V Международный Конкурс. Илко Карайчев

V МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"ЦВЕТЁТ МИНДАЛЬ НАД ЧЕРЕПИЧНОЙ КРЫШЕЙ"
http://www.stihi.ru/2011/12/09/5186
СОСТОИТСЯ ВЕСНОЙ 2012г.


ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!

УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781


ИЛКО КАРАЙЧЕВ. БОЛГАРИЯ
http://www.stihi.ru/avtor/zefpet

Стихи, представленные поэтом для перевода их на русский,
украинский, белорусский или польский языки.


Илко Карайчев, на 48 г. от Тополовград. Инженер по професия. Занимава се от 30 г. с театър, музика и поезия.
Публикува в интернет сайтове от 2009г. Има публикации в периодичния печат. През месец януари 2012г. предстои излизането на дебютната стихосбирка “Има думи”. Част от стихотворенията са от тази стихосбирка.

Илко Карайчев,48 лет, из города Тополовград. Инженер по профессии. Вот уже 30 лет занимается театром, музыкой, поэзией.
Публикуется в интернет сайтах с 2009 г. Есть публикации и в периодической печати.
В январе 2012 г.предстоит выход в свет дебютного сборника стихов "Есть слова". Часть стихотворений, предложенных для конкурса, из этого сборника.



Има…

Има думи, които мълчат,
и очи, със сълзи; пресушени,
а душите безмълвни летят
с уморени сърца наранени.

Има улици празни и път,
неутъпкан от прашни обувки.
Има някъде приказен кът,
необикнат от лунни целувки.

Има нощи, в които звезди
се присмиват на влюбени роби,
има слънчеви шеметни дни,
преродили се в празни утроби.

Има огън, от който любов
се заражда, но много се страда
и дочува се шеметен зов,
който носи от Ада “награда”.






С ухание на влюбен дъжд

Стопяваше с усмивка разстояния,
докосването беше нежен стих,
в очите ти познатите сияния
събудиха в сърцето спомен тих

за влюбен дъжд, прегърнал ни с ухание
на миди и среднощен морски хлад.
С красиви, спотаявани желания
те вдишвах със страстта на стар пират.

Почувствала носталгията трепетна,
пак оня дъжд изпрати есента,
под който ние, с пръстите преплетени,
рисувахме мечтания в нощта.

Усмивката пред мен отново грееше,
искреше най-красивото лице,
а моето сърце в любов немееше,
мечтаеше целувка на дете…


Мъжка нежност
   
Превърна се душата ми във пяна,
изригнала от песен и вода,
от пръските, сияещо кристални,
от вихъра на слънчева роса.

Издигам те на водните си пле;щи
до светлите искрици на деня,
обливам те със ласките горещи,
обгръщам те, разтапям те в мечта.

И влюбвам те, тъй както ти ме влюби,
и скрити сме в загадъчна вода,
и заедно изригваме в почуда
на капчиците с хиляди слънца.

Потърсила при мене мъжка нежност,
намери ти жадувани слова.
Ела, Любов, във синята безбрежност,
бъди за водопада светлина!
Вълшебна симфония

Очаквах те в ухаещата пролет,
по устните ти нежни все бленувах
и всяка нощ със теб в лиричен полет,
с искриците в очите ти лудувах.

Очаквах те през лятото омайно,
с морето дирижирах наша песен,
очаквах те със слънцето сияйно,
но пътят ти до мен не беше лесен.

Очаквах те в рисуваната есен,
когато всички птици отлетяха,
с отронен лист, от вятъра отнесен,
очите ми надеждата таяха.

Пристигна като зима белоснежна,
превърна се във пролет ароматна,
ухаеща на лято безметежно,
красива като всяка есен златна.

В палат превърна къщичка невзрачна,
в симфония вълшебна – всеки поглед,
небето ни не беше вече мрачно –
прегърнати, превърнахме се в полет!


Приемай ме

Приемай ме и с тежките ми думи,
приемай ме и с лошия ми нрав,
приемай ме преминал кални друми,
приемай ме умиращ, ала прав!

Гони; ме, ако някога омекна,
гони; ме, ако сгъна колене,
гони; ме, Обич! Ще е безпредметно
ти мои да изкупваш грехове!

Прегръщай ме дори да те изгарям,
прегръщай ме от лудости обзет.
Мрази; ме, ако някога покварен
се моля на богати богове;!
Морска песен

Морето беше моята китара,
от слънчеви лъчи откраднах струни,
щом залезът започна да прегаря,
по пясъка рисувах нежни думи.

Мелодия ми бяха твойте устни,
целувките ни станаха куплети.
Вълните заобичаха ни блудни,
обливаха ни лудо безогледни.

В прегръдките рефрена си открихме,
повтаряхме го в ритъма си страстен.
Любов във песен двамата родихме.
Скрит, фарът ни намигаше безгласен.

А пясъкът измисли нови стъпки,
показа ги на слисаните лодки.
Там флагът на спасителя потръпна,
усмихна се смутено и се кро;тна.


Очаквай ме, Любов

Очаквай ме, Любов! Аз ще успея!
Дори и с глас, хриптящ в цигарен дим,
онази наша песен ще изпея,
изстрадана през дните ни без грим!

Очаквай ме, Любов! Аз ще успея!
В пространството аз мост ще построя!
В небето обичта ни ще засея
и времето за теб ще прекроя!

Очаквай ме, Любов! Аз ще успея!
За тебе бих пленявал и звезди.
Не искам в тишината да изтлея,
а в огъня на твоите очи!

Очаквай ме, Любов! Аз ще успея!
За тебе бих ограбвал небеса.
Във битките за теб ще оцелея,
света си прероден ще ти даря!

Уиски, лед и много малко сода

Цигарен дим, пресилена усмивка
и чаша недокоснато кафе,
и поглед в прогорената покривка –
познатото квартално кафене.

И само неотвореният вестник,
свидетел ням на тъжна тишина,
предлагаше ми отговори лесни
на питаща очите ми сълза.

Часът за среща беше си заминал
със предното изстинало кафе,
тогава пепелни;кът ми намигна,
предлагайки по-твърдо питие.

Уиски, лед и много малко сода,
подправено със капчици тъга!
Отново днес ти нямаше да дойдеш.
Май капна в питието… самота.

След третото изписан беше ли;стът
с поредните римувани слова,
прочитам ги, харесват ми, политат
към коша… като всички досега.



Ухание

Докоснах те със устните си плахо,
но бурна страст ни грабна като в сън,
изгаряхме, забравихме за малко,
че слънце още грееше отвън.

Потискано желание за нежност,
избухваше при първата искра,
изгаряше ме с огъня метежен…
   Ухание остана… на жена!   



Екстаз

Откривах непознатото ти тяло,
политах в неизвестни висини,
отдаденост пречисти ме изцяло,
погален от крилете на ... сълзи;,
които ме обливаха със нежност,
ръцете ти запалваха напалм
и двамата дарявахме си смелост,
захвърлили измисления срам.

Телата ни изгарящи трептяха,
докосваха сърцата висини,
душите ни безумно закрещяха
и виждахме с затворени очи.
Обхождах те с горещите си устни
и свирех на изящен инструмент
симфония, написана със чувство
от гения на сластния момент.

Усещах кадифето на бедрата,
гърдите ти, възбудени от страст.
Потъвахме взаимно във негата,
наречена неистово ... екстаз!



Страстта ни е поезия

Разграбващо изпиват се телата ни в страстта си,
забравили студа навън и снежния килим.
Изгарящо и устните ни сливат се с дъха си,
с любовните си стонове и двамата летим.

Прегръдка, нова ласка и отново аз съм в тебе!
Приемаш ме с усмихнат стон и галещи очи.
Чаршафът, бял досадник, е направо непотребен,
изхвърлен от леглото, той завижда и пищи.

А ние се отдаваме съвсем некуриозно,
сърцата ще изскочат в своя ритъм полудял!
Страстта ни е Поезия! Снегът отвън е проза,
от срам той би стопил се, ако беше ни видял.

Отново и отново ме желаеш и ме имаш,
влудяват ме искрите в твойте влюбени очи!
С целувките горещи пак желания откриваш,
а после се отдаваш на най-смелите мечти!

А времето летящо е, за него днес нехаем
и сутрешно кафе ще пием в десет вечерта.
Море от бурна нежност сме! Неистово желаем
душите да  притихнат, потопени във нега!


ПАЛАЧЪТ МИ ОКАЗА ПОЧЕСТИ

Палачът ми оказа кратки почести.
Тълпата ми подвикваше “Наздраве!”.
Изпълваше се старото пророчество –
стоях пред гилотината изправен.

Прочетоха ми всички прегрешения –
бунтувал съм се все срещу закона.
Но царят (май по свое усмотрение)
помилвал ми невзрачната персона.

Така решил бил Негово Величество,
простил ми и за песните ми смешни.
Не искал да превръща в мъченичество
живота ми по пътищата грешни.

“Честито” ми подвикваха наивници,
повярвали на царските шегички.
А върлите, отчаяни противници
косяха се за своите парички.

Най-важното прочетоха високо:
“Осъжда се на смърт заради мислене!”
Палачът се усмихваше широко,
а аз му изкрещях: “Я, действай! Писна ми!”