“Дъждът валеше много векове…”
Николай Милчев
Светът от мен се извървя.
А моя - в мида свит.
Живей оронен.
Не бързай, старче…
пътят е дъга.
Ще те целуне с прах.
За всеки спомен…
Ще те намери в есента.
Сред преродените души в листата.
По мръкнало, от нечия земя,
ще духне в теб зелено
вятърът.
Не бързай, старче…
Пътят е дете. А ти…
Във възрастното време теб те няма.
Едва ли ще пораснеш
някой ден.
В сънливата липа. В завоя прашен…
Не бързай…
Ето, виж дъжда
за твоя праг доведе лудия.
Река е в теб, а търси светлина.
И той нали от Бога е целунат.
-----
Навън един опушен зид
сълзи в очите на листата.
С дъжда, на пътя коленичил.
Зад пясъчната зима на душата.
нощно
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111121904535
Свидетельство о публикации №111121904535
Рецензии
