1 n ds - Ардей 1 -ДС- Редакция към - 28. 01. 2012

Ардей познаваше Първия старейшин от първите години на живота си. Когато все още не осъзнаваха какво им предстои. Първоначално не бяха само петима. Бяха цяла тълпа хлапета, тичащи по склонове на ледници, скачащи по кратери на астероиди, потапящи се в дълбините на водни спътници, плуващи сред масираните електромагнитни полета; подлагани на експериментални модули и семинари с известните екстрасенси и психомутанти, обучавани от киборгите и оставяни за дълго в интензивната зона на Долината на изкуствените интелекти; обучавани да бъдат дори изпратени през каналите и проходите в хиперпространството, ако се наложи. Но всичко това беше докато все още бяха малки, още през първите години на живота им.

- Добре. – Арган се надигна от мястото си. - От този момент разпореждаме всеобщ контролиран и диференциран мораториум върху прилагане и практикуване на алтернативни състояния до разрешаване на проблема. Схемата на ограниченията ще бъде незабавно разпространена чрез координаторите до родителите и наставниците с указание за търпеливо изчакване до последваща информация без обсъждане. Ардей, след Сектор 11 елате, моля, при мен.

Когато съзнанието им се структурира и прие специфичните самостоятелни характеристики, те продължиха с алтернативните състояния. Все още плахи опити и начална практика тогава. При различни обстоятелства, някои от тях, за съжаление, блокираха и бяха освобождавани от ангажиментите. Постепенно бяха останали само Ардей, Ардон, Рандей, Рандон и Ердин. Идеята за  дълбочинния сондаж се появи по това време, но малко хора разбираха за какво става въпрос.

Ардей често се връщаше към тези години и преживелици. Всичко беше във вътрешната му база-данни и винаги, когато решаваше да си даде малко свободно време за собствено удоволствие, навлизаше във Вътрешната си библиотека и се впускаше по някой от коридорите, които водеха до спомените от една или друга ситуация.

Всъщност, всичко, което се беше случило в живота му, от неговото раждане до този момент, се съхраняваше запечатано там вътре в съзнанието му и той често с голямо удоволствие „сърфираше” сред цялата тази ценна информация, до която беше успял да си създаде постоянен достъп, преминавайки в съответната алтернативна реалност на образите, пространствата и ситуациите на своите спомени.

Всичко онова, което можеше да се обобщи с понятието информация, преминала през сетивата или неговия разум от началото на битието му, се бе натрупвало там, макар че той не винаги като дете бе осъзнавал напълно това. Безсмислено бе предоставянето на такова знание, което не можеш да почувстваш, докато не успееш да откриеш сам пътя към Портала, за да стигнеш до тази информация, натрупана в съзнанието ти. Така нареченото „сърфиране” бе дума, останала от древността. „Сърфирането” беше за удоволствие. Когато бе необходимо бързо да се изрови информация или да се стигне до важно решение, не се сърфираше. Тогава се налагаше да се прониква интензивно и директно и да се прескача, но „прескачането” не беше толкова елегантно, живописно и приятно, както бе „сърфирането”. Всъщност и „сърфирането” и „прескачането” бяха процеси по-различни и сложни от едно сърфиране или прескачане. Затова Ардей използваше други понятия, трудни за възприемане от онези, които все още не бяха тръгнали по пътя на тези практики…

Заседанието приключи.  Петимата (ААРРЕ) станаха след старейшините и се отправиха към Сектор 11, за да разгледат наличната информация.

                ***

Ардей се превъртя спиралообразно в пространството под огромния купол на залата и, след като усети лекия полъх на турболентността от завъртането си, плавно се плъзна във въздуха към десетметровата мраморна статуя на древен герой от предисторическата античност на народите, още от епохата преди Първия Възход и последвалия Първи Край. Имаше достатъчно време, всъщност, имаше всичкото време на света, ако въобще думата „време” нещо означаваше…

Ардей отлично знаеше какво означава този термин и той имаше своя физически и реален смисъл, но не сега, не на това място. Тук интензивността на възприятията и на действията беше висока, доколкото скоростта на събитията преминаваше на квантово равнище, независимо, че Ардей възприемаше всичко така, както би го възприемал ако се случваше във външната му триизмерна реалност. В тази негова малка лична вътрешна сфера можеха да се случват много повече неща за единица време. Скоростта на събитията се определяше не просто от движението на електроните по аксионите на невроните в мозъка му, а от скоростта на взаимодействие на частиците на квантово равнище. Взаимодействия, които оформяха каскадите от асоциации на мисловния му и духовен процес.

А тази скорост беше толкова голяма и оформящите се процеси толкова концентрирани, че времето, доколкото това понятие имаше някакво значение, се разтягаше неимоверно. Ардей знаеше, че отвън в момента едва успяват да преминат броени секунди, докато тук той се рееше сред многоетажните рафтове на библиотеката и плавно се насочваше към лабиринта от портали и коридори, водещи към различните зали и сектори на познанието, към масивите на информацията и съхраняваните в съзнанието му артефакти, образи, картини, текстове, смислови единици…

Тук беше събрано всичко, което някога бе преминало през погледа, слуха и сетивата, през ума му, включително и цялата информация, придобита чрез въздействие в алтернативни състояния на съзнанието, метод за обучение, който от векове се практикуваше в новия им свят. Но не само… Тук бе всичко, информация, проникновения, умозаключения и открития, генерирани и достигнати чрез потенциала и възможностите на Вътрешното му „Аз” по време на алтернативните състояния на съзнанието му. И не само… Тук беше всичко, до което бе успял да се докосне, съхранявано в Селенията на голямата Вътрешна сфера - което бе почувствал, докоснал, донякъде опитал се да извлече и интегрира в своята лична малка Вътрешна сфера – „вътрешната му библиотека”. И най-важното, тук бяха коридорите и порталите, които водеха към тези Селения с всичко, съдържащо се в тях…

През последното хилядолетие човешката общност бе успяла да възстанови погребаното по време на тоталния ядрен катаклизъм познание и да подреди историческите знания и периоди, както за епохите преди Първия край, така и за ерата на първото и второто хилядолетия след него. Всичко бе съхранено и защитено в Централната библиотека. Да се разхожда в нея из различните й сектори, архиви и отделения, клетки и звена, локализации и позиции, в които бяха подредени книжните и електронни тела бе удоволствие и начин за приятен отдих за Ардей, интелектуално преживяване. Тя бе дори и място за медитативно проникване. Зареждаше го физическият контакт с историята, с древните, с предците му, изстрадали това, което бе достигнато сега в света им. „И за опазването и развитието на което нося особена отговорност…” Макар че познанията от Централната библиотека отдавна бе пренесъл и интегрирал във Вътрешната си библиотека. Макар че тук в личната му Вътрешна сфера пространствата, обемите, информацията, потенциалът и възможностите бяха от съвършено друг порядък…

В противоположния на статуята край на залата се открояваше високата фигура на Арковидния портал. Сега масивните му крила плавно се разтваряха и от мрака в тунела зад портала блесна струя светлина, сред която се очерта фигурата на мъж. Той му кимна отдалеч, а Ардей се плъзна в пространството през двестаметровата зала към него. И от този край на залата се забелязваше присъщата му осанка, излъчваща достойнство и внушаваща респект и чувството на благоговение. Макар и със стройна фигура, човекът бе с побеляла коса. Той стоеше неподвижно и изчакваше сред струящата покрай него мека светлина. Ардей знаеше, че може директно да се премести през пространството и незабавно в същия миг да се появи до него, но никога не правеше това в присъствието на Учител. Ардей чувстваше, че подобно „пространствено” прескачане, каквото иначе нерядко си позволяваше насаме, би било проява на неуважение, сякаш дори грубост, към неговия Вътрешен учител, пожелал да му се яви и да го повика. Това чувство бе същевременно и знание, усещане-познание, появяващо се спонтанно в сферата на неговото съзнание. Независимо кой от тях се бе явил. Към нито един от Вътрешните си учители Ардей не би дори помислил да допусне свое действие, което би усещал като най-малка нелюбезност.

„Трябва да говорим”, прозвуча в съзнанието на Ардей.

Ардей се плъзгаше в пространството към човешката фигура сред лъчението през Портала и вече беше прелетял една трета част от Централната зала на Вътрешната си библиотека, когато чрез външния си поглед отбеляза, че заседанието на Съвета в Залата на Решенията приключи, Арган току-що бе станал от мястото си и казал последната си реплика, като вече понечваше да се оттегли, напусна мястото си и се отправи към изхода, а останалите съветници го последваха. Време беше Петимата да се отправят към Сектор 11. Ардей и за миг не се поколеба, срещите му с Вътрешен учител бяха приоритетни при всички обстоятелства, те никога не се прекъсваха по негово решение. Щеше да продължи като прескочи и премине в „четвърта степен на паралелно възприятие”. Срещата му тук не можеше да бъде прекъсната, а в Залата на решенията бе време той и другите четирима да се отправят към Сектор 11…

Първият Съветник бе приключил заседанието на Съвета на старейшините преди няколко секунди, Петимата бяха упълномощени с абсолютни пълномощия без ограничения, Арган напускаше залата, съветниците ставаха и се отправяха към своите сектори до получаването на нови индикации и информация по множество тревожни въпроси, появили се по време на заседанието и вече завладяващи умовете им, въпреки способността им за самоконтрол.

Петимата се надигнаха и спокойно се насочиха към Сектор 11. Ардей крачеше по мраморния коридор отпред редом с Ардон. Другите трима ги следваха.

„Трябва скоро да дойдеш и да говориш с нас”, отново в съзнанието на Ардей се оформи смисълът на думите на Учителя, а гласът му отекна сякаш във всеки атом на тялото му, отрази се във всеки атом на въздуха под гигантския купол на залата.

Ардей бе вече преполовил пространството до Портала, когато очакващият го там мъж му направи бърз почти незабележим знак с ръка. Ардей почувства прилив на вълна от благодат и обич, която го обгърна топло, галещо, искрящо и проникващо. Разбра веднага, че моментът се отлага. Учителят бе преценил, че срещата ще се осъществи по-късно. Човешката фигура в светлината  на Портала отстъпи назад, избледня и изчезна. Сега Ардей спокойно можеше да напусне. Щеше да се върне по-късно.

Продължаваше напред по коридора заедно с четиримата си другари. Щяха да прегледат наличното в Сектор 11. След това щяха да посетят Първия старейшина Арган, както той ги беше помолил.

София, 28.01.2012
декември 2011-януари 2012


Рецензии
Привет, Евгени.
Интересно! С нетърпение очаквам следващи откъси.
Успехи!
Красимир

Красимир Георгиев   31.01.2012 00:58     Заявить о нарушении
Благодаря, може да сложа още някоя любопитна извадка, макар да усещам нежелание да фиксирам тук текст, който предстои да се променя.

Направих лека редакция на "Океанът на елементите" и го поместих на ново.

Имаш много почитатели тук и сте оформили поетична работилница.

Тепърва ще започна да ги разглеждам едно след друго.

Евгени Алексиев   31.01.2012 21:51   Заявить о нарушении
В един момент ми се стори, че не се получава, че много се разливам в текста, че умозрителната част става много ангажираща вниманието и трудна за възприемане, и затова го оставих на отлежаване и се замрази.Тук са три избрани откъса - част от цялото, което вече почти си има свой самостоятелен живот и задължава да бъде продължено нататък.

Евгени Алексиев   09.04.2014 01:46   Заявить о нарушении