Ако аз съм смъртта – черна и стара циганка,
и в презряната нощ тръгна на лов за истини,
и достигна до град с къщи от бели камъни,
и отворя врата, с ключове незаключена,
и събудя човек, тихо сънуващ щастие,
ще замахна в ръце с моята вила сребърна
и ще бъда смъртта – черна и стара циганка,
и ще бъда смъртта – гордата и решителна,
ще замахна в ръце с моята вила сребърна
и ще падна – добра, мъртвата стара смъртница.
Написано: 28.07.1964 г.
(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Если я стану смертью — старой чёрной цыганкой,
В презренную ночь пойду устанавливать истины.
Войду в город с бело-каменными домами,
Открою незакрытую на ключ дверь,
Разбужу человека счастливо спящего
Замахнусь серебряной вилкой зажатой в руке
И буду смертью — старой, чёрной цыганкой,
Гордой решительной смертью.
И падёт от удара
Добрая, мёртвая, старая смертница.
Красимир Георгиев - Ако аз съм смъртта, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2012
Свидетельство о публикации №112020202633
Свидетельство о публикации №112020202633
Рецензии