Нямам нужда от много приятели...
/Рашко Стойков/
Аз не искам светът да е мой…
И не искам в кашон да го крия…
Не желая да бъда герой…
Просто – себе си сам да открия…
Да усетя дали съм готов
през горяща дъбрава да мина,
щом дочуя приятелски зов…
И да бъдем в пожара двамина…
Да почувствам дали съм роден,
за да мога сълзите да пия
на приятел, във битка ранен
или влязъл във блато до шия…
И да видя Приятел… готов,
ако някой на прицел ме вземе -
мъжко рамо в живота суров
да опре неизменен до мене…
Не! Не искам светът да е мой –
да го крия в кашон за играчки…
Искам няколко, малко на брой,
но истински, верни приятели…
С тях под мъдрата, стара лоза
всяка вечер да бъда мечтател…
А изпадне ли някой в беда –
срещу него да има приятел…
И онази, с косата в ръце,
щом за мене покана изпрати,
на дружината вярна поне,
да остана в сърцата… Приятел…
Не искам...
© Copyright: Николай Дялков, 2012
Свидетельство о публикации №112011301286
Свидетельство о публикации №112011301286
Рецензии