезе удивителна двойка – млад, целият в белези от изгарянията мойор и жена, явно –неговата жена, по-стара от майора, по-обикновена. Но така внимателно го водеше тя, и такава радодст сияеше на лицето й, че да се объркаш беше невъзможно. А и той беше уверен в надеждността на своята спътница. Две самотни души открили се една друга. Сега те заедно ще се борят със слепотата. А и каква ти тук слепота, ако единият от тях вижда всичко и живее живота на другия.

1943 год. Изчезнал безследно.

Верочка не можа да повярва, че повече няма да види Сергей. На нея не й донесоха известие за смърт и тя остана с надеждата, че мъжът й ще се намери, че нещо се е случило и е станало объркване. При нея останаха неговите писма. И неговата любов. Толкова огромна, че разплаканото й сърце не побираше вече тази любов и тя се разпиляваше навън, изливаше  се и Вера се надяваше, гледаше колегите си в очите , повтаряйки им, че не е дошло известие за смърт, значи Серьожа е жив. Обезателно жив! Колегите й,  скривайки сълзите в очите си, говореха, че хиляди пъти това се е случвало, че даже хора, за които са изпращани известия за смърт, се оказват живи.
   С ума си Вера разбираше, че хората просто й съчувстват,стараят се да я подкрепят и утешат.Но все едно, вярваше. Вечер не бързаше за вкъщи, където никой не я чакаше в дом, пълен  с шум и писъци, както правеше преди войната, в съвсем друг живот, а отваряше своята заветна папка и четеше писмата от мъжа и децата си.
    Сега вече и от Тамара и Митя пристигаха писма. Те също я уверяваха, че такъв човек като доктор Измайлов не може безследно да изчезне. Разбира се, пишеше Тамарочка. Лекарите така и не можаха да помогнат на Митя. Но те бяха щастливи. Митя дори си намери работа. Преподаваше. Тамара го съпровождаше навсякъде, беше неговите очи.
   Веднъж те седнаха на пейка в парка. Грееха се на есенното слънце. Някъде наблизо  се чуха детски гласове. Някакво момченце протегнало ръце към  Митя, дойде до тяхната скамейка, обгърна коленете на слепия, притискайки се в тях.
    Сълзите напълниха очите на Тамара. Децата бяха от детски дом и преди всичко, родителите на това момченце бяха загинали на фронта.
    Митя се трогна. Опипа с ръце главичката на момченцето, сложи го на коленете си и започна лекичко да го полюлява. Детето притихна, затопли се и затвори очичките си от удоволствие.
    - Татко, татко,татко…- шепнеше малкият.
    Митя го галеше по главичката и плачеше. Офицерът, издържал на всички военни несгоди, всички операции, примирил се със своята слепота, никога нероптаещ и неуниващ, не издържа на изпитанието на детската любов. Той плачеше. В парка увисна неочаквана тишина. Ангел се спусна на коленете на войника. И той разбра. Той вече знаеше какво да прави по-нататък…
Беше октомври  1944 година, когато в далечния Сибир, в семейството на мойора, стана радостното събитие. При него и жена му се появи син. Любим, единствен. Още един чифт очи получи Митя.
    Тамара, Митя и мъничкият Геночка често пишеха на Вера в редакцията.
А за пропадналия без вести доктор Измайлов така и никой нищо не знаеше.

Настъпи пролетта на 1945 година
Елза и Ема.

Баба им се топеше пред очите им. Макар че тук, в Сибир, нито тя, нито момичетата гладуваха, тя ставаше все по-бледа. Наближаваше краят на войната, а от сина на бабата,  доктор Измайлов, нейният Серьоженка, нямаше известия.
   Така и се водеше на отчет „Безследно изчезнал”. Старата учителка изпълни своя дълг към децата на сина си.  Двете момичета израснаха много хубави,  добри, отзивчиви. Такъв беше и нейният син.
„Беше!” За първи път произнесе тази страшна дума. Сърцето на жената не издържа. Угасна,  залиня, не дочака…
  Погребали баба си и отбелязали  40 дни от смъртта й, момичетата си тръгнаха за Москва. На 8 май 1945 година, на Ярославската гара ги посрещна състарена, с посивяла коса жена, в която в първия момент не познаха своята пламенна, жизнерадостна майка, бащината рижопухеста красавица.
   Момичетата вече бяха съвсем порастнали. Верочка ги прегърна и горчиво заплака. Разбира се, от радост, че е видяла дъщерите си. Или от мъка?
   Вкъщи момичетата измъкнаха от торбата сибирски, невиждани в Москва подаръци. Тук имаше и сушени гъби, червени и черни боровинки, малини. Бабините миналогодишни консерви. Така и не дочака тази знаменита жена своя син. А как мечтаеше да тръгне за Москва, за да се видят…
    На 9 май цялото семейство отиде на Белоруската гара. Посрещаха  идващите ешалони, прегръщаха се със съвършено непознати хора, радваха се на победата.
    Млад лейтенант пристъпи към Елза и неочаквано я прегърна. Тя отначало не видя този човек, но ведага разбра, че е Той. Че Той се е върнал. И даже не се изненада, когато разбра, че се казва Серьожа. като баща й,  доктор Сергей  Владимирович Измайлов.

Германия, 1971 год.

   Дълги години изминаха от този ден, за който фрау Берта си спомняше с болка в сърцето. Тогава започна войната и те със сестра й бяха арестувани.
   За това, че Ирма е умряла в Сибир, фрау Берта разбра в края на петдесетте години, преди отпътуването си за Германия. А следите на малкият Хенри се изгубиха. В нито един дом момче с такова име не беше постъпвало. Но Берта не се отказваше. Тя така и не се омъжи и посвети живота си на издирването на изчезналия си племенник.

Москва, 1947 г
- Е, защо трябва да наречем нашето момиченце Стася? Хайде, по добре, да го наречем на твоята майка Верочка, или в чест на моята майка – Таися, Какво е това Стася? Забрави за него!
- Серьоженка, моята приятелка е умряла с думи за мен. Тя ме обиди и в последните минути от живота си е мислила за тази обида. Трябва да се научим да прощаваме! Аз отдавна й бях простила. А и нали тогава не заминах за фронта. А тя отишла. И загинала. Моля те, разбери ме!

   Тамара Илична,  узнавайки, че Елза е нарекла детето си на    нейната дъщеря Стася, беше трогната до дълбините на душата си.
- Ето, на нашия Геночка ще бъде невеста вашата Стасенка. Ще се сродим окончателно.
- Да, нека те сами решат съдбата си! Ние със Серьожа се запознахме на Белоруската гара, нали бяхме отишли там с мама и Ема в деня на победата просто цветя да подарим на тези, на които им провървя да се върнат от войната живи. И съм много щастлива.
  Верочка така и не повярва в смъртта на мъжа си, продължаваше да го чака.  Нали все пак нямаше известие за смърт. Значи, той е жив! Е, какво, че изминаха две години от края на войната? Всичко става.
    Войната свърши, Вера разцъфтя и се разхубави. Когато се разхождаше с количката, в която лежеше нейната гордост, мъничката Стася , по улица „Чист извор”, много даже мислеха, че детето е нейно, а не внучка. Така младееше.
   Дори сватове идваха за нея. Двама. Не, трима. Но тя не можеше даже да ги сравни със своя Серьожа, доктор Измайлов.
    Никой няма да я нарече рижокоса жабка-маймунка, никой няма да я разсмее  така радостно, когато се вмъкне в редакцията, никой няма да й подари клонка с бял кичест люляк, както тогава, във Валентиновка. Не, нужен й е само Серьожа!

Москва, 1970 г
   Ема Сергеевна убеди своя главен редактор да издадат за 25 –тата годишнина от Деня на победата стари писма и дописки от мамината папка. Все пак това бяха оригинални писма от годините на войната. Писмата с гриф „Война” станаха просто сензация. Вестниците се четяха и препрочитаха. Главният редактор даже поздрави Ема, обявявайки нейният очерк за „най-доброто произведение през последните години”.
Писмата бяха препечатани и от други издания, в това число и в сибирските. „ Писмата  на любовта” на доктор Измайлов четоха и в неговата Родина. Много хора не можеха да сдържат сълзите си, четейки писмата от военните години. Никога в нашата страна няма да забравят войната. Помнят я даже тези, които са родени петдесет години след Деня на победата. Войната остана в народната пемет.

Германия , 1971 г.

Лагерът – шталаг 8Е  (или 308) / се намираше в Долносилезийския град Нойхаммер в нацистка Германия. Именно тук минаваше пътят на пристигналите от СССР родственици на доктор Измайлов, бивш  затворник от лагера на смъртта.
     Посрещна ги фрау /госпожа/  Берта Фурман, издирваща благодарание на дописката във вестника не само своя племенник Хенрих, да –да, именно Хенрих, а не Генадий, както беше записано в неговите документи на осиновения син на Тамара и ослепелия през войната майор.
   Вие сигурно си спомняте, как момчето само избра баща си?
   Берта прочете за  всичко това във вестника, изпратен й от далечното сибирско градче. Ето, че намери племенника си. Но за неуниващата учителка по руски език  това беше малко. Тя прерови със своите ученици всички достъпни архивни документи, изпраща запитвания и разбра, в края на краищата, че докторът, автор на „Писмата на любовта” е загинал  в концлагер 308.
 Берта написа за всичко това в редакцията на вестника.  семейството й беше много благодарно. Сега вече знаеха какво се е случило с техния баща и дядо. А така е нужно да се знае….

Москва, 2009 год.

Хенрих все пак се ожени именно за Стася, дъщерята на Елза.  Така ,че семействата по невероятен начин се сродиха. Те живееха в Германия, но трите семейства постоянно се срещаха и си пишеха. Докато здравето й позволяваше, Берта пътуваше до Сибир, за да посети гроба на Ирма. Колко пъти се опитваше да целуне ръцете на Ема за написания репортаж, а на Вера, за съхранените  писма, историята премълчава.
   Нейният любим племенник така си и остана в душите на руснаците. Родната му  майка, от която даже снимка не бе останала / всичко изгоря в пещта на войната/ беше погребана в Русия. Майката, която го възпита беше рускиня. Бащата, майор Митя също беше руснак. След неговата смърт той прибра Тамара при себе си в Германия, където тя не позволяваше на внуците си да говорят на немски, за да знаят езика на своите предци.

   Ема проведе журналистическо разследване и намери в Австралия поляка, пан  Ежи, затворникът от шталаг 308, спасен там от руския лекар Сергей Измайлов. Изпратиха му снимка  и той веднага позна своя спасител. И им написа, че последните думи на доктора били думи за обич към своята жена .
   Така ли е било, или не, но Верочка вярваше, не, не просто вярваше, а беше уверена,че е било именно така. И сложи писмото на Ежи в своята скъпоценна папка.
   Може ли да се забрави войната? Не, трябва винаги да се помни! Не да се мъсти, а да се помни!
    На 9 май Хенрих и всичките му близки се събират в Москва. Те разпръсват на масата всички писма от тази заветна папка. Четат и плачат. И говорят за войната, за доктор Измайлов, за първата Стася, нарекла някога Елза фашистка, за вилата в Подмосковието, където Верочка гледаше влюбените очи на мъжа си, младия лекар, и му обещаваше  винаги да го обича. И тя го обичаше по последния си дъх.
   На нейния гроб децата посадиха  кичест люляк, същия като  в довоенната Валентиновка, където докторът нежно галеше своята Верочка и трогателно я наричаше рижопухеста красавица.

=========

Любимому...

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2011/02/14/8631/

*  *  *

НА ЛЮБИМИЯТ

Поетичен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607

========= ============== ==================

Ольга Мальцева-Арзиани

СОЛНЕЧНЫЙ СНЕГ СРЕДЬ ПОЛЕЙ ЗАИСКРИТСЯ...

http://www.stihi.ru/2010/11/23/1111


*  *  *

СЛЪНЧЕВ СНЯГ СРЕД ПОЛЕТО ИСКРИ

Поетичен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607

============ =============== ===================

Стихотворение без слов...

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/12/14/1332

*  *  *

СТИХОТВОРЕНИЕ БЕЗ ДУМИ

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607

========== ========== =====================

Русь

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2008/01/22/47

*  *  *

РУСИЯ

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607


========== =========== ======================

ГРОЗДЬ СНЕГИРЕЙ НА БЕЛОСНЕЖНЫХ ВЕТКАХ...

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2012/01/29/9258

*  *  *

ГРОЗД ЧЕРВЕНУШКИ НА БЕЛИТЕ КЛОНКИ

Поетичен превод: Генка Богданова

Гроздове червенушки на белите клони,
искрящи в своята белота…
Студена зима...В преданията народни -
туй е знак за горещи лета.

А червенушките - като плод от калина -
с гърди –  от ален изгрев зари.
Студа и  сланата на Рус – неповторими!
И… червенушки – с тях  Бог ни дари!!!

===========================================

Не собирай сокровищ на земле...

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2012/01/31/1968

*  *  *

НЕ СЪБИРАЙ СЪКРОВИЩА НА ЗЕМЯТА…

Свободен превод: Генка Богданова

Не трупай на земята богатство голямо,
а събирай нетленно небесно имане!
Не мисли постоянно за хляба си само!
Челото ти нека огледало да стане,
отразило  тъй светлите  Вяра, Надежда
и любовта   към нашия Господ безбрежна!
Само тогава  добрата Съдба отрежда,
за тебе, Човече, щастие неизбежно.

=======  ================= ===================

Щенок младшего лейтенанта

Ольга Мальцева-Арзиани

http://www.stihi.ru/2010/12/26/1108

*   *   *

КУЧЕНЦЕТО НА МЛАДШИ ЛЕЙТЕНАНТА.

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607


======== ============= =====================

НАША СТАРЕНЬКАЯ ФИРА МОИСЕЕВНА.

http://www.stihi.ru/2010/12/26/1103

 Ольга Мальцева-Арзиани

*  *  *

НАШАТА СТАРИЦА ФИРА МОЙСЕЕВНА

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607

============= ================ =============================

 Ольга Мальцева-Арзиани

ЗАБЫТЬ НЕ ВПРАВЕ...

http://www.stihi.ru/2010/12/26/1097

*      *    *

НЕ ЗАБРАВЯЙ! НЯМАШ ПРАВО!

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/607


============= ======================

ПЕНЬО ПЕНЕВ В ОЧИТЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИЯ ЖУРНАЛИСТ
Автор: Ольга Мальцева – Арзиани – поет и журналист от Русия
Превод от руски език : Генка Богданова

  Някъде нещо някой чел… Някой за това с някого нещо говорил…Някога на някого за това са разказвали…
Ето и всички сведения, които има чужденецът за великият български поет на ХХ Пеньо Пенев.
А е жалко! Колкото по-отблизо се запознаеш с лириката на поета, толкова по-близък ти става той. А проникновените слова на поета, пронизани от тъгата и горчивината,която изпитват  неразбираните, все по-силно се врязват в паметта и тревожат душата…
    Отворям напосоки сборникът със стихове. Стихотворението е «Епоха». струва ми се, че сега чувам думите на поета, възхваляващ своето време. Но се сблъсквам и с ужаса на неговата лична драма.
"С мръсни пръсти
                мерзавец
                в душата ти рови
и скверни това в тебе,
                що пей
                и гори."
"Грязными пальцами
                мерзавец
                в душе твоей роется
Оскверняя всё то в тебе,
                что поёт и горит."
Колко страшно е това!
И в творчеството , и в личният живот на поета се ровят, ранявайки душата му, и терзаейки тялото му. Неприятелите му държат в пазвата си камък и във всеки момент за готови за нападки. А приятелите? Приятелите сякаш не се отказват от поета, но не са редом с него, когато той решава да приключи сметките си със живота, неразбирайки какъв непростим грях ще извърши.
И става ясно, защо това стихотворение звучи така трагично. Поетът вече е вижда, макар и неправилен, макар и страшен, изход от унизителната за него ситуация да бъде дивеч, който постоянно преследват.
В стихотворението „По - добре не го раждай”, поетът с горчивина описва, струва ми се,най-възторженият миг в живота  на младото семейство, когато младата жена чува сърцебиенето на неродената си първа рожба. В повествователна форма поетът разказва за това, как се безпокои за бъдещето на  детето и се пита, дали наследникът  му ще обича младият град Димитровград, който строи , и който много обича баща му.
Поетът все още не знае син ли, или дъщеря ще се роди, какъв цвят ще бъдат очичките на детето – сини, или  черни, но не в това се състои проблема. Тихото и  спокойно повествование е завършено окончателно. поетът неочаквано ни кара да настръхнем. той говори за това, че важното не е това, какъв цвят ще бъдат очите на неговото дете, а това, че детето трябва да бъде „ Човек с очи”, за да съумее да различи врага от приятеля.
И ние веднага разбираме, че сърцето на поета е препълнено с мъка. Тъжно е да четем такива стихове! Както с тъга четем и други негови стихове за  несподелената любов, за самотата:

САМОТА

ПЕНЬО ПЕНЕВ

Тихо е... тихо е... тихо е...
Нощта кротко в прозореца бди,
няма те никога, никъде -
самота... и небе... и звезди...

Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, надеждата, мъката
ме гори... ме гори... ме гори...

Колко си свидна и чакана!
Ти ще дойдещ най-после, нали?
В спомен сърцето разплакано
ме боли... ме боли... ме боли...

Оня тих миг ще настъпи ли -
да протегнеш към мене ръка?
Аз ще те чакам пак, скъпа ми!
Докога... докога... докога...

Тихо е... тихо е... тихо е...
И стоя и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина... самота... и звезди


ОДИНОЧЕСТВО.

ПЕНЬО ПЕНЕВ.

Авторизированный перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани

Тихо...тихо...небо...звезда...
Ночь у окна стережёт мечты.
Нет тебя рядом нигде, никогда -
Тихо...Один я. А где же ты?

Тяжко...тяжко в разлуке с тобой,
Тоскую в тиши средь пустынных лесов.
Горечь страданья, надежда, любовь,
Сгораю...горю... стынет кровь...

Как тебя жду, как же ты хороша!
Мир мой слезами омыт.
Плачет и стонет моя душа...
Сердце болит...болит...

Ты ведь приедешь, миг счастья даря?
Жду тебя всюду, всегда.
Вместе со мной тихо шепчет заря:
Когда же? Когда...когда...

Тихо...Как тихо звенит тишина...
И небо, и грёзы, и звёзды...
Ты лишь одна мне на свете нужна.
Тишь...Одиночество...Слёзы...


ПЕНЬО ПЕНЕВ

На Клара
      
   Сънят ресници не притваря -    

  разбит в тревоги и копнеж.   

  А виж - на масата догаря,   

  топи се лоената свещ.
 

  Знам, няма чудеса, но чакам   

  унил и сам... и натъжен -   

  по белите пътеки в мрака   

 да дойдеш тая нощ при мен.

 

ПЕНЬО ПЕНЕВ

Авторизированный перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани

* * *
                Кларе

Сон ресницы не смыкает

От тревог и нежных грёз.

Свечка тихо догорает,

Льёт из воска капли слёз.


Знаю, нет чудес, и всё же

Жду и верю, в тишине

В то, что лунная дорожка

Приведёт тебя ко мне.



ЕЛЕГИЯ 

ПЕНЬО ПЕНЕВ
   
Денят се ражда... Жажда пустинна
като талаз накипя и запя...
Жена милоока! - добра и невинна -
денят се ражда, а аз ще заспя...

Сърцето чакало, но не дочакало,
плакало, докато сипне зората
На двора тревясал и утрото плакало,
плакало с бистра роса по тревата.

Бяла и румена като циклама
в дните ми горестни ти се яви!
Мълком те гледам... Път към теб няма!
Късно е вече, уви!...

Чашата само скръбта ми разбира
и ще остане тя - ален завет!
Един ще се ражда, друг ще умира
в ръка с пистолет...

Съдба неотменна - задача решена!
Стройна и свежа, с походка лека
дори да се върнеш пак в рокля зелена -
самотна ще бъде една пътека...



ЭЛЕГИЯ

ПЕНЬО ПЕНЕВ

Авторизированный перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани

День зарождается. Жажда пустынная
Словно волна догоняет волну.
Женщина юная с взглядом невинным -
День зарождается, я же засну...

Сердце томилось во мгле ожидания,
Но не дождалось, и было так горестно!
Утренней зорькой рыдало страдание,
Травами мокрыми плакало с росами.

Как цикламен, была бело-румяною,
Поздно пришла - в дни последней главы.
И я молчал. Только думал упрямо -
Ты опоздала... увы...

Чаша вина мою скорбь принимает.
Я оставляю в ней алый завет.
Кто-то рождается, кто-то страдает
И умирает, держа пистолет.

Судбы людские - задача решённая.
Если ты даже вернёшься сюда -
Лёгкой походкою в платье зелёном,
Тропинкой пустынной ответит судьба...

 Личният живот на поета е неудачен, той се разделил с жената и детето си, обичал, страдал, измъчвал се, над него постоянно висял Дамоклевият меч  на историята. И смъртта му е факт.. Поетът – строител на Светлото бъдеще,  Певецът във ватенка, Бригадирът с пееща душа отлетя в небитието, за да се възроди от пепелта тогава, когато  народа на България отново ще протегне ръка  към томчето с негови стихове, че ги прочете, ще пролее сълзи и  ща се разкае …
Прости ни, Поете!
За чужденецът е трудно да разбере наранената душа на Пеньо Пенев, ако  не е бил в града – мечта на поета – Димитровград. То го е строим, живял е в този град и градът му връща неговата любов стократно.
Просторни площади, покрити със светла  мозайка, чистите, построени с любов жилища
радват очите със своята солидност и малко напомнят за следвоенното строителство в Киев и Минск. Огромното количество паркове  и алеи, фонтаните, павилионите, детските площадки…
    Нима Пеньо Пенев не мечтаеше за това строейки младият град на брега на река Марица?
 И макар, че  са малко поовехтяли фасадите на сградите, макар, че  все още да има много да прави за жителите на  Димитровград неговият кмет,  и сега градът на Пеньо Пенев може да се гордее със себе си. С богат културен живот, със  забележителен театър, с библиотеката, музеите и главно – с ХОРАТА! Приветливи, радушни, готови да  приемат, прегърнат, подадат за помощ ръка, да нахранят, приласкаят и подарят  топлината на своите сърца.
Дълбок поклон на вас, жители на Димитровград от Русия!





================================================

Песня болгарской девушки.

Ирина Калитина Каховская

http://www.stihi.ru/2010/03/18/1183./


*  *  *

ПЕСЕНТА НА БЪЛГАРСКА ДЕВОЙКА

Автор Ирина Калитина - Каховская

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771



============== =========== ================

Вернусь в тот дом...

Ирина Каховская Калитина

http://www.stihi.ru/2011/01/23/265


*  *  *

Благодарю Генку Богданову за перевод этого стихотворения на болгарский язык:
ЩЕ СЕ ВЪРНА В ТОЗИ ДОМ

Литературен превод :Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


========= ============== =================

Как метет по закоулкам...

Ирина Каховская Калитина

http://www.stihi.ru/2011/02/13/1132


*  *  *

Благодарю Генку Богданову за перевод этого стихотворения на болгарский язык:

ПО УЛИЦИТЕ БУРЯТА ВИЛНЕЕ

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


============= ============ ===============

Л Ю Д М И Л А    Л А Р К И Н А

ПИСЬМО АНГЕЛУ

Автор:Людмила Ларкина

Ангел мой, где задержался?
Что  задумался в пути?
Может ты от боли сжался,
И устал меня вести?

Ты развеял мне  сомненья,
Отведя печали, прочь;
На себя ты взял  терпенье,
Силясь грешнице помочь...

Ты хранишь меня  любовью,
И  молчишь, не дав ответ…
Заслонив меня  собою,
От обидчиков и бед…

14 февраля 2009.

*  *  *

ПИСМО ДО АНГЕЛ

Автор :Людмила Ларкина

Литературен превод: Генка Богданова

Къде се забави, Ангеле мой?
За какво се замисли в пътя свой?
От болка ли сърцето ти се сви,
че закъсня и не ми се яви?

Ти разсея всяко съмнение,
въоръжи се ти с търпение.
Вкуси от моята тиха тъга,
на грешницата подаде ръка.

Да ме обичаш, ти продължаваш.
Ти  мълчаливо мъдрост ми  даваш.
Закриляш ме, Ангеле, с гърдите.
от обидите и от бедите!

================ ============ ==============

Я ПРОСНУЛАСЬ
   
 Автор:Светлана Мурашева               

Я проснулась среди ночи,               
А тебя со мною нет.               
Ты мне снился, между прочим,               
И читал во сне сонет.               

Я внимала чудной рифме               
И возвышенным слова               
А потом, подобно нимфе,               
Воспарила к небесам.               

Пеньюар - цветком из газа,               
Был прозрачен, как фата.               
Зрит луна, как чудо страза               
Спит ночная чернота.               

И цикад  шальные трели               
Разливались по лугам,               
Друг на друга мы смотрели               
И летели к небесам.               

Мы парили, будто в сказке,               
Эхо где-то вдалеке,               
Нескончаемые ласки               
И рука в твоей руке.               

Я проснулась среди ночи,               
А тебя со мною нет.               
Ты мне снился, между прочим,               
И читал во сне сонет.

*  *  *               

АЗ СЕ БУДЯ  ПОСРЕД НОЩИ

 Автор:Светлана Мурашева
               
 Литературен превод-Генка Богданова

Аз се будя посред нощи.
Търся те – не си до мен!
Може би сънувам още?
Сонет четеше вдъхновен.

Слушах тези чудни рими,
възвишените ти слова,
като нимфите незрима,
щях в рая да се отзова.

Цветен пенюар ефирен -
прозира като було тънко.
Блесва  лунен лъч немирен.
Сънен мрак чернее вънка.

Пеят палави щурчета
по ливадите,  в полето.
Гледаме се, в смут обзети,
като , че летим в небето.

Ние – приказни герои.
Ехо  мами ни  далече.
Галят ме очите твои.
Заедно  сме с тебе вече!


Будя се аз посред нощи.
Търся те – не си до мен!
Може би сънувам още?.         
Сонет четеш ми вдъхновен….

============ =========== =============

Когда тебя не будет на земле

Автор:Светлана Мурашева
               
Когда тебя не будет на земле,
Прочтет с любовью кто-то эти строки.
Быть может, где-то в дальней стороне
Не ощутит себя он одиноким...

*  *  *
 
КОГАТО НА ЗЕМАТА ЩЕ ТЕ НЯМА

Автор:Светлана Мурашева
               
Литературен превод: Генка Богданова

 Когато вече на земята те няма
ще прочете някой с обич тези куплети.
Може би в далечна страна голяма,
с тях самотен не ще се усети.

=========== =========== =====================

Сверчок

Автор:Светлана Мурашева 
               
Непростой он, домашний кузнечик,
Что поёт и не радует глаз,
Твою душу пускай он полечит,
Своей песней, не колкостью фраз.

Незаметный упрямо стрекочет,
Не желает никак уходить.
Он сказать что-то ласково хочет,
Хочет вместе с тобой погрустить.

Он пугается звука любого,
Замолкает и снова трещит,
Одинокий сверчок-недотрога,
Он ведь тоже с тобою не спит...

*  *  *

 ЩУРЧЕ

Автор Светлана Мурашева

Литературен превод: Генка Богданова

Домашен щурец е, необикновен,
който пее , без да радва очите.
Нека той полекува духа  ти сломен
със своите песни, в сърцето скрити!
 
Незабелязан свири той упорито.
Решил е, май , при нас да остане
- Да разкажа ли нещо хубаво? – пита.-
Ще  споделя  с теб и  болки, и рани!
 
Страхува  се той от звуците наши.
Млъква за миг, но засвирва отново.
Самотно щурче! От всичко се плаши,
но с теб да будува то е готово.

=================== ===== ===============

Я грущу дождливым сердцем

Автор :Светлана Мурашева

Я грущу дождливым сердцем
И со мною небеса.
Я натёрла черным перцем
Линзослёзные глаза.


Серый купол поднебесья
Мне шарманку заведёт,
Вместе с ветром буйну-песню
Воет, будто бы, поёт.

В облаках опять прореха,
Залатаю лебедой...
Плачь, дырявая утеха,
А я рядышком с тобой!!!

*  *  *

ТЪГУВАМ С РАЗПЛАКАНО СЪРЦЕ

Автор :Светлана Мурашева

Литературен превод: Генка Богданова

Аз тъгувам с разплакано сърце.
Тъгуват с мене сега небесата.
Сълзи се стичат по моето лице
и тъгата ми блести в очилата.
 
Небето мрачно над мене  сивее.
Вместо вятърът буен, тъжна песен
латерната моя днес ще запее.
Не песен, а стон, от буря понесен!
 
В дрипавите  облаци навъсени,
отлитат лебедите натъжени.
Плачат те с души разкъсани.
Как жадувам  да си тука,  при мене!

========== ============ ==================

Ароматом цветущей сирени

Автор: Светлана Мурашева

Ароматом цветущей сирени
Закружил меня солнечный май.
Возле дома, в её полутени,
Мир прохлады и запахов рай.

Почему моё сердце волнуешь?
Почему так сегодня грущу?
Ты мне щедро букеты даруешь,
Я соцветья на счастье ищу.

*  *  *

АРОМАТ НА ЦЪФНАЛИ ЛЮЛЯЦИ

Литературен превод: Генка Богданова

С аромат на люляци сини
ме омая слънчевият май.
Около  къщите, в градини-
свят на свежест и мирис на рай!
 
Защо, сърце, тъй се вълнуваш?
Защо е тази нелепа тъга?
С люляк щедро ти ме даруваш,
но цвят вълшебен търся сега.

=========== ============= ==============

Счастье полосатое

Светлана Мурашева

Как же не печалиться,
Коли есть причина?
Как же не отчаяться,
Коли есть кручина?


Вот прильну к окошечку,
Запою я песенку,
Рядом сядет кошечка -
Вот и станет весело!

Замурлычет серая,
Подпоёт лохматая,
Ты на песни щедрая -
Счастье полосатоe

*  *  *
РАИРАНО ЩАСТИЕ

Литературен превод: Генка Богданова

Как да не тъгувам,
като има причина,
да не се отчайвам,
Като има мъка?
Но, ето, ще приседна
аз до прозорчето,
песен ще запея.
До мен е  котето -
То ще ме разсмее.
Замъркай, сивичко,
запей,  рошавичко!
На песни си щедро.
Ще ми стане ведро.

====== =================== =============

ВАСИЛЕК

Автор:Светлана Мурашева

Я нашла вчера цветок,
В толстой книжке василек.
Тот, что летом, как закладку
Положила и забыла


Стал он тоненьким и хрупким -
Балериной в синей юбке.
Милый цветик, синий цвет
Лета знойного привет.

*  *  *

СИНЧЕЦ

Литературен превод: Генка Богданова

В книгата си цвете открих.
През лятото го оставих -
синчецът, с който разделих
страниците и забравих.

Тънко бе, чупливо сега –
балеринка в синя пола.
Мило цвете, нежен букет,
от знойното лято привет.

========== ================ ============

Я люблю Вас еще больше, чем ВЫ

Светлана Мурашева

Я люблю Вас еще больше, чем ВЫ.
Подарю Вам свои чувства взаймы,
Чтоб потом Вы возвратили долги,
И мы снова станем с Вами враги.

Я не я, не избран Вами теперь.
Вою волком, словно раненый зверь.
Не ручной, а привязался - напАсть.
Мне бы с этого навек не пропасть.

Я люблю Вас еще больше, чем ВЫ.
Вы спокойны, я страдаю, увы.
Словно камень я лечу в пустоту.
Пусть болит, пока болит - подожду.

*  *  *

АЗ ВИ ОБИЧАМ ПОВЕЧЕ

Литературен превод : Генка Богданова

Аз обичам много по – силно от Вас.
Вземете от моите чувства заем!
И когато върнете дълга си,аз
зная, че отново врагове ще станем.


Вие не ме харесвате, разбрах!
Вия аз като  вълк, като ранен звяр.
Неопитомен се привързах. От страх!
Докрай се остана със този товар!

Аз обичам много по – силно от Вас.
Спокойни сте вие, аз страдам, уви!
Лежа като камък в пустинята аз.
Ще чакам, сега боли. Нека боли!

========== =========== ================


МЫ - ЛИСТИКИ ВЕСЕННИЕ

Светлана Мурашева

Мы - листики весенние,
Из почек лезем, пыжимся.
Когда пора цветения,
Мы солнцем не надышимся.

А, если мелкий дождичек
Нас ласково касается,
Нам даже подорожничек
Игриво улыбается.

И мы от счастья вешнего,
Конечно, распускаемся!
И мы от солнца нежного
Весною наслаждаемся.

*  *  *
 
ПРОЛЕТНИ ЛИСТЕНЦА

Литературен превод: Генка Богданова

Пролетни нежни листенца сме ние.
Вирнали носле от почвата никнем..
Когато е време цвят да развием
Ние на слънчице сме ненаситни.
 
А щом  ни изкъпе ситен  дъждец,
живовлякът ни се усмихва ласкаво.
От щастие пролетно грейва цветец.
Гали ни нежно Слънцето бляскаво.
 
============ =========== =============
 
 
ЧАЙКА
 
Светлана Мурашева

Прохладой утреннею стайка,
Тебя с собою в даль зовет.
И только раненая чайка
Летит стремительно вперед.

Летит, пути не разбирая,
Последним криком душу рвет.
Ведь кто-то подстрелил играя,
А ветер тельце ввысь несет.

И не смогла она напиться,
И тих её печальный стон.
Разбилось сердце о водицу,
А крик безмолвьем заглушен.

Пусть небо синевою рая
Её страданья заберет.
Лишь тишиною поминая
Той птицы прерванный полет.

*  *  *
 
ЧАЙКА

Литературен превод: Генка Богданова
 
Прохладата на утрото стаено
след себе си в  безкрая  те зове.
И само чайка със сърце ранено,
размахва устремно напред криле.
 
Лети, но път обратен не намира.
Простреля злоба клетото сърце.
Последен вик душата й раздира.
Подмята вятър  лекото телце.
 
О, нека на небето синьо рая
страданието нейно да сбере!
И само тишина ще  помни края
на скършените в полета криле!

=========== ============== ==================
 
ДАВНО ЕДЕМ С ТОБОЙ ПО РАЗНЫМ ТРОПАМ

Светлана Мурашева

http://www.stihi.ru/2010/12/06/4433

*  *  *

ОТДАВНА С ТЕБЕ ВЪРВИМ ПО РАЗЛИЧНИ ПЪТЕКИ

На Валерий Теркин

Литературен превод: Генка Богданова
 
Отдавна вървим с теб по различни пътеки.
Какво ни дават срещите - тайни , случайни?
Аз си спомням миналото ни по трошица.
Нося печал в сърцето - болезнени тайни.
 
Как бих искала с тебе да бъдем по- близо,
да видя ликът любим, да ти слушам гласа!
Думи нежни, като наниз скъп да нанижем,
както сонетът направи от мрак чудеса!

------------ -------------- ------------
СВЕТЛАНА МУРАШЕВА
Погрустим...
Просто снилось
и просто было,
пусть же лето
дождем поплачет.
Гром грохочит
с безумной силой,
туча солнце
надолго спрячет.
Погрустим...
разделяют версты
или время,
что так жестоко.
Пусть расскажут
мне ночью звёзды,
что тебе
сейчас одиноко.
Погрустим...
вспоминая осень
и сжимаю
до хруста пальцы.
Нашу встречу
у парка, в восемь,
были, помню,
на счастье шансы.
Погрустим...
Ну, скажи, красиво
было всё,
но безумно мало...
Говорю я тебе:
- Спасибо...

В глаз соринка опять попала...

*   *  *

ТЪГУВАМЕ...

Поетический перевод : Генка Богданова
http://www.stihi.ru/2013/12/29/1174


НАТАЛИЯ  РОДИОНОВА

Ты говориш :”Люблю” – лаская взором:

„Навеки твой!” – „О, милый, я твоя!”

И сладких слов пленительным узором

Я зачарована  на пике бытия.

 
Сплетенье рук, сердец и судеб –

О, Тайна вечная! Божественная нить.

Как данность свыше смертным людям

Надеяться. И верить. И любить.

         *   *   *

Превод  от руски: Генка Богданова

 
Ти казваш: „Обичам те” – галейки ме с поглед:

„Навеки съм твой!” - - „О, мили – аз съм твоя!”

От пленителната мрежа на сладките думи

аз съм    очарована , на върха на битието.

 
Сплитането на ръце, сърца и на съдби-

о, Тайна вечна! Божествената нишка

като дар от Бога за смъртните хора

да се надяват, и вярват, и обичат.

=========== =========== ====================

НАТАЛИЯ РОДИОНОВА

О, ЧЕЛОВЕК , ПОСЛУШАЙ

КАК РОЖДАЕТСЯ ИЗ НОЧИ УТРО!

Из крохотного семени приходит

в мир цветок прекрасный вновь.

Из серой раковины – жемчуга

исходит розовое чудо…

И лишь из Тихой Нежности

рождается Великая Любовь.

 
Попробуй поселить в душе

ты утра зарожденье.

А в сердце беспокойном

уберечь цветение мечты навек.

И жемчуг Искренности миру поднеси

в свободном Духа изъявленьи…

Соедини в себе ЛЮБОВЬЮ

шум Земли и тишину Небес,

О, ЧЕЛОВЕК!

  *   *   *

Превод  от руски: Генка Богданова

О, Човече, послушай  как от нощта се ражда утро!

От трошица семенце идва на света прекрасно цветенце отново.

От сива раковина  излиза  перла -  чудо розово.

И само от Тихата нежност се ражда Великата Любов.

 
Опитай да запазиш в душата си зараждащото се утро!

А в неспокойното сърце запази завинаги цъфтежа на мечтите.

И перла Искренността поднеси на света,

в изявата на Свободния дух.

Съедини в себе си Любовта, шума на Земята и тишината небесна,

О, Човеко!

 
О, Човече, послушай  как от нощта се ражда утро!

От трошица семенце идва на света прекрасно цветенце отново.

От сива раковина  излиза  перла -  чудо розово.

И само от Тихата нежност се ражда Великата Любов.

 
Опитай да запазиш в душата си зараждащото се утро!

А в неспокойното сърце запази завинаги цъфтежа на мечтите.

И перла Искренността поднеси на света,

в изявата на Свободния дух.

Съедини в себе си Любовта, шума на Земята и тишината небесна,

О, Човеко!

============ =================== ============================

Наталия Родионова

***
Я прерву пелену молчанья,
С Небесами поговорю.
И незримые путы отчаянья
Как рубаху смиренья сорву.

И во ржи золотой –  поле чистом –
Распластаюсь как в детстве. Замру.
Воздух Родины мятный, душистый
Я в себя каждой клеткой вберу.    

С Высотою сольюсь… и  в мгновенье
Растворится прошлого грусть.
Всепрощенье приму как крещенье.
И к себе, изначальной, вернусь.


***
Авторизиран превод: Генка Богданова

Аз ще разкъсам булото на мълчанието.
С небесата  сини ще си поговоря,
незримите пътища на отчаянието
като усмирителна риза ще  разпоря.

На  полето,  сред  златната ръж с дъх благодатен,
ще се отпусна  като дете.  Ще  замра.
Въздухът от Родината - ментов,  ароматен.
в себе си, с всяка моя клетка ще сбера

С Висотата  аз ще се слея - и само след миг
ще се стопи   на миналото тъгата.
Прошка приела –кръщение от свят мъченик,
ще тръгна изначална към мен самата.               


=================== =========== ===========================

Наталия Родионова

***
Душа прозрачна как родник,
В ней чувства – рыбки золотые…
И дней осенних краткий миг,
И небеса моей России…

Они бездонны и чисты.
О, СКОЛЬКО нежности и сини…
Душа моя, как тот родник,
В них черпает любовь и силу


Авторизиран превод: Генка Богданова

****

Душата е прозрачен извор светлолик.
В нея чувствата са нежни рибки златни...
И на дните есенни тъй краткия  миг,               
и  небесата на Русия необятни  -

са тъй бездънни, чисти, светли, красиви…
О, колко нежност и копнеж те са скрили!
Душата ми, както тези  извори живи,               
черпи от тях  любов и радост , и сили.

================ ========== ========================

Не делай из моськи слона ликбез -шутка с долей

Петр Голубков

http://www.stihi.ru/2011/12/21/6463

Из пустяка раздув скандал фундаментальный*,
Жена из Моськи мигом сделала Слона**
И, на вопрос «Кто виноват?» сакраментальный*** –
Ответ коротким был: права всегда она!..

А муж попался, как на грех, сентиментальный****
(Ну, что поделаешь, такие времена…)
И вспомнил: в ранней юности, столь дальней,
Она была совсем в другого влюблена…

Вообразив, что «нету повести печальней…»*****,
Муж оскорбился, «выпив чашу ту до дна»,
Решив: Уж если виноват он «изначально» -
Пусть та «вина» его – другим будет видна!..»

Он охладел к жене, замкнулся моментально,
Поняв, что в старости – не радость суждена…
Распух вдруг палец под колечком обручальным,
Что не снимал с него всю жизнь, как ордена…

Картина эта, однозначно, «виртуальна»******…
Но всё же помни, своенравная жена:
Не раздувай любой скандал в фундаментальный,
Вот так, из Моськи – сразу делая Слона!..

  *  *  *

НЕ ПРАВИ ОТ МУХАТА СЛОН

Литературен превод: Генка Богданова

От нищото раздуха пак скандал огромен.
Жената от Мухата - Слон във миг направи.
 „ Кой е виновен?” – на въпросът скромен
отговор кратък беше: „Тя винаги е права!”

А мъжът попадна, пак в греха сантиментален:
„Какво да правиш, такива са времената…!”
И си спомни: в ранната младост, тъй отдавна
в съвсем друг човек бе влюбена жената.

Въобразявайки си, че „по –печална участ няма”
мъжът се наскърби и „чашата до дъното изпи”.
Решавайки, че щом от него „по-виновен” няма,
поне „вината” му да видят и чуждите очи.

Охладня към жената: Замлъкна печално:
„Ех, радост не ми е съдена и в старостта!”.
Поду се палецът му под халката венчална,
да не снеме и живота  с нея, като орден от гръдта.

Тази картина е с образ измислен, виртуален.
Но все пак запомни, Жено своенравна:
не прави  всеки скандал фундаментален,
както от Мухата - Слон правиш отдавна!

Поэт и рифмоплет

Петр Голубков

http://www.stihi.ru/2010/06/04/5270

Поэт – это тот, чьи мозги набекрень, кто видит – не так, как все люди…
Наводит он тень на знакомый плетень, и нам преподносит на блюде…
Поэт ли я?.. Нет, я – простой стихоплет, стихи я – неплохо рифмую…
Коль рифму поэт неудачно найдет – могу подсобить и ему я…

© Copyright: Петр Голубков, 2010

  *  *  *

ПОЕТ И СТИХОПЛЕТ / РИМОПЛЕТ

Дословен превод: Генка Богданова

Поет е този, чийто мозък  е накривен калпак,
който вижда не така, както всички хора.
Направлява той сянката на познат плет, и ни я поднася на тепсия.
Поет ли съм аз?  Не, аз съм обикновен стихоплет, стиховете аз  нелошо римувам
Щом римата  поетът неудачно намери – мога да помогна и на него аз

 *  *  *


ПОЕТ И СТИХОПЛЕТ / РИМОПЛЕТ

Литературен превод: Генка Богданова

Поет е този, чийто мозък  е „калпак накривен”,
който не вижда света като тебе, като мен…,
Поезия и в сянката на плет ще открие
и умело ще ни я поднесе на тепсия
А аз? Питам се често , дали и аз съм поет?
Не, аз съм просто  един обикновен стихоплет,
стихове мога  аз  да римувам доста добре.
Та, щом поетът  неудачна рима избере,
колегиално в този тъй труден  творчески час,
бих могъл да помогна с рима и на него аз.
 
=================================================

Наша жизнь

Петр Голубков

http://www.stihi.ru/2010/11/11/3409

Ты – материк, где всё до нас поделено на зоны,
Где долгий год, где холода, и где дожди сезонны…
Ты – островок, где каждый час вершится чудо света,
Где сладкий миг, в котором «Да!», где лишь весна и лето!..

Тот островок - достался тем, кто «числится» влюбленным,
А материк – остался всем, любовью обделенным…

*  *  *

НАШИЯТ ЖИВОТ

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

Материк си ти, на който всичко е разделено на зони.
С най - дългите години, със студове и дъждовни сезони.
Ти си островчето, където всеки час върши чудо в света,
където  сладкият миг на „ДА!” е  всички пролети и лета.

Островчето е достъпно за тези, които са влюбени.
А материкът  - остава за всички, от любов погубени.

==========  ==============  ===============================

РАСТАВАНИЕ

Петр Голубков

Не жалей!.. Я - уже не жалею...
колько можно любовью болеть?!.
Позади уже - все "юбилеи"...
И вулкан бы - не смог вечно "тлеть"...
И не жди запоздалых признаний!..
Каждый - сделал уже всё, что мог...
Ты - больнейшее из наказаний,
Что послал, за грехи мои, Бог...

*  *  *

РАЗДЯЛА

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


=========== ========= ===============

ПОСЛЕ ЗАГСА

Петр Голубков

http://www.stihi.ru/2010/09/27/4026

Что ж, привыкай, СУПРУГА милая –
К огню ночей, к рутине дней,
И к непривычной той фамилии,
Что оказалась и твоей…

*  *  *

СЛЕД  БРАКОСЪЧЕТАНИЕТО

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

Е, какво, свиквай, мила съпруго, тука
към  нощи огнени, и дневната скука!
И към непривичната фамилия моя,
която от днес се оказва и твоя…


==========  ============ =============


ДИВНЬІЙ  МИГ

Петр Голубков

О, дивный миг стихосложенья!..
Ты - результат перемноженья
Рифм, мыслей и воображенья,
Что ищет в душах отраженья…

*  *  *


ЧУДЕСЕН МИГ

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


О , чуден миг! Ражда се стихотворение!
То е резултат от сложно умножение -
рими, мисли, чувства  и въображение,
които търсят във душите отражение

============== ============== ================== ======================

ЛИЦОМ К ЛИЦУ

Петр Голубков

http://www.stihi.ru/2010/01/18/1949

"Лицом к лицу - лица не увидать. Большое видится - на расстоянье.
Когда кипит морская гладь - корабль в плачевном состояньи."
                (Сергей Есенин "ОБРАЩЕНИЕ К ЖЕНЩИНЕ", 1924г)

Лицом к лицу – ЛЮБОВВЬ не испытать,
В порыве страсти, ласки и признаний…
Силу ЛЮБВИ – увы, дано понять
Сквозь лет , побед и болей расстояния…

Лицом к лицу – СТИХОВ не услыхать,
В плену у споров, ссор и перепалки…
СТИХ  - через ВЕК заставит нас вздыхать
И восхищаться!.. (Поздновато, жалко…)

*  *  *

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


============  ================  ==================  ====================
               
ОДИНОКАЯ

Петр Голубков

http://www.stihi.ru/2010/08/13/1446

Любовной страстью на заре опалена –
Хранишь ты вкус ее в мечтаньях затаенных,
И, на признанья всех «слегка влюбленных» -
Один ответ: «А я – слегка не влюблена…»

*  *  *


САМОТНАТА

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

Любовната страст, от изгрев обжарена
и нейният вкус, пазиш в мечтите си тайни.
На чужди признания „ леко сме влюбени”,
отговаряш: А аз съм леко невлюбена…”


===================== ================== ========================

Бабье лето

Петр Голубков

http://www.stihi.ru/2011/09/22/2106

Апельсиновые рассветы,
мандариновые закаты...
Восхитительные сонеты,
утомительные сонаты...

Риторические вопросы
и двусмысленные ответы...
Утопические «сверхгрёзы»… -
всё простительно: «бабье лето»!..

*  *  *

СИРОМАШКО ЛЯТО

Авторизиран превод на български език : Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/10/29/654

Изгревите прасковени,
залезите мандаринови,
сонетите възхитителни,
сонатите уморителни ….

Въпросите риторични
и отговорите двусмислени,               
„свръхмечтите”, утопични -
извиними са всички: „СИРОМАШКО лято”!

=============== ============== ====================

МНЕ СНИТСЯ ПАПА

Татьяна Легкодимова

http://www.stihi.ru/2010/12/14/4891


   *  *  *

СЪНУВАМ ТАТКО

Авторизиран превод: Генка Богданова
   
Сънувам татко вече трета вечер. Жив!
Хората говорят: „Лошо! На беда е ” –
Не, не вярвам аз , сънят ми е щастлив.
Здрав е татко  ми и целият сияе - 
няма вече грижи и нищо не боли -
посреща ме на сутрешния сняг.
Като дете се сгушвам в скъпите гърди:
„Не плачи, дъще!”… „ Татенце, не тръгвай пак!
И усмихнат той ръцете си разтваря…
Топло е в душата ми, погледът му скъп
ми се струва близък, толкова реален.
Тръгва с утрото. В сърцето ми ляга скръб!

==================================================

Не трогайте души

Татьяна Воронцова

http://www.stihi.ru/2011/02/17/802



  *  *  *

 НЕ  ПИПАЙТЕ ДУШАТА

Авторизиран превод: Генка Богданова
 
През пролетта умрях и аз…
О, в тихият вечерен час
със  мене ти не говори!
Няма да отворя очи
Не ще живея отново,
за прошка не съм готова.
Думи отровни, черни,
жестоки думи , неверни,
в сърцето мое се впиха
и до смърт го нараниха.
 
Теффи „Гасне моето кандило”
 
Не пипайте душата ми, че тя
угасна в отминал есенен ден,
когато ме лишихте от съня,
предадохте най-святото за мен!
 
Кристално –чистата й светлина,
която дълго пазех    засияла,
стопи се като дъждовна следа,
на Вашата снимка избеляла.
 
Не ме докосвайте!... Мъртва съм аз!…
Любовта Ви, за която живеех,
листопад  отдавна покри след Вас,
затрупа я в  леда  снеговея.
 
Не можете да я събудите
даже и Вие с целувка страстна.
Щом успяхте  да  я   погубите
за нея няма пролет прекрасна.
02.02.2011г.

===========================================
   Колокольчики лесные

   Светлана Трагоцкая 2

http://www.stihi.ru/2010/11/20/44

    *  *  *

КАМБАНКИ ГОРСКИ

Поетичен превод: Генка Богданова

Камбанките  горски красиви,
с цвята на небеса и рекички,
измити  в извори звънливи,
отварят пак  сини очички.

Няма никъде на този свят
тъй красив като родния край!
Малинова зора като цвят
буди ливадите  в  този рай.

Тука пеперуди и  пчели
водят  весел, дружен хоровод.
Камбанката весела следи
с поглед слънчевия небосвод.

Щом изворна вода отпиеш -
пред тебе  сините небеса
пак се раждат, тук  ще откриеш,
под вълшебната родна звезда.


ЦВЕТЬІЙ

Автор:Виталий Бахмутов

Если позабудутся слова,
Превратятся все они в цвета!
Белый, красный, голубой -
Все цвета живут со мной!
Все они, - прелестный водопад,
Освежат, украсят Землю-сад!
Все они, - сладчайший аромат,
О любви и счастье говорят!

*  *  *

ЦВЕТЯ

Автор:Виталий Бахмутов

Литературен превод : ГЕНКА БОГДАНОВА

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

Ако словата потънат в забрава,
в нежни цветя се превръщат тогава.
В бяло, червено, синьо, в цвят позлатен…-
всичките слова – цветя живеят в мен.
Всички те – като прелестен водопад,
къпят земята китна с капчици цвят.
С най-сладкият аромат словата – цветя
шепнат за щастието и любовта!

======== ============== ==============

НОЧНОЙ СВЕТ

Автор:Виталий Бахмутов

           Сон.І
               

Девушка в чёрном с блёсками платье         
В комнате белой. Я за столом.               
Я напишу рукою несмелой
Строчки, которые ей посвящу.
Что есть любовь, и что есть разлука,            
Что есть судьба, и что не судьба.               
Лепетом искренним и недозрелым               
Девушку в чёрном я насмешу.               
Я, от безумных идей утомляясь,               
С чёрным сливаюсь, забыв обо всём.            
То, что при свете логичным казалось,       
Стало абсурдом, всё кувырком.         
Долго ли плыть мне               
в глубинах сознанья,               
Долго ль искать мне потерянный рай?               
Может в режиме утраты рассудка,               
И прорастает рассудка зерно!
Вот и ушла моя девушка в чёрном.               
Комнату белую вижу я вновь.               
Я за столом. Я рукою не смелой               
Труд  свой, отбросив, пишу о былом.               
                (весна 2009г.).

*  *  *               

НОЩНА   СВЕТЛИНА

               Автор:Виталий Бахмутов

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


================= ============= ====================

БЕЗСОНИЕ

Автор:Виталий Бахмутов

Бросаю сахар-день
Я в чёрный кофе-ночь.
Мешаю свет и тень
Я ложкою-луной.
Пытаюсь заглушить
Я горечь на губах,
Но мне судьба испить
Ночные времена.

Сажусь писать о дне,
Припоминая сны,
Ищу я свет во мгле,
Но свет - отсвет луны.

День, ночь, как муж с женой,
Идут в моих стихах,
Но нет тебя со мной,
И ночь рождает страх.
                (18.12.09г.).

*  *  *

БЕЗСЪНИЦА

Автор:Виталий Бахмутов

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


======== =========== ===============

Канун Пасхи и Пасха 2007 года

Автор:Виталий Бахмутов

Как зима не лютовала,
А весна у нас настала!
И до полного распада
Доведён был чёрный снег.


Мы весну давно сзывали,
Масленицу поджигали,
И по лужам топотали.
Наступи,  весенний век!

Но зима не отступила,
И в апреле подарила
Вьюгу снежную прохожим.
Увеличился разбег!

Но наутро снег растаял,
Ведь Христос свой гроб оставил.
Больше в мире смерти нет!
Помни это, человек!
                (весна, 2009г.).

*  *  *

ВЕЛИКДЕН

Автор:Виталий Бахмутов

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

======== =========== ================

ЛЯТНА ПРИКАЗКА

Автор:Виталий Бахмутов

Простудилось ночью небо.
Часто кашляло, хрипело.
И, наверное, от жару,
Небо молнией горело.
А из глаз небесных лились
Слёзы дождиком обильным.
И стучался в окна, двери
Выдох неба - ветер сильный.
Что же было б, если б доктор
Посетить забыл больного?
Что же было б, если б солнце
Не прошло пути дневного?
Высоко поднялось солнце.
Небо грозное согрелось,
Растопились в небе тучи.
Небо птицами распелось.
И земля легко вздохнула.
Травы к солнцу потянулись,
А весёлые ромашки
Солнца рыжего коснулись.
И залило на прощанье
Солнце землю жёлтой краской.
Я сижу и наблюдаю,
Наслаждаясь летней сказкой.

*  *  *

ЛЯТНА ПРИКАЗКА

Автор:Виталий Бахмутов

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

============= ============ ====================

ХМЕЛЬНОЕ ЛЯТО

Автор:Виталий Бахмутов

Что же делать? Неизвестно.
Лето - это ведь чудесно!
Я сижу. Так-так. Сижу.
А напротив хмель. Гляжу.

Хмель навис над головою
Темноватым плотным слоем
Может мне на пруд сходить,
Чтобы лень в нём утопить?
Не охота, не хочу.
Я на хмель гляжу, гляжу.
Лучше вы ко мне идите,
Вы со мною посидите!
Лето ж хмельно,  лето - хмель,

А работа ведь не зверь!
Хоть немножко отдохнём,
Отдохнувши, в путь мотнём.
В путь по жизни не простой…
Лето,  я сейчас с тобой!
                (лето, 2003г.).

*  *  *

ОПИЯНЯВАЩО ЛЯТО

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

============== =========== ==============

ЛЕТО

Автор:Виталий Бахмутов

Лето - сонная собака.
Лень наводит на меня.
Подошла к ногам и села.
И охота отлетела:
Я забыл про все дела.
И готов я день-деньской,
С неуёмною тоской
Всё глядеть на дальни дали,
Что с собою в путь позвали
К вожделенным берегам,
К неизведанным морям.
                (лето, 2003г.).
*  *  *

ЛЯТО

Автор:Виталий Бахмутов

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

=========== ============== ============

В ПРЕДВЕРИЕ ОСЕНИ

Виталий Бахмутов

Скребётся кто-то в дверь мою.
Собака, кошка? Лист увядший!
Он заскорузлый, и опавший.
Предтеча осени седой!
Деревья в зелени стоят.
Они пока ещё не знают,
Что впереди их ожидает,
И ветер бег свой ускоряет.
И вижу я яблокопад!
А на листах моих снега.
Трещат февральские морозы,
Оставил я стихи о розе,
Что украшает скромный сад,
Ведь вижу я яблокопад!
весна, 2009г.)

*  *  *

В ПРЕДВЕРИЕТО НА ЕСЕНТА

Автор:Виталий Бахмутов

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

========== ============== =================

СВЯТАЯ РУСЬ   
               
Автор: Юрий Мухин

Святая Русь не государство.               
Святая Русь - её народ.               
Она пережила коварство               
И смело шла на эшафот.               
Россия вышла из общины.               
РодинаМолилась в горе у креста.       
В лихую трудную годину               
Россия слушала Христа.               

Собрала сонм святых и падших            
И храмы к Небу возвела,               
Ковала меч, пахала пашни.               
По миру шла о ней молва.               

О том, что Русь дика и пьяна,               
О том. что вольная душой               
О том, что русского Ивана               
Объехать можно по кривой.               

Россия добрая, простая,               
Юродивая и горда,               
Достойная порога рая,               
В ней внутренняя красота.               

Святая Русь живёт в иконах,               
Их лики смотрят нам в сердца.
Ведут по тропам незнакомым               
К порогам Вышнего Творца.

*  *  *               
СВЯТАТА РУСИЯАвтор :Юрий Мухин

Литературен превод: Генка Богданова

Святата Русия, не е просто държава.
Святата Русия е нейният свят народ.
Русия  и коварството с чест преживява,
и стои изправена  смело пред ешафод.


Русия, необятната  наша Родина,
се молеше в години на мъка пред кръста.
И в най – тягостните  си, и трудни години
Русия  пак остана послушна на Христа.

Тя събра тълпата от светци и паднали
и с любов ги поведе към небесният храм.
Кова мечове, жъна ниви за гладните..               
Но клеветяха я грозно по света голям:
За това, че Русия е дива, пияна,
и за това , че е волна, безгрижна душа,
и за това още , че руснакът, Ивана,
кривна  от „правият” път,но  напред все вървя…

О, нашата  Русия е  добра и земна!
Говорят, че е смахната, но горда тя е!
Душата на Русия е чиста, неземна,
достойна е да мине през прага на Рая!

Святата Рус  в икони  живее навеки!
Очите им гледат в чистите наши сърца.
Извеждат  ни те по непознати пътеки
към прага на Твореца, обвит в светлина.

Рассказывают, что часто даже коммунисты в годы ВОВ на бой шли с Богом. У многих были кресты нательные и иконки, которые им на прощание давали жёны и матери. Их памяти и посвящаю это стихотворение

================ =============================== ==============================

Симфония Божественная

Автор: Юрий Мухин

Симфония Божественного звука,
Овеянная утренней прохладой,
Напомнит вдруг о будущей разлуке.
Земное там навряд ли что-то надо?

Стихает в блеске солнца увертюра.
Средь звёзд вершит себя душа вселенной,
Раздаривая рифмы трубадурам,
Сливая ноты в музыке бесценной,

Взмывая ввысь в мир горний величаво.
Прощанья эпилог уводит в вечность.
Овеянные воинскою славой
Уходят со смиреньем в бесконечность

И воспаряет страждущий ко Богу.
Архангел дирижирует оркестром.
Оттаивает сердце понемногу:
Жить сущему под палочку маэстро,

Петь "Аллилуйя" о Христе воскресшем,
Печаль земную обращая в радость.
Симфония как память о восшедшем
Благословляет истину и святость.

*  *  *

Храни Вас Бог!
С уважением Ю. Мухин.

Разказват, че даже комунисти в годините на Великата отечествена война тръгвали на бой с молитва към БОГ. Много от тях имали  скрити до сърцето си кръстчета и иконки, които на прощаване им дали жените и майките им. В тяхна памет посвещавам това стихотворение.


БОЖЕСТВЕНА СИМФОНИЯ

Литературен превод: Генка Богданова

Симфония Божествена от звуци чудни,
окъпани в прохладата на утрин бяла
напомняше за тежка бъдеща раздяла.
Но кой ли е готов за миговете трудни?...

Стихва увертюрата в слънчева позлата.
Дарена с римите на трубадури земни,
сляли се  с нотите на музика безценна,
към звездното небе  издига се душата.

Извисявайки се величаво към небето, 
към вечността, епилогът на раздялата
отвежда войни, окъпани със славата
и те смирено тръгват към небитието.


Отвеждайки  страдалците към Бога в Рая,
чудният оркестър Архангел дирижира.
Отпуска  се сърцето и покой намира,
че от Маестрото с  палката зависи края.

Те пеят „Алилуя”. В  Христа ще възкъснат
и земната си мъка в радост ще превърнат.
Благославящите   святост ще прегърнат,
Симфонията чува, който носи кръста!


Да ви пази Бог! / Юрий   Мухин

================ =================== =====================

Я - русский! Родину люблю! И перед Богом прав!

Автор: Юрий Кутенин

Россия - коридор...? А русский - коридорный...?
Обидно слышать эти мне слова.
Простите этот слог зазорный...
За нами ведь - красавица Москва!
А перед лучшей из столиц
Не снимет шляпу кто?
И голову кто не уронит ниц...?
Лишь тот - кто ничего не видел.
И Бог которого обидел...
Я возмущен, но не сержусь.
Я - русский! Этим я горжусь!
И пусть собой я представляю
- генов сплав.
Я - русский! Родину люблю!
И перед Богом прав!

*  *  *

РУСАК СЪМ! ОБИЧАМ РУСИЯ! И ПРЕД БОГА СЪМ ПРАВ!

Юрий Кутенин

Литературен превод: Генка Богданова

„Русия е коридор! Камериер е руснакът!”

О, Господи, колко ме обиждат подобни слова!
Простете за срамния стих! Зад нас е Москва-
красавицата, най – хубавата столица в света!
Кой не й сваля шапка? Кой пред нея не свежда глава?

Само този, който нищичко още не е видял,
или  този, който  обижда с презрение  Бога!
Руснак съм, да!И с това аз винаги съм се гордял!
Възмутен съм! Но не се сърдя. Не съдя строго.

И нека да ви се представя -  от добри гени  сплав!
С Родината си се гордея ! И пред Бога съм прав!

========== ================ ==========================


Русская глубинка -

как много в этом слове для меня

Автор: Юрий Кутенин

Вновь в низинах туман серебрится, 
И о встрече запел соловей.
Вновь ночная прохлада струится,
И загадочный шепот теней.
В этот час мне всего суеверней.
Заклинания слыша твои,
Я на встрече закатной, вечерней
Поклоняюсь вечерней любви.
Этот час - разве может приснится!?
Вижу - плечи укрытые в плед,
Глаз бездонных, призывных зарницы,
Огневых поцелуев наш бред.

*  *  *

ДЪЛБОКАТА РУСКА ДУША-

Колко много значат за мене тези слова!Автор :Юрий Кутенин

Литературен превод: Генка Богданова

В  низините отново мъглите сребреят.
И за нашата среща славеят запя.
Отново прохладата  нощна се лее,
а сянката загадъчна мрежа простря.

В такива мигове съм тъй  суеверен,
сякаш чувам  твоите заклинания…
Аз посрещам нежният залез вечерен.
Кланям  се пред Любовта с обожание.

Ах, този час, нима го сънувам все пак?
Виждам рамената ти покрити със шал,
Очите бездънни греят в нощния мрак.
И пожар от целувките е  в нас запламтял!

============== ========== ===================


АРКАДИЙ БЕЛКИН

Семнадцатилетние

http://www.stihi.ru/2010/05/04/5895 /

*  *  *

СЕДЕМНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ

Литературен превод : Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771
 

=========== ============= =================

 Иванушка-дурачок

  Автор: Аркадий Белкин

   Да, слишком засиделся на печи
   Иванушка по кличке дурачок.
   Теперь хоть плачь, хоть истошно кричи -
   Уже прошел чудес последний срок
   И никакие в мире волшебства -
   Ни рыбки разные, ни серый волк, ни конь -
   Иванушкам, не помнящим родства,
   Помочь не смогут победить огонь
   Драконов стоголовых на Руси,
   Бесстыдно пожирающих людей.
   Их что проси, что вовсе не проси -
   Злодей - во всех обличьях он злодей.
   А ты сиди и дальше, мужичок -
   Иванушка - российский дурачок.

   *  *  *
   

ИВАНУШКА - ГЛУПАКЪТ

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

============= =========== ======================

Расстояния

Аркадий Белкин
 
 Какие между нами расстояния –
 Часы, и километры, и года...
 Не будет встреч, не будет расставаний
 И лишь сердцами вместе мы всегда.
 Но сквозь туманы, сквозь шторма и ветры
 Твой голос пробивается ко мне.
 И значит на огромном этом свете
 С тобой мы на одной волне.

*  *  *

   
РАЗСТОЯНИЯ

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

Колко много неща ни разделят:
часове, километри,пътеки…
Няма срещи и няма раздели!
И зная,с теб ще бъдем  навеки
само в сърцата си. Но долита
и през бури, през мъгли, ветрове,
гласът любим  с тъга неприкрита.
И значи, в този огромен наш свят
разстояния не ще ни делят!

=============== =========== ============

ПРЕДЧУВСТВИЕ

  Автор:Аркадий Белкин

   Опять не сбудется мечта,
   Опять уйду, понурив голову
   И чтоб потешить свою гордость,
   Шептать себе - она не та.
   Не та, которую в душе
   Боготворил все это время.
   И вновь наступит отрезвленье...
   И безнадежно все уже.

*  *  *

ПРЕДЧУВСТВИЕ

Литературен превод : Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771
 
Отново не се сбъдна мойта мечта!.
Отново тръгвам с наведена глава.
И, може би, за да смиря  гордостта,
шепна на себе си: „Не е била ТЯ!”

Не е тази, която в душата си
толкова дълго  съм боготоворил.
Ето,  отново идвам на себе си,
че безнадеждно е ,аз съм открил!

============ =========== ===============

.МАЙ  СОРОК  ПЯТОГО .
   
 Автор : Аркадий Белкин

 Май сорок пятого.Какое счастье в мае -
 Пришла победа и войне конец.
 А все не верится и нам и маме,
Что не вернется с фронта наш отец.
Он был убит в проклятом сорок первом
И не сыскать могилу с обелиском -
И вот для нас весь мир тоскливо-серый
От похоронки - в городок сибирский.
Май сорок пятого! Мы все победе рады,
Но радость наша пополам с бедой -
Салюты праздничные и парады,
А мама стала в сорок лет седой.

*  *  *
 
МАЙ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771
 

===============  =============  =====================

Военврач Надежда

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2011/02/05/9063
               
*   *   *

ВОЕННИЯТ ЛЕКАР НАДЕЖДА

В памет на Надежда Розенфелд ,
загинала при освобождението на
България от фашистити в 1944 г.

Литературен превод: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


============ ============== ======================

Сын пограничника

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2011/02/05/9228


        *   *   *

СИНЪТ НА ГРАНИЧАРЯ

На полковник Григорий Левин – войник и поет

Литературен превод : Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


   
=========== ============== ======================

Война

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2009/06/08/983

 
        *   *   *


          ВОЙНА

Литературен превод : Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771

            
========= ============== ===================

БОЛГАРИЯ В СЕРДЦЕ МОЁМ

  БЕЛКИН  АРКАДИЙ

http://www.stihi.ru/2011/02/14/1738
               
*  *  *

  БЪЛГАРИЯ В МОЕТО СЪРЦЕ

Авторизиран превод: ГЕНКА БОГДАНОВА

     Никога в живота си не съм бил в България. Просто така се получи и за това аз нямам вина. Но с България ме свързват толкова много неща. В младостта си се увличах по живопис. В музея видях картината на известния руски художник Верешагин „На Шипка всичко е спокойно”. Заинтересувах се от сюжета на картината и благодарение на разказаното за него се запознах със събитията през 70-те години на 19 век, когато под ръководството на генерал Скобелев руските войски освободили България от многовековното османско иго. И най-вече за яростните сражения, които са се водили именно в подножието на връх Шипка. В България и до този момент се извисяват паметниците  на руският цар Александър ІІ , генерал Скобелев и героите на Шипка.
   Когато започнах да се занимавам с литература, се запознах със стиховете на българският поет Никола Вапцаров. Те много ми импонираха, защото ми напомняха за творчеството на моят любим поет Владимир Маяковски.. После разбрах, че за своята активна антифашистка дейност през 1942 година Вапцаров е бил разстрелян от фашистите. В затвора, преди разстрела, той е написал забележително – лирическо и мъжествено стихотворение за своята жена. По-късно научих и това, че дъщерята на българския народ, кореспондент на „Комсомолска правда” Лилия Карастоянова е воювала в Украйна, в партизанските отряди на Ковпак. Тя геройски загинала в бой и била посмъртно наградена с орден. В едно от малките градчета на границата между Украйна и Белорусия е издигнат за нея паметник.
   В освобождаването на България от фашистите е взел участие и Трети Украински фронт. Независимо от това, че боевете продължили едва няколко дни, в тях загинали повече от 12 000 съветски войни. И сред тях е била родственицата на нашето семейство, военната лекарка капитан Надежда Розенфелд.  През своят кратък живот тя отбранявала Одеса и Севастопол, участвала в Сталинградската битка и освобождението на Киев.Тя загинала при отбраната на полевия лазарет от проникнали в тила фашисти край малко българско селце . След войната български пионери издирили погребаните защитници и на гроба й поставили паметник. След това съобщили за това на брат й в Украйна, който наскоро слет това пристигнал в България, за да се поклони пред праха на сестра си.
С България ме свързва още едно семейно обстоятелство. Моят баща е загинал още в първите месеци на войната, но по-големият му брат, който бил на фронта от началото на войната, участвал в освобождението на България и след туй още две години служил там в редовете на Съветската армия. Неговата част била разположена в град Пловдив – точно там, където е поставен паметника на съветския войн Альоша. Чичо ми често и с благодарност  говореше  за този радушен български народ.      
     В България аз никога не съм бил, но България  завинаги ще бъде в моето сърце!

================  ===========  ==============================

НАТАЛИЯ КАРЕТНИКОВА/РОССИЯ

МОЯ  РУСЬ

Светлая – пресветлая Русь!
Величает тебя  народ.
Здесь живой воды я  напьюсь,
Погляжусь  в зеркало вод.   

Как чудесен, велик простор
Рек, озер  и  твоих полей!
Как прекрасны вершины  гор
Несравненной страны моей!
Степи здесь золотой каймой,
Разнотравье лугов, цветы…
Отчий край, край любимый мой,
О тебе все мои мечты!

Нежных песен твоих грусть
От рожденья в моей крови.
О, святая земля -  Русь,
О тебе все думы мои!

*  *  *

МОЯ РУСИЯ

Превод от руски език: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


========== ============= ============

С ЛЮБОВЬЮ ИЗ РОССИИ

НАТАЛИЯ КАРЕТНИКОВА/РОССИЯ


Юный март явится к вам
С красно-белой мартеницей,
К вашим сёлам, городам.
В ожиданье  первой птицы,

Он вам, братья, принесёт
Из России всем приветы.
Здравствуйте,  друзья – поэты,
И болгарский весь народ

Нас в союз народов братских
Навсегда объединил
Неподкупный дух славянский.
А Мефодий и Кирилл

Дали письменное слово,
Чтобы легче стало жить.
Будем счастливы, здоровы!
Будем дружбой дорожить!

*  *  *


С ЛЮБОВ ОТ РУСИЯ

Превод от руски език: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771



========= =========== =============

ЧТО  О  БОЛГАРИИ  Я  ЗНАЮ?

НАТАЛИЯ КАРЕТНИКОВА/РОССИЯ

Что о Болгарии я знаю?
Я не была там никогда,
Но для меня она – родная,
Мы породнились навсегда!

И в мирной жизни, и в бою -
Нет на земле той дружбы краше!
Как братья, все в одном строю,
Сражались рядом предки наши.

Прошло над миром много гроз,
Промчались горести и беды…
С букетами болгарских роз
Мы наши празднуем победы!

*  *  *

КАКВО ЗНАЯ ЗА БЪЛГАРИЯ?

Превод от руски език: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771



=========== =========== ===============

Я  ПОМНЮ!

НАТАЛИЯ КАРЕТНИКОВА/РОССИЯ

Мы в детстве слали из Москвы
В Болгарию  конверты.
Ответы нам писали вы.
Мы ждали их, поверьте!

Болгария давала нам
Черешню, виноград, томаты;
Вино, что было, как бальзам,
И источало ароматы.

Когда больная я бывала,
И ничего не лезло в рот,
Мне мама кружку подавала,
А в ней болгарский был компот.

Я принимала, как леченье,
Друзей болгарских вкусный дар.
Компот давал мне облегченье.
Благодарю за то болгар!

И вот  я выросла большая…
Я на высоких каблуках.
Мне мама ездить разрешает
Смотреть концерты в Лужниках.

И  там с Болгарией я снова:
На сцене вижу  Димитрова.
Поёт, как соловей, Эмил.
Он так красив и очень мил!

В его ансамбль «Сине-белые»
Влюблялись все девчонки смелые.
А всех мужчин свела с ума
Лили Иванова сама!

Для нас кумиром был без споров
Там Бисер Киров, а Киркоров
Не только  пел, в России жил,
Он нам Филиппа подарил!

Прошли года, Но свежи темы
Про розы и про хризантемы.
Пусть не иссякнет наше братство,
Ведь в нём всё главное богатство!

*  *  *

АЗ ПОМНЯ

Превод от руски език: Генка Богданова

http://www.stihi.ru/2011/07/22/771


============ ============== =====================

ГЕНКА БОГДАНОВА

переводы с русского.

(Поэт Максим Страхов.РФ)

ВЧЕРАШНИЕ СТИХИ

Максим Страхов

http://www.stihi.ru/2011/07/14/1663

Люблю ранним утром
перечитывать стихи,
рожденные ночью.
Они подрастают

 *  *  *               

ВЧЕРАШНИ СТИХОВЕ

Превод от Руски език: Генка Богданова

Обичам в ранното утро

да препрочитам стиховете,

родени през нощта.

Те порастват.

=============================================
ТЫ ОБИДЕЛАСЬ ...

Максим Страхов

http://www.stihi.ru/2011/07/14/1497

Ты опять на меня зверски обиделась.
Отправил очередное сообщение.
Ответа нет.
Настырно и отчаянно жду,
чтобы сегодня полюбить тебя
в четвёртый раз.

*  *  *

ТИ СЕ ОБИДИ…

Превод от руски език: Генка Богданова

Ти отново зверски ми се обиди.

Изпратих ти поредното съобщение.

Отговор няма.

Натрапчиво и отчаяно чакам,

за да мога днес да те любя за четвърти път.

=================================================

ПРОШЛОГОДНИЕ ЛИСТЬЯ

Максим Страхов

http://www.stihi.ru/2011/07/14/1366

Даже опавшие
прошлогодние листья
стонут,
ёжатся и
жмутся друг к другу,
когда ты
на них наступаешь…

*  *  *

МИНАЛОГОДИШНИ ЛИСТА

Превод от руски език: Генка Богданова

даже паднали

миналогодишните листа

въздишат, ежат се идно на друго,

когато стъпиш по тях…..

НАХАЛЬНИЦЫ

Максим Страхов

http://www.stihi.ru/2011/07/14/1353

Третью ночь не могу заснуть -
читаю хорошие стихи.
Озорные симпатичные строчки
сбиваются в стайки,
забегают в моё подсознание
и неистово верещат:
"Укради нас!.."
А я их, бесстыжих, - по буквам, по буквам...

   *  *  *

НАХАЛНИЦИ

Превод от руски език: Генка Богданова

Трета нощ не мога да заспя –

чета хубави стихове.

Палавите, симпатични редове

се струпват в стада,

 вмъкват се във моето съзнание

и неистово  пищят:

„ Открадни ни!”

А аз тях, безсрамните – буква, по буква…..

====================================================
ОЧЕРЕДЬ

Максим Страхов

http://www.stihi.ru/2011/07/14/1322

В гастрономе распродажа
                счастья.
Встал в длинную очередь.
Третий час толкусь на одном месте -
кто-то все время норовит
проскочить вперед -
пенсионеры, инвалиды,
            матери-одиночки,
                ветераны труда,
                военные...
Строгий продавец
методично отказывает
             всем льготникам.
Они же трясут документами,
                звенят медалями и
                бьют себя в грудь -
никак не поймут:
         чтобы стать первым,
                нужно обязательно
                встать в очередь...

*  *  *

НА  ОПАШКАТА

Превод от руски език: Генка Богданова

В гастонома разпродават щастие.

наредих се на дългата опашка.

Трети час тъпча на едно място –

някой през цялото време устремен

се  промъква  напред -

пенсионери, инвалиди,

самотни майки,

ветерани на труда, военни….

Строгият продавач

методично отказва на всички измамници.

Те размахват документи,

звънят с медалите,бият се в гърдите –

изобщо не разбират, че за да станат първи

е нужно непременно да се наредят на опашката…

===================================================

МАРИЯ

Максим Страхов

http://www.stihi.ru/2011/01/20/9689

Заплаканная восьмиклассница
сидит в очереди
у дверей дежурного абортария.
Зачем родители
            назвали её Марией?..

  *  *  *

МАРИЯ

Превод от руски език: Генка Богданова

 
Разплакана осмокласничка си чака реда

пред вратата на дежурния кабинет за аборт.

Защо ли родителите й са я нарекли Мария?

=================================================

В СВОЁМ РЕПЕРТУАРЕ...

Максим Страхов

http://www.stihi.ru/2010/12/08/512

Ты снова
в своём репертуаре!
Прошу тебя –
завяжи шнурок
на ботинке,
а ты развязываешь второй…

*  *  *

Превод от руски:

 Генка Богданова

Ти отново

       със своя репертоар!

Моля те –

        завържи връзката на ботинката,

а ти развързваш втората….

 ============================================
НЕЗРЯЧИЕ...

Максим Страхов

http://www.stihi.ru/2010/02/21/389

*  *  *

НЕЗРЯЩИТЕ

Превод  от руски: Генка Богданова

За незрящите напразно

                казват ,че са слепи,

защото слепи са тези,

                които гледат хората в очите

и не виждат около себе си

                подлизурковците, лъжците   и изменниците.

Незрящото по рождение момченце,

                в априлска нощ,  заплашва с юмрук

дъжда в  небето.


Победа

Автор:Самойлов Николай Григорьевич

Посвящается:
моему соседу и земляку маршалу Советского Союза Фёдору Ивановичу Толбухину,
родившегося в д. Андроники на реке Когоша, которая впадает в реку Ить, а та в
Волгу.
А также болгарам, которые приехали на установку памятника. Моя мать и отец угощали их молоком и хлебом. Фото сделали и прислали болгары.

Я с песней в каждый дом войду душою
И чудо в каждом доме сотворю,
Талант в душе поющего открою,
Не певчих танцевать уговорю.

Улыбки вдруг на лицах засияют.
Все пляшут и поют: и стар,и млад .
Здесь музыка волшебная играет,
И радуется всё, что видит взгляд.

На вид все стали сразу удалые
И нет на свете праздника милей.
Все стали вдруг, как будто бы родные.
Все стали жить, немного веселей.


Я песней в каждый дом войду душою
И чудо в каждом доме сотворю.
Талант в душе я каждого открою.
Я каждого, как Родину, люблю!

*  *  *

ПОБЕДА

Литературен превод: Генка Богданова

Посвещава се на моят съсед и земляк маршала на Съветския съюз Фьодор Иванович Толбухин, роден в село  Андроники на река Когош, която се влива в река Ит, а тя – във Волга.
А така също и на българите, които пристигнаха за откриването на паметника. Моите майка и баща ги гощаваха с мляко и хляб. Снимките изпратиха българи.


Аз с песента във всеки дом ще се отбия
и чудото добро във всеки дом ще сторя.
Талант в душата на певеца ще открия,
а други да танцуват аз ще уговоря.

Усмивки изведнъж лицата ще огреят.
че тука музика вълшебна се разлива.
Знам, ще затанцуват стар и млад, ще пеят,
и радостно ще греят погледи щастливо.

Тук  всички хора ще изглеждат озарени.
О, аз зная, няма празник  на света по - мил.
Животът става по-красив с лица засмени,
тука сякаш всеки с другия се е сродил.

Аз с  песента във всеки дом ще се отбия.
и чудото добро  във всеки дом ще сътворя.
Таланта в душата на всеки ще открия.
Обичам всички! А Родината боготворя

© Copyright: Генка Богданова, 2011
Свидетельство о публикации №11108198139

============ ============= =====================

Ты на войне был, порох едкий нюхал

Самойлов Николай Григорьевич

Моему отцу Самойлову Григорию Ивановичу
Родился 13 августа 1921 года в д.Андроники, Ярославского района, Ярославской области

16 мая 2002 года в 1 час ночи умер мой отец, Самойлов Григорий Иванович, участник Великой Отечественной войны, защитник города Ленинграда

Ты на войне был, порох едкий нюхал,
В атаку “на ура”, как все, вставал,
Всё волей одолел и силой духа,
И страха перед пулями не знал.

Лишь мина  зацепила твои ноги
И стал ты инвалидом, но сумел
Найти к любимой нужные дороги,
И нас поставить на ноги успел

Евгению, Володю, Николая
Старался добротою воспитать.
Теперь ушёл,  в небытии растаял.
Одну мы не оставим нашу мать.

Своею теплотою и заботой
Для мамы создадим родной уют.
Мы помним, ты грибы искал с охотой,
Особенно, когда дожди пройдут.

Нам память о тебе - одна награда,
Мы помним всё, что о войне сказал.
Теперь ты здесь  защитник Ленинграда,
Чуть ближе к деду с бабушкою стал.

20/05/2002 16-35, понедельник.

*  *  *

ТИ НА ВОЙНА БЕШЕ. ПРАХЪТ ОТРОВЕН МИРИСА

Самойлов Николай

Литературен превод: Генка Богданова

На моят баща Самойлов Григорий Иванович, роден на 13 август 1921 година в село Андроники, Ярославски район, Ярославска област
На 16 май 2002 года в 1 часа през  нощта почина моя баща, Самойлов Григорий Иванович, участник във Великата Отечественна войны, защитник на град Ленинград

Ти прах отровен мириса. Беше на война!
В атака ти летеше като всички с „Ура!!!”.
Цялата си воля и силен дух сбираше
страх пред куршумите ти, татко, не знаеше.

Само,че там нозете ти засегна мина.
Но ти,татко,  към любимите пътя измина.
Остана инвалид, но и така успя.
Да ни вдигнеш всички на крака съумя.

Евгения, Володя, Николай. Всички ни
стараеше се с доброта да възпиташ ти.
Сега си отиде, стопи се в небитието,
но с нас  мама не е сама под небето

Със своите нежни грижи и топлота
за мама ще създадем уют у дома.
Помним, че гъби ти събираше с охота,
особено когато дъжд окъпе земята.

Споменът за теб е наша едничка награда.
ние помним всичко що във войната изстрада.
Сега ти си тук –защитник на Ленинград,
съвсем близо до дядо и баба във Вечния град.

20/05/2002 16.35 - понеделник.

=========== ============ ======================

Дом родной и НЛО

Самойлов Николай

Дом родной и НЛО
По ночам встречаются.
Светит дружески в окно,
Крутит, развлекается.

Пыли нет и шума нет
Всем на удивление,
Что за чудо, за секрет,
Странное явление?

*  *  *

РОДЕН ДОМ И НЛО

Литературен превод : Генка Богданова

Роден  дом и НЛО
нощем се засичат
Дружелюбно свети То,
върти се и развлича .

Няма прах и няма шум –
просто удивление!
Що за чудо? Тайна? Ум!
Странничко явление!

===  ======== =========================


Дом родной

Самойлов Николай Григорьевич

В нём обретаю равновесие,
Здесь обретаю я покой,
В нём вспоминаю годы детства я,
Разливы Когоши весной,
И ледоход незабываемый,
На льдинах близких мне друзей.
И нет дороже, братцы, края мне,
И этих светлых в жизни дней.

*  *  *

РОДЕН ДОМ

Литературен превод : Генка Богданова

В него равновесието си възвръщам.
Тук единствено покоя аз намирам.
Спомени за детството си тук прегръщам,
пролетния разлив на Когош  съзирам.

И ледоходът, незабравимия,
на ледни блокове – приятели  добри…
Най-скъп за мен е този край - любимия,
най- скъпите в живота ми са тези дни.

========== ========= ======================

Слова как пыль

НИКОЛАЙ ОРЛОВ

Слова как пыль... так мало в них резона,
Любой из нас умеет пыль пустить в глаза,
В пыли мы этой заживо хороним

Порывы сердца и величие ума.

*  *  *

ДУМИТЕ СА КАТО ПРАХ

Авторизиран превод : Генка Богданова


Думите -  те  са като прах –
              тъй малко е резона в тях.
Всички ние днес умеем
              прах в очите да пилеем.
В този прах погребваме живи
              сърдечни пориви красиви,
чест,благоприличието,
               на ума величието.

============ ============= ==================

Не заплачу

Надежда Веселова

Не бросай в лицо нетленных пачек тонко разлинованных интриг. Ничего твой знак уже не значит. Чуждый мир, пусть вкось и вкривь – иначе... эти жесты все-таки постиг. Очень жаль, но надо расставаться – только нам такое по плечу. Требуй отступных и сатисфакций, и своих напыщенных кремаций, я за всё, что было, заплачу.
 Не заплачу. Разве люди плачут? Люди каменеют и молчат… Снова приручают (на удачу), и своё (в ошейник) горло прячут от любви заласканных волчат…


*  *  *

НЯМА ДА ПЛАЧА

Авторизиран превод от руски език : Генка Богданова

Не хвърляй в лицето ми нетленните   пачки тънко разграфени интриги. Нищо твоят знак вече нищо не значи. Чуждият свят, нека  да е крив и неразбираем -  иначе…тези жестове си постигнал. Много жалко, но трябва да се разделим – обаче имаме сили за това.
Искай откуп и удовлетворения за обидите, и своите  надути кремации.,а аз за всичко което е било ще платя.
Няма да заплача. Нима хората плачат? Хората се вкаменяват и мълчат… Отново примамват /за късмет/, и своето / в нашийник / гърло скриват от обичта на опитомените с ласки вълчета.

======================= ========================= ===============================

А зимой журавлей нет

Надежда Веселова
 
Попрощаюсь с тобой,  неласковым, до утра.
Отпущу от себя в другие пространства – спи.
Ты уснешь, и настанет невенчанная пора
Одиночества оголтелого и тоски.

А тоска-то ведь нереальная – ни о ком,
Ничего не боюсь – ни странствий и ни узды.
Все придумано мной, но подкатывает ком:
Невозможен путь незвезды-то и до звезды.


А дорожка та где-то там – в девяти кругах,
По спиралям – ввысь, никому ее не постичь…
Только явь сейчас – параллели, да все в снегах…
А зимой журавлей нет, и синицу съел сыч.

*  *  *

А ПРЕЗ ЗИМАТА ЖЕРАВИ НЯМА

Авторизиран превод: Генка Богданова

Сбогувам се с теб  - неласкавия до зората.
Ще те пусна без мен в други пространства- спи сега!
Ще заспиш, ще настъпи безбрачно време в тъмата
на страшната  подтискаща  самота и тъга.


Не е за някого – нереална е тази тъга.
Не ме е страх – ни от странстване, ни от юздата.
Измислих всичко, но мъката души ме сега:
няма пътища  за  незвездата до звездата.

Пътят е някъде там – в  кръговете - деветте,
кой ли ще да го стигне по спиралите горе,?
А наяве сега – паралели, всичко - в снегове...
Жерави  зиме няма, синигера  сова го изяде.

============= =============== =======================

Берёза

Автор:Виктор Иванович Белов

Любил отец мой белые берёзы
И к ним любовь навеки сохранил.
Порою он и в сильные морозы
В берёзовую рощу приходил.

На склоне лет, когда ослабли силы,
Волнуясь и тоскуя, он просил,
Чтобы потом я у его могилы
Берёзку молодую посадил.

Берёзка не успела стать большою,
Как мать моя в её тени легла,
Укрытая холодною землёю,
Покой свой вечный тоже обрела.

В земле сплелись берёзовые корни
С корнями, что не в силах я забыть.
Родителей своих люблю и помню,
Хочу всегда душою с ними быть

И вот уже высокая берёза,
Едва весною силу обретя,
Роняет на святую землю слёзы,
И слёзы не могу сдержать и я.

И я готов перед берёзой этой
При каждой встрече на колени встать,
И стан её, объятием согретый,
Взволнованно и нежно целовать!
2007 г.

*  *  *

БРЕЗА

Авторизиран превод: Генка Богданова

Обичаше баща ми, брезите бели
и любовта към тях навеки съхрани.
Някога и в зимни вихри полудели
той ходеше в гората с белите брези.

На преклонна възраст, останал без сила
тревожен и измъчен молеше ме той,
щом  си иде, аз на гробната могила,
бреза да посадя за вечен упокой.

Брезата не успя да стане голяма,
когато мама в сянката й легна тиха.
Прегърна я земята ласкава, няма,
вечен покой  и  тишина я обвиха.

Брезови корени се сплитат в земята,
с тези, които да забравя нямам сили.
Родителите с любов нося в душата.
Ще бъдат вечно с мене в спомени мили.


Порастна брезата, извисила клони.
А когато пролет й вдъхне сила нова,
и над святата земя тя сълзи рони,
душата ми да плаче пак е готова.

О, готов съм аз да падам на колене
при всяка нова среща с брезата нежна,
ласкаво да притискам ствола й в мене,
и да я целувам аз с любов безбрежна.

2011 г

=========== ============ ==================

ЛЮДМИЛА СИТЕНКО

Когда судьбу любовью Бог отметил,
Границы нет меж вечным и земным,
Скользит за гранью видимого ветер
И полыхает светочем святым.
 
Теплом безмолвным и горящим взглядом
Любимые останутся вовек,
И память обовьёт лозой ограду,
Суровой  доли  заложив венец.
И разминувшись с жизнью, на мгновенье
Проступит в сердце, рдея силой, Свет
Последнего земного окрыленья
И обозначит в нём защитный  крест.

  *  *  *

Превод  от руски: Генка Богданова

Когато Бог бележеше съдбата на Любовта
не сложи граница между вечната и земната.
Пълзи през видимата граница вятър
и пламтят светилниците святи.
Топлината на безмълвните, горещи погледи
на любимите ни ще останат тук навеки.
И споменът  ще обрастне с лозова ограда
на суровата съдба сагайки венец
Разминалите се с живота, в миг
ще се появят с пламтяща сила.
Светлината на последното  земно окриление
ще обозначи във нея защитен кръст


Будь...

Феникс-Поэтри

http://www.stihi.ru/2009/10/06/5702

*  *  *

БЪДИ

Авторизиран превод: Генка Богданова

Бъди ученичката– страстна и тънка,
бъди в дланта ми капчицата звънка,
бъди дяволицата с лик  на кърмаче,
бъди като днес – реална обаче!


Бъди! Моля те отново и отново.
Бъди неволно изпуснато слово –
горчива нежност и отрова горчива ,
най-желаната, но и най – лъжлива!


Письма тебе...

Феникс-Поэтри

Письма тебе по ветрам в царство снов посылал,
Только напрасно – ты снова ночами не спишь.
Я подожду, я не зря много жизней искал
Встречи, которой ты мне никогда не простишь.

Безднами тёмными дух мой по краю бродил,
Письма тебе по ветрам в царство снов посылал,
В каждом – по сердцу из этой бездонной груди,
В каждом – по сердцу, но я бессердечней не стал.

С болью потери я тысячи раз воскресал,
Плакал навзрыд, вспоминая улыбку твою,
Письма тебе по ветрам в царство снов посылал…
Спи и не плачь. Я пришёл, потому что люблю.

Лишь поцелую, и будешь ты только моя.
Я  бы другому тебя ни за что не отдал.
Спи вечным сном в ледяном хрустале, чтобы я
Письма тебе по ветрам в царство снов посылал.

*  *  *

ПИСМА ДО ТЕБ

Авторизиран превод: Генка Богданова

Писма до теб в света на сънищата с вятър пратих.   
Напразно, ти отново в нощите не спиш!
Но ще чакам! Аз живота  ненапразно търсих -
тази среща, за която не успя да ми простиш.

Над тъмни бездни броди моята душа безсънна.
Писма ти пращам по вятър в царството на твоя сън.
Във всяко – по сърце от тази моя гръд бездънна!
Във всяко – по сърце, но безсърдечен  пак не съм.

Хиляда пъти с болката от загубата ти възкръсвах,
При споменът за твоята усмивка плаках, не отричам.
В царството на твоя сън с вятъра писма разпръсквах.
Спи, не плачи! Пристигам аз, защото те обичам.


Една целувка ,мила,  и ще бъдеш само моя.
Не бих те дал на другиго за нищо на света!
Спи вечният си  сън на  ледени кристали в покоя!
В царството на твоя сън изпращам ти с вятъра писма

=================== ============= =======================

Слова как пыль

НИКОЛАЙ ОРЛОВ

Слова как пыль... так мало в них резона,
Любой из нас умеет пыль пустить в глаза,
В пыли мы этой заживо хороним

Порывы сердца и величие ума.

*  *  *

ДУМИТЕ СА КАТО ПРАХ

Авторизиран превод : Генка Богданова


Думите -  те  са като прах –
              тъй малко е резона в тях.
Всички ние днес умеем
              прах в очите да пилеем.
В този прах погребваме живи
              сърдечни пориви красиви,
чест,благоприличието,
               на ума величието.


============ =============== ==================
ВЛАДИМИР СТАФИДОВ / Д-р ЭФ /

ЧТО ТАКОЕ...

Раскраска :Доктор Эф
http://www.stihi.ru/2011/09/18/6650

*   *   *

КАКВО Е ТОВА ?
Поетичен превод на български език : Генка Богданова
http://www.stihi.ru/2013/08/25/7636


========= ========= ===========

 .АРКАДИЙ БЕЛКИН

.Я снег

 Я снег - захочешь- я буду противным или приятным,
   Я могу заморозить, могу согреть,
   Я могу быть другом, могу неприятелем,
   Я могу зачерстветь, а могу сгореть.
   Я снег. Я, конечно, когда-нибудь все же растаю -
   Но разве лишь от апрельских лучей -
   Ты только взгляни на меня - и хрустальный
   Весеннего счастья помчит ручей.
    *   *   *

АЗ СЪМ СНЯГ
Поетический перевод с русского языка : Генка Богданова
/http://www.stihi.ru/2013/12/28/10042


-------------- ------------------------ -------------------------------------
Скучаю

.АРКАДИЙ БЕЛКИН

Скучаю.Все равно скучаю
И не скучать тебе не обещаю.
Скучаю - словно зверь в неволе,
Скучаю - по любви раздолью.
И от недели до недели
Протягиваю еле-еле.
  *   *   *

ТЪГУВАМ
Поетичен превод : Генка Богданова

/ http://www.stihi.ru/2013/08/25/3480

Тъгувам. Все едно тъгувам.
И да спра  не ти обещавам.
Тъгувам като зверче болно.
Тъгувам по любовта волна.
И от неделя до неделята
едва издържам на тъгата.

========== ==================== ==============================================

ЮРИЙ КУТЕНИН
ДРУЗЬЯМ,  КОТОРЬІХ  ВИЖУ РЕДКО
Юрий Кутенин

Друзьям, которых вижу редко,
 Скажу Вам честно - не забыл.
Теснит и Вас судьбины клетка,
Но не погас священный пыл.

Не угольки - еще есть пламя.
Еще как радует огонь.
Еще парит надежды знамя
И землю роет гордый конь.

И радуга лучами манит
Туда, за тридевять земель
И не боимся коль обманет
Обманщик наш любимый Лель.

Принцессы развивают платья.
Чудовищ странных полон мир.
Уже мы все друзья и братья
Рукой зовем к себе на пир.

Возьмем всё лучшее, что было
Скорей за стол-
Коль не остыло!!!
Дракон опять крылом взмахнет.
До встреч!Прекрасен твой полет!

   *    *   *
ДО ПРИЯТЕЛИТЕ, КОИТО ВИЖДАМ РЯДКО
Поетический перевод: Генка Богданова
/ http://www.stihi.ru/2013/02/12/3670

------------- -------------- -------------------------
Поэтессам Болгарии!!!
Юрий Кутенин

Я в Вас влюблен!
Не сердитесь - во всем виноваты Вы сами.
Как те райские птицы, что нас голосами
Приковали навеки на солнечный склон.

Одиссея я пОнял - сирены мне снятся.
Чернооки, сильны, как проснувшийся бриз.
Скоро буду я в Варне - со снами расстаться
И воочию встретить волшебный сюрприз.

Поэтессы Болгарии!!! О чаровницы!
Ваши песни прекрасны, как розы любви.
О!Болгария! - Край, где царицы, как птицы
На любом повороте волшебной земли

Поэтессам Болгарии!!!

Особое признательность и поздравления
друзьям по цеху поэтического перевода!!!

Ваш Юрий Кутенин

8.03.2013

*    *    *
НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЕТЕСИ
Поетичен превод: Генка Богданова
http://www.stihi.ru/2013/03/10/610


---------------- ------------------ -------------------------------
Юрий Кутенин
http://www.stihi.ru/2011/11/26/9574
http://www.stihi.ru/avtor/yurydkun

Санитаркам - военным богиням!

*  *  *
Поетический перевод с русского на болгарский язык : Генка Богданова

НА САНИТАРКИТЕ – ВОЕННИТЕ БОГИНИ
http://www.stihi.ru/2013/05/11/7005


============ ============ ===============

 
Николай Балашкин
http://www.stihi.ru/avtor/nikobal7mail
Жизнь моя


*    *   *

МОЙ ЖИВОТ
Поетичен превод: Генка Богданова
http://www.stihi.ru/2013/08/25/3260


-------------- -------------- -----------------------------------
Рассвет...

Николай Балакшин

Восходит солнце...
                И стыдливым небо
                покрывается румянцем .
Неужто так была
                безстыдна наша ночь?
Святая добродетель убежала прочь
или раскатана фальшивым,
                ядовитым глянцем ?

Отнюдь, мой друг,
                се не порок, а Пасха!
Отвергни помысл жизни скверной, злой.
Пусть будет ежедневье
                восхождения порой.
Рассвет - начало Воскресения,
                а не порока краска!
*   *   *

РАЗСЪМВАНЕ
Поетический перевод с русского языка: Генка Богданова
http://www.stihi.ru/2014/01/18/11394



============= ============================= ==================
 

 ЮРИЙ ШМИДТ
 
 Ты прости…
Ты прости, обещал я вернутся домой,
Жаль – увидеться нам не придется.
Здесь, в Берлине, так сказочно пахнет весной
И такое красивое солнце.

Как у нас, все проснулось от зимнего сна.
Птицы гнезда готовят на лето.
Но мешая весне, полыхает война
И земля черным пеплом согрета.

Так обидно пройти всю войну налегке:
Без болезней, контузий, ранений
И попасть под обстрел на немецкой реке,
под осколок снаряда смертельный

Я диктую письмо, сам не смог написать,
медсестра ,отвернувшись рыдает.
Поцелуй  за меня ты пожалуйста мать,
будет мир – жизнь начнется другая

Где руини – построят везде города,
чтобы прежних – светлее и краше.
И не будеть войны – никогда, никогда,
за детей своих станет нестрашно.

Ты не плачь и сынишку расти мужиком,
Чтобы был тебе в жизни опорой.

Чтобы мог защитить свой родительский дом
От врагов необузданной своры.

Сколько минуло дней, сколько минуло лет,
Но письмо это цело поныне.
Мы с тобою уже появились на свет
После Бреста и после Хатыни.

Только память войны также в сердце живет,
Как блестят ветеранов награды.
Ленинградской блокады подтаявший лед
И победный мороз Сталинграда.

***
Поетичен превод от руски език: Генка Богданова
http://www.stihi.ru/2013/12/03/8770

================= ============================= ===============================


ВСИЧКИ НОВИ ПРЕВОДИ   ОТ РУСКИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, НАПРАВЕНИ ОТ ГЕНКА БОГДАНОВА ЗА VІ И VІІ  МЕЖДЕНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПОЕТИЧНИ ПРЕВОДИ  - МОСКВА 2013

1.Светлана Замлелова      /     http://www.zamlelova.ru   /
/ Еленът със златните рога , Птичка /

2. Иван Голубничий  /  http://www.stihi.ru/avtor/golubnichy /
 «…И золотые будут времена…12 бр» ,Ты  скажешь…

3. Генадий Суздалев /  http://www.stihi.ru/avtor/suzdal1/
 / Мы ,руские люди, Октябр, Не думал, Видение /

4. Петър Голубков     /  http://www.stihi.ru/avtor/golubkov44/
     / День победы, /

5.  Игорь Боронин   / http://www.stihi.ru/avtor/boroni   /
   / Бог есть любовь /
6. Константин Симонов   / Жди меня /
7. Мусса Джажиль              / Не верь /
8.  Светлана Полыгалова     / http://www.stihi.ru/avtor/polygalowa42 /
/ Я ночи всегда ждала, Подарите  мне  вечер/

9.  Лариса Семиколенова    /http://www.stihi.ru/avtor/ctkbyf22 /
 /О дружбе/

10.   Наталья Анишина     http://www.stihi.ru/avtor/natalij    
 /Я сердце сегодня раскрою/

11. Николай Головкин   / http://www.stihi.ru/avtor/ngolovkin/         
  /Символ Родины ; Поезия, В той, неслучившейся,    судьбе;  Горят леса – горит Росия; Брат, в брата стреляет;У Рыжева              /

12. Николай  Полотненко  http://www.stihi.ru/avtor/nikpolot
 /"Первое октября”/

13. Крикор Мазлумян      / http://www.stihi.ru/avtor/krikor/
 /Говорите на русском/


14. Афанасий Фет          /  http://www.stihi.ru/avtor/onemoment2009 /
  / Ночь тиха  /

15. Ольга Малцева – Арзиани   /  http://www.stihi.ru/avtor/opmaltseva /      
 /Всем тем…/


16. Елена Буевич     /  http://www.stihi.ru/avtor/buevich /
 / Память дрожит, На този свят, Нашите души

17 .Олеся Радушко   / http://www.stihi.ru/avtor/radushko   /
/ Живу и верю, Мне надоело умирать /

18. Елена Кама   /  http://www.stihi.ru/avtor/bara75    /
  / Хайку /

19.  Пяйви Ненонен   / Пасхалные овцы/

20. Наталия Родионова   / http://www.stihi.ru/avtor/zemlyanka /
 / Дарите улыбки

21. Протоиерей Андрей Логвинов   /  http://www.stihi.ru/avtor/ierey10 /
 /Подарился нежданно денёк золотой

22. Снитенко Людмила   
 / Когда судьбу любовью Бог отметил

23. Шарл Бодлер /Св. Замлелова / Человек и море

24. Албер Самен / Св. Замлелова   / Готова трапеза

============= ====================== ================== =================

ГЕНКА БОГДАНОВА, БЪЛГАРИЯ /Стихотворения написани за VІІІ МКПП - 2014

    Зов за мир / http://www.stihi.ru/2014/01/26/7123
    Писмо от България / http://www.stihi.ru/2014/01/11/9020
    Чудесата на римите и словата / http://www.stihi.ru/cgi-bin/login/page.pl

=================== ================================== =======================

Електронна книга с моете преводи за V,VІ и VІІ МК в две части за електронната библиотека на Конкурса
    магията на словото - ВТОРА ЧАСТ.pdf     http://dox.bg/files/dw?a=102e9324d4
    ПРОЕКТ ЛЕТИ ДУШАТА МИ допълнен.pdf     http://dox.bg/files/dw?a=fc670c3b9f