На взмахе крыла...

В накале времени
живёт
моя печаль
овалом груши – 
взвешенная капля,
лишь опадает
лиственная даль
на взмах крыла,
в ней царственная цапля
живёт
на взлёте
золотистых стрел –
раскрашенных рассветом
белых перьев –
снег бел –
и бледен,
раскрошившись –
мел
из предрассудков
древнего поверья...

Ю.


Рецензии