В небето се зараждаше луна.
С чертички от глухарчета и невен.
Аз дишах сън от топлите листа.
И в мен валеше с две лица неделята.
Попиваха следите тишина.
В утъпканите рими из тревата.
Сама кошута в лятната гора
извика плахо името на вятър.
Отгоре неродените души
на птици, зверове и хора
звездите бяха вързали със дим.
Зад сенки в розовите клони.
Внезапно, като тяло на елен,
една метафора от светло рамо
пренесе падналия ден.
В листа от топъл мрак. И мрамор…
нощна импресия
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111123003743
Свидетельство о публикации №111123003743
Рецензии
