Старый дом

Не заходи, мне говорили, в старый дом,
Там одиночество гуляет пыльной тряпкой
Там тараканы молча дохнут под ковром
И по ночам там слишком муторно и зябко

А в доме том в войну повешен коммунист
Был немцами за то, что круто партизанил
Мне говорили - дом сей проклят, он нечист
Но видите ли, любопытство душу ранит

И в клочья рвет, и спать спокойно не могу
Покуда не схожу в тот дом стотрепроклятый
Стоящий у реки, на самом берегу
Под елью сизою, кривою и мохнатой

Играет в карты ночь, возможно, на меня
Со звездами, с землей, с ветрами, облаками
И я зайду в тот дом, и не зажгу огня
Что без помех тереть о разном с мертвяками

И мертвый коммунист протянет мне стакан
В стакане водки нет, лишь пыль да паутина
И молча под ковром подохнет таракан
И скажет коммунист: душа моя невинна

Открыта настежь дверь, и сгнившим салом мрак
За сердце ухватил, и душит неустанно
Зашел я все же в дом, такой вот я дурак:
Ведь там предателя казнили партизаны.

И вот, пустых глазниц я различаю взгляд,
Что вперились в меня, и смотрят с лютой злобой
Под полом таракан глотает трупный смрад
Со мною вместе - мы умрем, я знаю, оба.

Красимир
„СТАРЫЙ ДОМ”
Руслан Халматов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТАРАТА КЪЩА

Не влизай, казваха ми, в този стар палат,
там самота с раздран парцал души премита,
хлебарки под килима прашен кротко мрат
и нощем там мъгливо е и студовито.

Там през войната бил обесен комунист
от немците, защото партизанствал здраво.
Мълвяха – този дом проклет е и нечист,
но любопитството ми често ме ранява.

Не мога да заспя, разкъсван от мерак
да се промъкна в този дом, проклет стократно,
издигнат край реката, на самия бряг,
сивеещ под елата крива и мъхната.

Нощта на карти разиграва, явно мен,
с луна и облак, с ветровете и звездите.
Все пак ще вляза кротко в този дом студен,
за да побъбря за живота с мъртъвците.

Поднася чаша комунистът, тук убит,
а в нея водка няма, само паяжина.
Хлебарка ще издъхне под килим протрит,
а комунистът ще разкрий душа невинна.

Таз зейнала врата сред гнил и мазен мрак
сърцето ми души в зловеща тежка хватка.
Аз влязох все пак в този дом, какъв глупак:
тук партизани са наказали предател.

Зеници виждам в поглед празен с бесен глад,
те вперени са в мен и гледат с люта злоба.
Под пода стар хлебарка гълта трупна смрад,
ний тук ще си умрем, вещае зла прокоба.
Ударения
СТАРАТА КЪЩА

Не влИзай, кАзваха ми, в тОзи стАр палАт,
там самотА с раздрАн парцАл душИ премИта,
хлебАрки под килИма прАшен крОтко мрАт
и нОштем тАм мъглИво е и студовИто.

Там през войнАта бИл обЕсен комунИст
от нЕмците, защОто партизАнствал здрАво.
МълвЯха – тОзи дОм проклЕт е и нечИст,
но любопИтството ми чЕсто ме ранЯва.

Не мОга да заспЯ, разкЪсван от мерАк
да се промЪкна в тОзи дОм, проклЕт стокрАтно,
издИгнат край рекАта, на самИя брЯг,
сивЕешт под елАта крИва и мъхнАта.

НошттА на кАрти разигрАва, Явно мЕн,
с лунА и Облак, с ветровЕте и звездИте.
Все пАк ште влЯза крОтко в тОзи дОм студЕн,
за да побЪбря за живОта с мъртъвцИте.

ПоднАся чАша комунИстът, тУк убИт,
а в нЕя вОдка нЯма, сАмо пАяжина.
ХлебАрка ште издЪхне под килИм протрИт,
а комунИстът ште разкрИй душА невИнна.

Таз зЕйнала вратА сред гнИл и мАзен мрАк
сърцЕто ми душИ в зловЕшта тЕжка хвАтка.
Аз влЯзох все пак в тОзи дОм, какЪв глупАк:
тук партизАни са накАзали предАтел.

ЗенИци вИждам в пОглед прАзен с бЕсен глАд,
те впЕрени са в мЕн и глЕдат с лЮта злОба.
Под пОда стАр хлебАрка гЪлта трУпна смрАд,
ний тУк ште си умрЕм, вештАе злА прокОба.


…
./\_/\
(=';'=)
((—))
,,//-\\,,