В тази зима всичко се повтаря.
С глас на дрезгаво студено ехо.
Пътищата в мене се затварят.
А небето си събира дрехите.
В полумрака сенките звучат разкаяно.
В сънища на ветрове и мъх облечени.
Преподреждам ритъма щастлив на лятото.
В тази зима от листа. И вечери…
Знам, до края на това пътуване
Снежният човек у мен ще проговори.
Най - покорният и неподвижният.
С пролетните ветрове. От спомени.
А когато двора му премитат
злите случки.
И ръмжи студът. От многогласие.
Снежният човек у мен
ще им изкряска. Глухо.
И денят си ще удави. В нова чаша…
зимно ноктюрно
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112012203879
Свидетельство о публикации №112012203879
Рецензии