Провря се сълзата, отнякъде тръгнала,
от слънцето взела самотни лъчи,
обагрена, пъстра... но в болка посърнала,
потърсила пътя към мъжки очи…
Събрала във своя обем на невидима
света и живота на твърдия мъж,
със всичките тайни, които е виждала
сълзата по пътя, нашир и надлъж…
Тъй дълго стоя и се взира в лицето му,
а то ту сияйно, ту смръщено бе,
с рисувани бръчки оттам – от сърцето му…
Лицето на старец… с душа на дете…
Потърси сълзата на срещата времето,
но те – уморените мъжки очи
приятели губели, болни от бремето,
не я приютиха във своите дни…
И най-ненадейно… и най-неочаквано,
потърси я мъжката болка в нощта…
Сълзата се спусна… невидима някъде…
Заплака от болка горката сълза…
Запомни мига тя, усетила болката
и денем, самотната мъжка сълза
оглежда се там – във очите, дълбоките…
А нощем понякога… плаче сама…
Мъжка сълза
© Copyright: Николай Дялков, 2012
Свидетельство о публикации №112011301265
Свидетельство о публикации №112011301265
Рецензии