Не съм човек, а съм врата,
напомняща човешко тяло.
Светът е от едната ми страна,
от другата - духовното начало.
Заключена, печална за света,
ключът заровен е в пустинни дюни,
и нужна е приятелска ръка,
която да открие този ключ загубен.
И искам да надникна там, отвъд,
където разцъфтяват плодовете,
наситени във цвят чудат
и хранят с красота сърцето.
И ветровете като ангел медноглас
със песен пътя озаряват
към връх, усмихнат, златокос,
на орлови криле ме възвисяват.
Сред феи, елфи и химери
пирува изтерзаното сърце,
ръката във насладата намери
приятелство на олимпийски Богове!
Повярвах и воювахме за слава,
но времето ни с белези покри,
и дишахме в сивата забрава,
душите ни Абсурдът победи!
Прокълнат, низвергнат и сам
със дух във света окован,
порочен и ангелски чист
в думите станах Златист…
Не съм човек, а съм врата
© Copyright: Принцпапажан, 2011
Свидетельство о публикации №111121602118
Свидетельство о публикации №111121602118
Рецензии