Събота.
И книгата ми шепне,
че си в мене
сън
от есенната стряха
на луната. Нишка…
път след някой белег.
Там…
в хартиеното лято,
смачкано до гола рана.
Под оловния релеф
на самотата
книгата ми казва,
че е време
да намеря нощен пристан
за страха си –
стъклени мъниста от верига.
И листо по нечий вятър…
А когато страниците свършат,
ти ще продължиш съня ми.
В сянка от свещта, горяла
с топлина за двете длани…
Събота…и книгата ми шепне,
че си белег, път…
следа по времето.
В есенната стряха на луната.
В близкия релеф
на самотата ми.
събота
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111121007381
Свидетельство о публикации №111121007381
Рецензии
