Във някой скучен ден, по знойно пладне
с ръка ще махне моята съдба.
Ще хукне надалеч, в усои хладни,
зад призрака на сляпа суета...
Камбаната ще тропне обичайно.
Пет съботи навярно след това
ще спират пътьом, минали случайно
приятели, облечени в тъга.
След шестата, във утрините хладни
ще идва може би една жена.
Ще храни тихо тя врабците гладни...
А някога... Ще свърши и това...
И вярно ли е... Или е измама,
че в оня свят умира любовта...
Че там без тленност тръпката я няма,
Дори, че не боли реалността...
Че там от нас съдбата се отрича
и става чужда нашата съдба...
О, Господи, прости ми! Ще обичам
дори и в Ада същата жена...
02.10.2011г.
гр.Тополовград
Николай Дялков
Прочети още:
Някога
© Copyright: Николай Дялков, 2012
Свидетельство о публикации №112012806689
Свидетельство о публикации №112012806689
Рецензии