Опънат съхне хоризонтът-
един моряшки поглед…
Далече в сянката на кораб.
В забравен,тих следобед.
Денят е сънен котарак.
С душа като мехурче.
Опипва в лапа този свят,
за път до мен научил.
Привечер принцът на дъжда
прибира в мида залива.
И пали жълтата душа
в мастилените пари.
Останал в самотата кит
от близката лагуна,
потапя есенния зид
в една зелена дума.
И както в детските игри,
от лунен зъб и вятър,
отвън магьосница реди
на залеза ограда.
пейзаж от декември
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111121404593
Свидетельство о публикации №111121404593
Рецензии
