Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им –
ражда се виното, тихо кипи...
Връща им славата, силата , ритъма,
вяра раздава и обич крепи.
Вино лъчисто - от слънцето сокове –
бяло, червено - със дъх на цветя,
твойта душа е в извитите мостове,
свързали древното със вечността.
(первод с болгарского Стафидова В.М.)
Спелые гроздья старый болгарин
В корзине несёт на гумно
Давит босыми своими ногами
Он молодое вино.
Пенится, буйствует — не затрапезный
Сок для болгарских сердец
Для силы и мужества очень полезный
И для любви наконец.
Благодари за напиток искристый
Ты виноградов кусты
Выпьешь стаканчик, поэт голосистый -
С вечностью будешь на ты.
Мария Шандуркова - песен за виното, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2012
Свидетельство о публикации №112013002884
Свидетельство о публикации №112013002884
Рецензии
