Эпитафия из Красимира Георгиева

   
Избуяват диви макове
Под избухналия дъжд.
На перона чакам влака -
Полуюноша, полумъж.

От семафора се спуска
цвят на неизпитан страх.
Предпазливо впивам устни
в полуябълка, полугрях.

Коловозите се гърчат
в тази слънчева мъгла,
разписанието търсят -
полуспомен, полумечта.

Прелетя експресът Щастие
като ултразвуков гръм,
а запазеното място е
полуистина, полусън.

Полудяват диви макове
от лъжливия прашец.
На перона чакам влака -
полустарец, полумъдрец.

Доверчиво храня гълъби
под житейския си дъб
с най-обикновени жълъди -
полущастие, полускръб

перевод с болгарского Стафидов В.М.

Дождь шальной заливает маки
Горят они среди луж.
На пероне жду, одинокий
Полуюноша, полумуж.

Семафоры сегодня грубы
Расцветкой пугают всех
Осторожно впиваю губы
В полуяблоко, полугрех.

Колея моя попетляла
Под солнцем и суета
Но искала свой путь, искала
Полупамять, полумечта.

Как экспресс пролетело быстро
Счастье — ультразвуков гром
Но в резерве ещё есть место
Полуистина, полусон.

Где безумствуют диво маки
Как того захотел творец
Жду я поезда, свищут раки,
Полустарец, полумудрец.

С руки моей едят голуби
Попробуй с ними поспорь
Когда под дубом есть жолуди
Полусчастие, полускорбь.