VIII Междунар. конкурс. Росица Петрова

РОСИЦА ПЕТРОВА.БОЛГАРИЯ.


 Родена  на 22.03.1968 година в гр. Раковски. Съучредител и член на управителния  съвет на Съюза на Писателите от Интернет, основан пред 2008 г. Издадени  съавторски стихосбирки: „На Титаник”, „Събудена невинност”, „Болката, когато проговори”.
Има публикувани творби в: Алманах „Поезия – 2009”, Алманах”Поезия – 2010” и Алманах –Любовна лирика – 2011 на издателство Буквите, както и в Алманах „Тракийска лира” – 2011г.
Първо място в конкурс „Биньо Иванов”- 2011
Второ място в конкурсите  „На глътка свобода” – 2010 и „Пътуване около света” – 2011
Трето място в конкурса „ Белоснежните вишни” – 2011 в гр. Казанлък
Има отличени  творби  и в конкурсите „Още стихове за вечните неща” и „Летен Фейсбук конкурс „По стъпките на лятото”. В поетичен диалог с Валери Рибаров участва в разработването на Основите на Новата Литература.
Собственик на литературен сайт „Беседката”

РОСИЦА ПЕТРОВА
http://www.stihi.ru/rec_author.html?lycki

Родилась 22.03.1968г. в городе Раковски. Соучредитель и Член правления Союза Писателей в Интернете, основанном в 2008 г. Изданы соавторские сборники стихов: "На Титанике","Разбуженная Невинность", "Боль, которая заговорила".
Есть опубликованные произведения в Альманахе "Поэзия - 2009", Альманахе "Поэзия - 2010" и Альманахе "Любовная лирика - 2011" издательства Буквы, а также в Альманахе "Тракийская лира" - 2011 г.
Первое место в конкурсе "Биньо Иванов" - 2011
Второе место в конкурсе "Глоток свободы" - 2010 и "Путешествие вокруг света" - 2011
Третье место в конкурсе "Белоснежные вишни" - 2011 в городе Казанлык.
Есть отмеченные жюри произведения в конкурсах "И ещё стихи о вечном", "Летний Фейсбук"
и "По следам лета".
В поэтическом диалоге с Валерием Рибаровым участвует в разрабатывании Основ Новой Литературы.
Собственник литературного сайта "Беседка"


 Възкръснала магия

А уж за малко, уж съвсем за малко
се срещнахме след толкова години,
с претекста, че ще бъде много жалко
ако в една случайна среща се разминем...

Привидно бяхме толкова спокойни
придавахме си вид на безразлични,
но падаха защитните ни брони
под гласовете ни накъсани на срички.

Ти стъпваше в душата ми на пръсти,
а аз треперех сякаш имах треска.
Дали под нас земята се продъни
или пък бе предчувствие за грешка..?

Но въздухът не стигаше за двама
/светът ни се оказа много тесен/
- Проклет да съм! Каквото ще да става..!
Прошепна ти и нежно ме привлече.

Целуна ли ме, даже и не помня,
нощта се сгромоляса и отмина.,
а аз не зная как да се опомня
от нашата възкръснала магия.

****

ВОСКРЕСШАЯ МАГИЯ

Перевод с болгарского
Олег Глечиков
http://www.stihi.ru/2012/01/22/11467


Ненадолго, совсем ненадолго,
Мы повстречались после стольких лет.
Причин расстаться,  не было, ей Богу,
Взять и уйти, махнув слегка – «привет».

Казалось нам, беседа шла спокойно,
Мы безразличный  соблюдали вид.
Как вдруг  все мысли стали непристойны.
И я услышала, как голос твой звенит,

И ты, на цыпочках,  проходишь в мою душу.
Я вся дрожу, как будто бы больна.
И что-то землю под ногами крушит,
И голова, плывёт, как от вина…

Нам не хватает воздуха обоим.
(Свет показался очень тесным нам)
Проклятье, чёрт! Чего мы в жизни стоим?!
Но в нежном шёпоте, плыву я по волнам.

Ты целовал меня?  - Я этого не помню.
Ночь наступила …, а потом – рассвет
По небу  кровь разлил, как в бойне…
Воскресла магия, в глазах разлила свет.

Олег Глечиков
22 января 2012 года, Керчь, Украина

=========  ==========  =================

 Вълшебство по вишневи дни

Не посмях да те спра, не посмях.
Тази пролет примамливо бяла,
пълни твоите пазви със грях,
пълни моите със самозабрава.

Ти разливаш в косите ми цвят
с аромат на разцъфнали вишни,
как вълшебно е всичко, да знам,
че до мен си в нощта и ме искаш

ей такава, каквато съм с; -
непонятна, почти вироглава
и да знам че стихът ми гори
на зениците ти в кехлибара.

А когато плодът загорчи
и вкусът му престане да радва,
друга обич по вишневи дни,
да се ражда и да прощава!

****

ВОЛШЕБСТВО ВИШНЁВОГО ДНЯ

Перевод с болгарского
Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/01/24/11238


Не посмели прекратить, не решились,
Этот грех, что заполнил нам грудь.
Лепестки белых вишен кружились,
Не давая нам в грусть заглянуть.

Осыпала весна нам причёски
Цветом вишен, как снегом, зимой…
В волшебстве том – любви отголоски.
Ночь с тобой проведу, ты – со мной.

Ты такая  как я, да, такая,
Непонятная, почти что безумная.
Знаю, вместе мы стихами взлетаем,
Дарит звёзды нам ночь эта лунная.

А когда же плоды станут горькими,
Перестанут нас вкусом манить,
За вишнёвыми днями далёкими,
Мы уйдём, попрощавшись, в зенит…

Олег Глечиков
24 января 2012 года, Керчь, Украина

*   *   *

Светлана Трагоцкая 2

http://www.stihi.ru/2012/01/08/3541

ПОДСТРОЧНИК

ВОЛШЕБСТВО ВИШНЁВЫХ ДНЕЙ

 

Не посмела тебя остановить, не посмела

Это весна привлекательная белая,

Наполнила твою  грудь  грехом,

Наполнила меня самозабвением.

Ты проливаешь в косицы мои цвет

С ароматом цветущей вишни,

Как волшебство , это всё,

 Я знаю, ты в ночи меня ищешь…

Такую , как сама , непонятную,

Почти неуправляемую,

Я знаю ,стихия лесная

 В зрачках твоих янтарных…

А когда плод загорчит

И вкус меня перестанет радовать,

Другая любовь в вишнёвые дни

Рождается , чтобы прощать.



     1 вариант


   ВИШНЁВЫЙ ЦВЕТ 

 

http://www.stihi.ru/2012/01/08/3541

 


И слова вымолвить не смела я,
Пришла нежданная весна,
Обворожительная белая,
Самозабвения полна.
В мои  косицы заплетённые
Вплела вишнёвые цветы
И волшебством весь мир наполнила,
Ища в ночи мои следы…
Весна такая непонятная,
Но знаю я, в твоём саду,
Цветут такие вишни сладкие,
Что просто глаз не отведу!
Когда цветут сады вишнёвые ,
Когда приходит к нам  любовь,
И волшебства ,и счастья  полная,
Рождаемся мы вновь и вновь…

 

         2 вариант

 

ЦВЕТУЩИХ ВИШЕН ВОЛШЕБСТВО


Пришла к нам ранняя весна-

Цветущих вишен волшебство,

Смущенья, нежности полна,

Грусть лепестками замело.

Вишнёвый цвет и  аромат

Весна в косицы мне вплела.

Смятеньем переполнен сад,

От солнца, света и тепла.…

Свет лучезарного  огня,

 Янтарный свет в твоих глазах.

Ты ищешь в сумерках меня

В вишнёвых золотых садах…

А если загорчат плоды ,

Цветущих вишен волшебство-

Посадим  новые сады,

Где от любви  всегда светло!

========  ==========  ================

 Среднощни размисли

Духна вятър и на сън
стресна птичите зеници.
Есента пристигнала, отвън
през прозореца ми цяла нощ наднича.
Не разпитвай, просто замълчи!
Този вятър е така мистичен,
аз отново ще напиша стих,
ти ще спиш до мене безразличен.
Ще пропуснеш вятъра, дъжда..,
ще пропуснеш топлите ми длани.
Те за теб изгряха, а сега
тихичко угасват неразбрани.
Вятърът се люшна и заспа,
моят стих се сля със листопада.
Любовта край мен прошумоля
и си тръгна без да ме погали.

****

ПОЛУНОЧНЫЕ МЫСЛИ 

Перевод с болгарского
Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/01/25/10751


Дул ветер. Крался сон,
Гася летающие звёзды.
Гуляла осень за окном,
На стёклах – слёз ее борозды.
Не говорил ты, лишь молчал.
А ветер-то, такой мистичный,
Стихам моим он тему дал.
Во сне, ко мне, ты – безразличный!
Проспишь ты ветер, этот дождь,
Проспишь тепло моих ладоней…
Проснувшись, может быть, уйдёшь.
И сердце, тихой болью стонет.
Заснул и ветер.  Чуть качаясь,
Летят слова, как листья, в стих.
Любовь, лишь краешком касаясь,
Прошла… и шум шагов затих.

Олег Глечиков

25 января 2012 года, Керчь, Украина

========  =========  =================

 Нощ

И тази вечер имаше луна,
макар че мракът плътно я притиска.
Вълнувам се, когато вечерта
е толкова мистична и ме иска.

Когато аз самата съм луна,
когато съм небе и дъжд и всичко,
когато тънкоструйчица вина
се спуска по клепача еротично

Вълнувам се и знам,че може би
и ти по своя странен начин
усещаш как росата трополи
по крехките прозорци на душата,

усещаш как под лявото крило
се сгушвам в теб, а другото е нищо…
Луната спи в атлазено легло
до нечия открадната въздишка.

****

НОЧЬ 

Перевод с болгарского
Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/01/25/10931


Луна,  сегодня, освещала ночь.
Однако,  мы, во мраке обнимались.
И возбуждение не в силах превозмочь,
Мистическим желаньям предавались.

Как будто я и был сама луна,
Был небом, и дождём. Что, не этично?
Я представлялся  струйкою вина,
Стекающей  по телу, эротично.

Волнуясь, думал, может быть и ты,
Так странно чувствуешь себя со мною,
Росой, к примеру, на листах цветных,
Стеклом хрустальным над моей душою?

А может, чувствуешь себя, как под крылом,
Свернувшись под рукой моей в калачик?..
Луна укрылась в атлас облаков.
А кто-то вкрадчиво, счастливый, плачет.

Олег Глечиков

25 января 2012 года, Керчь, Украина

*   *   *

НОЧЬ

 (очень вольный перевод П.Голубкова)

И нынче вечером опять была луна,
Хоть темнота ее так плотно укрывала.
Волненье, к вечеру, всё больше нарастало,
Преследуя, как мистика, меня…

Когда вдвоем мы с нею, я лишь и луна,
А с неба дождь струится - всё  так романтично,
Как будто крохотные капельки  вина
На мои веки набегают эротично…

Волнуюсь я и знаю: может быть,
И ты, хоть это странно, безусловно -
Почувствуешь, как та роса блестит
Сквозь крохотные в сердце моем «окна»…

Помню: бывало, под твоим крылом,
Свернусь калачиком, забыв про слово «плохо»...
Но спит луна в постели за окном
Чьего-то, мной украденного вздоха…

Из глаз, как из кувшина - ручейки…
Я настрадалась - ты понять не сможешь.
Но я не протяну тебе руки.
Не видишь ты, ты  на меня не смотришь…

Я слышу только смех и голоса,
А кто-то камни мне вослед швыряет.
Давно уже распущена коса
Под взглядом алчным, что мужчины награждают…

А женщины бросают пыль в глаза,
Плюют  в лицо, глядят с таким презреньем,
Как будто знают, что слеза в моих глазах -
Есть признак моего грехопаденья...

В пыли я затерялась, и в камнях…
В душе ж моей - вдруг Муза встрепенулась
Никто не знал, как я, отбросив страх,
Марией - Магдалиной обернулась…

Нет, без тебя – бесцельна жизнь моя!
Хоть быть с тобою - трудно так и сложно…
Я – это ты, любимый, ты же – я,
Нам друг без друга - просто невозможно…

Вся жизнь моя замкнулась на стихах,
Которым всю себя я посвятила.
Меня занятие такое захватило,
Как птиц - полет на собственных крылах…

Вот так, в слезах, и жизнь моя промчалась.
Время летит, как ветер в головах…
Не спрашивай, ни сколько мне осталось,
Ни сколько я жила, ни чем жива…
Но боль души моей – в пыли не затерялась,
Еще расскажут всем стихов моих слова,
Как я слова те сеяла в слезах...

=========  ===========  =============

 В онази стомна имаше вода

В онази стомна имаше вода,
когато я понесох над мъжете,
но не протегна само ти ръка.
Не ме видя, дори не ме погледна.

Достигаха ме смях и гласове,
а някой хвърли камък подир мене.
Косата ми се сплете на въже
под погледите алчни на мъжете.

Жените ме замерваха с очи
и плюеха във стомната ми хладна.
Личи ми, във очите ми личи
че газя във вода, а ходя жадна.

Захвърлих я сред камъни и прах,
а в мен една душа се преобърна
и никой не разбра, че между тях
Мария - Магдалена се завърна

****

КУВШИН, НАПОЛНЕННЫЙ ВОДОЙ
Перевод с болгарского
Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/01/26/10985


Кувшин был наполнен холодной водой,
Когда тот мужчина усатый,
Руки Вашей нежной, коснулся рукой,
Но взгляд  свой не пОднял усталый.

Достигли ушей Ваших – смех, голоса,
Насмешки, что камни, летели.
На волосы в косах, мужские глаза
Смотрели и словно бы пели:

«Женюсь, - говорили влюблено глаза, -
Плевать, что усталый, голодный,
Влечёт глубина твоих глаз, бирюза,
Как жажда к водице холодной!

Средь пыли, камней, я так долго плутал,
К тебе чтоб душа прикоснулась…»
Что сказано ею, никто не узнал.
Но так Магдалена вернулась!

Олег Глечиков

26 января 2012 года, Керчь, Украина

==========  =======  ======================

 Без себе си не си възможен

Не си възможен ти,
без себе си не си възможен.
Щом аз съм Ти, а ти си Аз
и аз без себе си
не съм възможна.

=============== ======== ==========

 В сълзата на капчука

Тръгвам вече-
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях,
но след мене стъпки на кошута
ще разказват с тайнствени слова,
как в сълзата на капчука
съм посяла своята сълза.

===========  ========  =============

 Зажъдняла есен

За мъгла, за усмивки и дъжд
тази есен е толкова жадна,
за внезапна любов тротоарна.
Може би! И целувка на мъж.

Но дори да се случи веднъж
и целувка от мъж да открадна,
няма кой в любовта да повярва,
ако тя не оставя без дъх.

Виж светът е създаден за двама
и от утре ще плисне дъждът!
Ще почука любов закъсняла.

А луната в прозореца спряла,
ще отнема и спира дъхът
през сълзи от любов премаляла.

=========== ======== =================

 Аз зная че не вярваш в чудесата

Дали защото толкова ми липсваш
или защото чувствам че си сам,
но искам да съм с теб. Така го искам,
че даже си поръчах дъждопад.
И заваля. Заплака по стъклата...
Какво да ти разкажа в този дъжд?
Аз зная че не вярваш в чудесата,
защото вече си пораснал мъж.
Но аз съм тук и туй е цяло чудо.
/Какво като и аз не съм дете?/
Да вярвам, аз не мога в друго чудо
освен във чудото „Обичам теб!”.
Угасне, ли там някъде звездата,
То, чудото се случва на земята.

=========  ==========  ==============

 Мъката е дъно на море

Татко...В своя вечен сън унесен,
няма двупосочен път за теб.
Нашите сърца покрити с креп,
ще запомнят тази тъжна есен

след която всичко опустя
без очите ти небесно сини.
В твоята напукана бразда
бяхме татко, толкова безсилни!

Днес сме само плахи ветрове
преживели тежката раздяла...
Мъката е дъно на море.

Но светът не би могъл да е
свят на обич всеотдайна,
ако част от него ти не бе.

========== ====== =========


 Не ме ограбва времето


Не ме ограбва времето откакто
захвърлих чук по грубата му кожа,
макар че ме заплашва многократно
на старостта с бездарния велможа.

Не ме ограбва. Пия си кафето
и гледам на Живота безразлично.
О, не..! Към него нищо лично.
Той просто очертава битието:

"Рождение и смърт" – каква нелепост,
а между тях, надмощие за власт,
а между тях, желание за крепост...

Но всички към една и съща паст
побутва ни Животът със свирепост
и не подбира той ни мен, ни вас.


============ ========== ============


 Аз още вярвам във вълшебства

Аз още вярвам в приказки за феи,
в  джуджета, в Пепеляшки и вълшебства,
във принца, който за да ме намери
целуна вече всичките принцеси.
Аз още вярвам, че докато падат
листата от дървото на живота ми,
ще ставам все по-истинска  и млада,
по влюбена и дългокоса и…
такава ще ме помниш не защото,
съм премълчала всичките вълшебства.
Каквото съм ти дала  е  каквото
ми даде ти:  Любов и още нещо.
И още вярвам в щурата си вяра,
дори със риск да ти се сторя смешна,
че този свят за нас е идеален
макар по някога да ни се струва  грешен.

===========  =============  ===============

 Ще стъпя накриво в душата ти

Валя  и през май и през юли,
но някак си свежо валя.
А днес  октомврийско безумие
вали листопад и тъга.
Навярно защото сезоните
по принцип си имат характер,
но ти да не мислиш че моите
по тях ще сверяват ината си.?
Напротив. Напук на октомври
ще стъпя накриво в душата ти,
ще пия от твоите стомни,
ще свирна с два пръста в устата си.
Ела, пък тогава да видим
чий огън по вените пламва!
Сезони дъждовно-ревниви
звезди и любов ми предлагат.

Но ти пощуряваш  по мене –
и кой ще ти мисли за друго.
Безумно съм влюбена в тебе,
мое целогодишно чудо!

============  ===========  ============

 Ранена

Ранена съм...
Душата ми ридае,
по пътя на Сансара
безпаметно блуждае,
но любиш ме такава -
прекършена и слаба.
От бури повалена
съм ледено студена.
А нежната ти ласка
към нов живот ме тласка
и пия зажадняла,
до болка премаляла
в чертога ти човечен,
показващ пътя вечен.
И с поглед към зората
открила ведрината,
чрез тебе се прераждам
и в душата ти се вграждам...

=========== ========= ===============

 Дойде тъгата

От някъде далеч пристигна,
видя ме, че съм сам самичка.
Поспря преди да си отиде
и ме убоде с борова игличка.

Поисках да и върна жеста,
но нещо ме възпря, защото
реших че ще е просто грешка
и я целунах по челото.

Така внезапно се разплака,
че потъмняха ми очите.
Отиде си и със мъглата
примесиха й се сълзите.

===========  ===========  ===============

 Животът ме превърна в стих

Животът ме превърна в стих
на който дадох всичко свое.
От него нищичко не присвоих
освен крилете му за полет.

============  ===========  ===============

 Като стих

Не знаеш ли? Денят ми с теб започва
и с тебе свършва.Тихата луна
поглежда ми в душата, непорочна
и ми разкрива тайните си, ала тя
не знае нищичко за мене,
не знаеш нищичко и ти.
Не знаеш, че когато ми отнемеш
сърцето си, ще завали.
Че тихо…много, много тихо,
ще се откъсна като лист,
във дланите ти, за да ме намираш
отново и отново…Като стих.

=============  ============  =============

 А ти валиш…валиш, като дъжда

Октомври се навъси, не посмях
да му разкажа приказка за тебе.
Разхождам се между небето и дъжда
и търся си звезда за да ми свети
във тъмното, когато ти мълчиш ,
когато си далечен и далече,
докато всъщност двама ни дели
един единствен допир на ръцете.
Докато се преструвам че си тук,
докато се преструвам че те има,
ще извали небето си дъхът
във който ми се иска да се свия.
Но оцелявам. Само по душа,
събрала студове от всички зими.
А ти валиш…валиш, като дъжда
във шепите на твоите любими.

=========== ========= ===========


Тъй плаха съм и тъй несъвършена 


Росица Петрова

Тъй плаха съм и тъй несъвършена
сравнена с нея просто съм една
не будеща желание и земна,
подобие на сянка на жена.
Не съм красива с чар на Афродита,
ни царствена осанка имам аз,
но с радост е душата ми пропита
от шепота на твоя нежен глас,
от който и звездите се опиват,
от който и земята се върти...
Дорде го чувам, аз ще съм щастлива,
бъди щастлив чрез мен и ти!
-На полета си моите крила
с които само мога да летя.

*  *  *

ПОТОМУ ЧТО Я ЗАСТЕНЧИВАЯ, ПОТОМУ НЕСОВЕРШЕННАЯ

Росица Петрова.

Перевод с болгарского
Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/02/14/962


Потому что я застенчивая, потому несовершенная.
С ней, в сравненье – тень от женщины, и к тому же, очень бледная.
Нет во мне чар Афродиты, нет и царственной осанки…
Но зато, душа (мы - квиты), как алмаз после огранки.
Если слышу голос милый, шёпот близкий и родной,
Звёзды словно бы красивей и Земля бежит юлой…
Дорогой, меня ты слышишь? Я  счастливая с тобой!
И хочу, чтоб выше крыши,  возносила нас любовь.
Подарю тебе я крылья, научу  летать, тебя.
Чтобы там не говорили, знай любимый, я - твоя!

Олег Глечиков
13 февраля 2012 года. Керчь. Украина.

============  ===============================  ==================

Гледам през бинокъла на мрака 

Росица Петрова

Будя се от сън и недоспала
връщам се в годините назад.
Колко шансове съм пропиляла,
колко пъти сам подвила крак...
Гледам през бинокъла на мрака,
няма нищо, само силует
сякаш със годините е чакал
мене.Може би. Или пък теб?
Ако туй си ти, то аз къде съм?
Ако туй съм аз, къде си ти?
Разпилени като листите на есен
даваме живот на всеки стих.
-Как тъй силуета си съзряла,
а душите наши там не разгадала?

*  *  *


СМОТРЮ  ВО ТЬМУ ЧЕРЕЗ БИНОКЛЬ

Перевод с болгарского

Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/02/21/12025


Я просыпаюсь, не досмотрев свой сон,
Вернувший в прошлое на много лет назад.
Лишь шаг назад! Я сделать его  рад.
О, скольких шансов,  был я в нём лишён!
Рад посмотреть через бинокль во тьму
И в пустоте увидеть силуэт,
Который ждал меня так много лет:
- Так это ты? Позволь я обниму?
Тебя я вижу, только, где же я?!
Но вот и я. Теперь пропала ты!
Мы в этом мире, будто бы листы,
Нас жизнь рассеяла и осень бытия.
Вдохнуть бы жизнь и сделать стихом сон,  ( стихом – не звучит! Сделать песней сон!)
Чтоб ожил он – желанный силуэт!..
Жаль, этой силой, Бог лишь наделён,
И только Он, для душ, дарует свет!

Олег Глечиков
21 февраля 2012 года. Керчь. Украина

=========  =============  ======================

Зная... Време е да тръгваш

Росица Петрова

Тежки нощи, тежки изневери,
пагубно душата ми тежи,
цял живот преследвала химери
днес откривам твоите очи.
Те не лъжат, те не укоряват
те не търсят грях, нито вина
Най красивата лъжа е тази
възкресила мъртвата душа.
Зная...Време е да тръгваш,
просто ще подвия колене.
С плащ когато младостта загърнеш
да си спомниш този миг поне-
как във тишината затрептяла
нечия душа осиротява.

*  *  *

ЗНАЮ… ПОРА УХОДИТЬ

Перевод с болгарского
Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/02/21/12218


Тяжкие ночи, с грузом неверы,
Пагубно душу изводят.
Жизнь – как добыча для этой химеры,
Взгляд  мой открылся сегодня.
Нет,  ты не лжёшь, и не топишь  в упрёках,
Нет и стремленья грешить.
Ложь – воскрешение  душ всех, из мёртвых.
Знаю… пора уходить.
Просто подводят порою колени.
Плащ надеваю, что в юности сшит.
Нужно запомнить момент удаленья.
Что же душа так дрожит?!

Олег Глечиков
21 февраля 2012 года. Керчь. Украина

========  ===========  ===========================

Красивото в душата не живее

Росица Петрова

Когато нямаш поглед за светът,
красивото в душата не живее,
небето от възторг не аленее
и не припява славеят в лесът.

Господства ли в сърцето ти гневът,
доброто непокълнало умира,
там злото пипалата си простира
и леденее за очите ти светът.

Тъй себе си превърнал във недъг
очакваш любовта да те намери,
но всичко срещу теб да се чумери

на тебе ти се струва, а дъждът
плющи и блъска с ярост във душата.
О, Смърт! Къде са ти крилата?

*  *  *

ДУШИ КРАСА, УВЫ, НЕ ОЖИВАЕТ

Перевод с болгарского
Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/02/26/9331


Когда не сможешь посмотреть на мир,
Души  краса, увы, не оживает,
Она на небо тихо улетает,
С тобой простится соловей - кумир!

И твоё сердце, вдруг охватит гнев,
Что  доброта в потёмках умирает,
Зло свои щупальца  кальмара,  простирает…
Но вот твой взгляд совсем заледенел!

Не будь  преградой  на  своём пути.
Ты ждёшь любовь, найти её намерен,
Не поддавайся злобе, как химере,

Почувствуй дождь божественный в груди.
Он моет душу от дорожной пыли…
О, смерть! Ну, где же твои крылья?

Олег Глечиков
 26 февраля 2012 год. Керчь. Украина.

===========  ==========  =======================

Серенада под дъжда 

Росица Петрова

Какъв бе този смугъл ден
от който и небето се разтъжи?
Закапаха дъждовни капки в мен,
а нийде не продаваха чадъри.
И порех в ледения дъжд –
отвън вали и в мен валеше..,
душа къде да подслониш
могъл би в тази щура есен?
А в таз привечерна тъга
един младеж с китара звънка
под стряхата на влюбена жена
изпращаше й серенада дръзка...
О,влюбените знам,че от дъжда
пази ги чадър на любовта.

*  *  *

СЕРЕНАДА  ПОД  ДОЖДЁМ

Перевод с болгарского
Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/02/26/10054


Какой сегодня хмурый день,
Как  будто плачет кто-то в небе.
Намокла  улица, плетень…
Эх, зонт купить хоть где-то мне бы!
А дождь струится ледяной,
За мною гонится и хлещет…
Душе так хочется домой.
Но дождь, как будто сумасшедший!
Вот двор,  навес, под ним народ,
И парень  молодой, с гитарой.
Он для  чужой  жены поёт,
Слух ублажает  серенадой.
И просит дерзко  полюбить,
Любовь, в ответ ей, предлагая.
А дождь, поёт он, должен быть
Эгидой их земного рая.

Олег Глечиков
26 февраля 2012 год. Керчь. Украина

*   *   *

Серенада под дождём

Светлана Трагоцкая 2

http://www.stihi.ru/2012/01/10/409

ПОДСТРОЧНИК

Что это было, этот пасмурный день,

В котором и небо стонало?

Дождевые капли капали на меня,

Но нигде не продают зонтики…,

И пористый лёд под дождём.

Дождь идёт на улице и во мне…

Где может быть убежище

Для души в этой безумной осени?

В лужицах сумерки печали…

Один  мальчик под гитару

Под крышей поёт своей

Возлюбленной смелые серенады.

Знаю, влюблённых от дождя



Защитит зонтик.

Серенада под дождём
Светлана Трагоцкая 2

http://www.stihi.ru/2012/01/10/409

 

Какие пасмурные дни,

Дождь сеют небеса…

Где щит, где зонт моей любви?

Остыли паруса…

Дождинки с неба , словно град,

Стучат в моей душе,

А за окошком листопад,…

В туманном мираже

 Шлёт серенады гитарист

Возлюбленной своей…

А капли бьются о карниз,

Дрожит листва аллей…

И только  радуга горит,

После дождя вдали …
Где мой приют, надёжный щит,
Где зонт моей любви?

=========  ==========  ==================

Зората хитро ми намигна

Росица Петрова

по текст на Красимир Тенев

Сънливо утрото надзърна
в постелята ми от коприна,
зората хитро ми намигна,
понечих тебе да прегърна,

но нещо в мен се преобърна
почувствала дъха ти леден
и сякаш този миг пореден
от ласките ми те изтръгна,

а искам пак да те прегърна
и в люлката на този ден
свенлива аз, а ти смутен

със себе си да те загърна.
Но все за обичта ти жадна
вървя в пустиня безпощадна.


*  *  *

РАССВЕТ ПОДМИГИВАЛ МНЕ ХИТРО

Росица Петрова - на стихи Красимира Тенева
Перевод с болгарского

Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/02/29/11701


В моей постели, на мягком шёлке,
Ты сон свой утренний смотрела.
Рассвет пролез сквозь шторы, в щёлку,
И обнял твоё тело смело.

Всё вдруг во мне перевернулось,
Дыханье стало ледяным,
И чувство ревности проснулось…
Рассвет был очень молодым!

Тебя бы нужно мне обнять,
Чтоб стал нам колыбелью день…
Смущённый, я застыл, как пень,

И сам себя не мог понять.
Твою  любовь  искал отныне,
Как воду– страждущий в пустыне!

Олег Глечиков
29 февраля 2012 года. Керчь. Украина

===========  ========  ===============

Ако ти ме повикаш сега

Росица Петрова

Ако ти ме повикаш сега,
ако точно сега ме повикаш
и небето протегне снага
чак додето светът ми се взира...

Ако ти не дочакаш денят,
а се втурнеш за мен да разпитваш
и откриеш във стъпка сълза
от която кошута е пила,

аз ще взема от огън вода
да полея кашмирена риза
и със връвчица от синева
ще открехна вратата да слизат

във ръцете ти сноп небеса.
Ако ти ме повикаш сега.

*  *  *


ЕСЛИ ПОЗОВЁШЬ МЕНЯ СЕГОДНЯ

Перевод с болгарского

Олег Глечиков

http://www.stihi.ru/2012/03/02/865


Если позовёшь меня сегодня,
Если позовёшь меня сейчас,
Перестану небом быть  свободным,
Буду биться в клетке твоих глаз!

Если  за меня,  не дожидаясь,
Бросишься в защиту, без вопросов,
Не пройдёшь ты  в шаге, отстраняясь,
Как другие. Будет очень просто.

Наберу воды я у огня,
Постираю  в ней твою рубашку.
Синей птицей  стану для тебя.
Дверь свою держи лишь нараспашку,

Прилечу, как луч небесный, я…
Ты, сегодня, позови меня.

========  ============  ==========

Росица Петрова
     ( Болгария)

Шепа пръст

Тази есен е толкова пълна
със раздяла и сива печал
и въздиша постелята жълта
до гърдите на мрамора бял.
А китарата тъжно запя
твойта песен, приятелю скъп,
тя бе твоя най-верен другар
в дни на радост и в дните на скръб.
Тази есен е толкова тиха,
само птици размахват криле
и очакват душата ти свита
с тях да тръгне без впряг и коне.
Шепа пръст в накипялата жал,
ще напомнят на теб и на мене,
че човек е напразно живял,
щом доброто, живота отнема.
Горстка земли

*  *  *

Светлана Трагоцкая 2

http://www.stihi.ru/2012/02/26/8009

Подстрочный перевод
  ОЛЬГИ БОРИСОВОЙ

Эта осень так полна
Расставаньем и серой печалью
И вздохи постели желтой
Грудь из белого мрамора.
А гитара грустно запела
Твои песни,друг дорогой,
Она была твоя самая верная спутница
В дни радости и в дни печали.
Эта осень такая тихая,
только птицы размахивают крылами
И ожидает душа твоя свиты
С нею  тронуться без упряжки и лошадей.
Горсть земли  сдерживающей жалость(горе),
Чтобы напомнить вам и мне,
Что человек прожил напрасно.

  *   *   *

Горстка земли

Светлана Трагоцкая 2

 по мотивам Росицы Петровой
    ( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/02/26/8009


  Эта осень разлукой полна,
  Листопадом,седою печалью.
  Белый мрамор,листвы желтизна,
  С болью, грустно запела гитара.
  Твои песни, поэт дорогой,
  Исполняет гитара-подруга,
  Она верность хранит и любовь,
  Что ей осень, холодная вьюга.
  Только осень притихла чуть-чуть,
  Только птицы взмахнули крылами,
  И душа отправляется в путь
  Без коней  золотыми лугами.
  Горсть земли нам напомнит с тобой,
  Тот прожил свою жизнь не напрасно,
  Кто добро созидал и любовь
  Всей душою и песней прекрасной.

==========  ========  ==========

Росица Петрова
    ( Болгария)

 САМОЖЕРТВА   

Ти имаш дом, народ, родина
и хлебец да се наядеш.
Но нямаш никаква причина –
да се пожертваш и умреш.

Животът сваля свойта летва
и все по-ниско ти летиш.
И нямаш друга саможертва,
освен докрай да се смириш.

*  *  *

Светлана Трагоцкая 2


Самопожертвование

подстрочник

Ты имеешь дом, народ, родину
И хлеб себе найдешь.
Но не имеешь никакой причины-
Собой пожертвовать и умереть.

Жизнь сняла свою планку
И всё ниже ты летаешь.
Не имеешь друга саможертвы,
Кроме полностью смириться.

 

Светлана Трагоцкая 2

По мотивам Росицы Петровой

http://www.stihi.ru/2012/02/26/8798   


  САМОПОЖЕРТВОВАНИЕ

Ты имеешь народ , родину, дом
И  насущный свой хлеб.
И нет никакой причины притом
Собой жертвовать и умереть.

Жизнь  свою планку сняла,
Ты всё ниже  летишь, а не ввысь
И друга для примера не дала,
На самом краю не смирись.

=======  ==========  ===========

На Музата

Росица Петрова

http://www.stihi.ru/2012/02/17/2762


О, виждам...Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала,
че музите понякога тъжат?
Понякога си тръгват и в забрава
потъват белите листа,
а друг път гневни и сърдити
/тъй както музата ми е сега/
обръщат гръб с юмруци свити-
За отмъщение ли? Ах, нима..?
-О, музо! Как в мене щом си се родила,
аз бих могла да съм те наранила?

*  *  *

Построчный перевод с болгарского
стихотворения Росицы Петровой

Муза

С. Мурашевой

О, я вижу ... моя Муза сердится.
Что? Почему? Я не знаю.
Где мои самые дерзкие мечты,
Куда ушла моя страсть.
А у вас? У вас не так?
Вы не оплакивали свою Музу?
Иногда они уходят в забвение
Оставляя чистый лист,
а иногда бывают злыми и обидчивыми
/Так же, как моя Муза сейчас/
Бывает с кулаками,
В отместку ли? Ах, да? ..
-О, О Муза!Когда ты во мне родилась,
Тебе тоже было больно?

*  *  *

Росица Петрова.

Муза

Литературный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой.

http://www.stihi.ru/2012/02/17/4548


О,  вижу ... Муза, ты сердита.
Что? Почему? Кто знает.
И дерзкие мечты пиита
Как пламя тихо угасают.

А что у вас? У вас не так?
Душа по музе не тоскует?
Когда её скрывает мрак
И чистый лист опять пустует…

А иногда она сердита
/ Вот точно так же, как сейчас /
Готова драться, ядовита,
В отместку что ли? В этот раз …

- О, Муза! В миг, когда во мне ты родилась,
Ты болью в сердце вдруг отозвалась?

==========  ==========  ==================

Росица Петрова.


"Приемам те какъв, какъвто си..." 

Обичам те такъв какъвто си.
с две пълни шепи рими вдъхновени,
с примамливите цигански очи
на другата която ми доведе!
Със огъня от който всяка  нощ
делиш на нея и на мен по равно,
със думите омайващи ме, но
замаяни от бялото ; рамо.
Приемам те. Протегнатата длан
не е за пренебрегване защото,
търкулне ли се във пръстта сълза,
Животът я наказва най-жестоко.

*  *  *

Подстрочный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой

"Я принимаю то, как вы..."

Я люблю тебя, когда тебя
Две горсти рифмы вдохновляют,
заманчивые цыганские глаза
чужие, они меня изводят!
Игра с огнём, от которого каждую ночь
ты не можешь сделать выбор,
Мои увлекательные разговоры или
головокружение от ее белого плеча.
Прими  это. Протянутую ладонь
нельзя игнорировать, потому что
в них спрятаны слёзы,
Жизнь наказала нас жестоко.

*  *  *

Росица Петрова

"Я принимаю то, как ты…"

Литературный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой.

http://www.stihi.ru/2012/02/13/11459


Люблю я так же, как  тебя
Две горсти рифмы вдохновили
И очи страстью приманили -
Цыганский пыл, что жар огня!
И каждой ночью ты с огнём
Играя, свой не сделал выбор.
Её плеча манят изгибы
Или беседы, что вдвоём
Ведем с тобой. Моя рука,
Что одному  тебе вверяла
Ты пренебрёг ей, я страдала
И жизнь моя была горька.


========  ==========  ===========

Росица Петрова

С белег върху челото жена 

http://www.stihi.ru/2011/07/22/8748

Читателю, с изтънченият вкус
ела в света на моите сонети!
Танцувам в тях житейския си блус
с една звезда която вечно свети.

Във извора  на старите поети
доливам и от своите мечти
та вечно красотата да звучти
от римите на чувствата възпети.

Стани  свидетел на една душа
която е ранена и ранява
която пада и отново става
със белег върху челото – жена.

Изправена във целия си ръст
кова сонети върху своя кръст.

*  *  *

Росица Петрова

Женщина с отметиной на челе

Подстрочный перевод
Светланы Мурашевой

Читататель с тонким вкусом,
В мире моих сонетов,
Танцует блюз моей жизни
со звездой, что  всегда сияет.

Весной маститые поэты
В стихах воспевают свои мечты,
В них звучит  вечная красота,
От ритма взлетают чувства.

Душа единственный свидетель,
Которая страдает от ран.
Она падает и вновь поднимается,
Как женщина со шрамом на челе.

Поднимается в полный рост
И выбивает строки сонетов на своём кресте.

*  *  *

Росица Петрова

Женщина с отметиной на челе

Литературный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой.

http://www.stihi.ru/2012/02/13/6218


Читателю, чей тонок вкус,
Дарю я мир моих сонетов!
Я в жизни свой танцую блюз
Звездой, что тонет в бездне света.

Весной маститые поэты,
Расцвет природы и мечты
Нам воспевают. Там сюжеты,
Где рифмы, помыслы чисты.

Теперь свидетелем осталась
Душа, где боль от явных ран.
Упала я и снова встала,
А на челе чертой изъян.

Я в полный рост готова встать,
Чтоб на кресте сонеты написать.

===========  ==========  ==============

Заблудата, когато се разсее

Росица Петрова

http://www.stihi.ru/2012/02/15/11740

Заблудата,когато се разсее
и приповдигне свойта пелена,
навярно на часа ще онемея
пред истинския облик на света.
Какъв е всъщност той,уви не зная:
с неудържима прелест или зъл...
За сетивата си единствено аз пазя
необозримото,което би могъл
да ми представи с цвят на ореола,
с дъхът на необятен океан,

*  *  *

Росица Петрова

"Заблудилась когда-то в росе я"

Построчный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой


Я заблудилась в росе
Туман стелется по земле
Долгое время смотрю и молчу
На истинное лицо мира.
Что же это, увы, я не знаю:
Неотразимое обаяние или зло ...
Только для себя  я понимаю
Всё невидимое я замечаю
Цветной ореол на до мной,
Дыхание  огромного океана,
Божественная тишина синагоги
И свободные стаи птиц.
Всё то, что мне кажется,
Наполняет мое сердце радостью?

*  *  *

Росица Петрова

Заблудата, когато се разсее 

Литературный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой.

http://www.stihi.ru/2012/02/16/5926


Заблудилась когда-то в росе я,
Мне б тумана поднять пелену.
Я смотреть буду долго, немея,
Красоты ощущать глубину.
Что же это, увы, я не знаю:
Бесподобная прелесть иль зло…
Я по своему всё понимаю,
То, что скрыто, явиться могло:
Ореолом цветным у Вселенной,
Океаном, где ширь без границ,
Тишиной синагоги священной,
Где свободно парят стаи птиц.
И в забвенье душа пребывает,
Когда счастье меня наполняет.


=========  ==========  =============

По зъберите на живота скитах

Росица Петрова

http://www.stihi.ru/2011/08/30/4991

По зъберите на живота скитах
прокудена, презряна, в самота,
проклинайки, че мога да обичам,
а наоколо ми глуха тишина,
когато ти дойде - самотен ястреб -
от битките по пътя, оцелял,
и блясъка си от очите ясни
на моето сърце поднесе в дар,
а общият ни пламък ни понесе
в едно безкрайно блаженство,
но неудържимите въпроси
ни питаха: Защо така? Защо?
- Затуй, че сме една съдба,
ний носим пламъка на радостта.
*   *   *

 
=============  =========================== 
Погали ме

Росица Петрова

http://www.stihi.ru/2011/07/30/5210

Погали ме ,когато посърне
във очите онази искра,
дето двама ни в тихите нощи
приютява в прегръдка една.
Приласкай ме, когато почувстваш
хладината на моята длан
да пълзи към сърцето и чувства
да изстиват в душата ми там.
Целуни ме и нека докрая
да те помня какъвто те знам
- пристан мой,моя тиха омая,
мой копнеж и мой сън изживян.
-В сладкия ти плен, аз пак се вричам,
чрез безкраен миг да те обичам.
 
===========  ===========  =================

От волния си полет ще ти дам

Росица Петрова

http://www.stihi.ru/2011/07/29/1257

Каза ми: -Душата ти е волна...
и сякаш, че се натъжи,
сърцето ми пък доброволно,
заключено е в нечии гърди.
Какво тогава да ти дам,
за да изплатя дълга си?
Че ти си като храм,
притихнал в светостта си.
От волния си полет ще ти дам.
Да бъдеш с мене волен като птица
и в полет, към безкрайността,
радостта да засияе кат зорница.
Послушай тишината на нощта
и, ще узнаеш тайната на моята душа.
 
*   *   *

Душа вольна, как птица

Светлана Трагоцкая 2

http://www.stihi.ru/2012/01/02/8908

 по мотивам Росицы Петровой
       ( Болгария)

Ты говоришь:"Душа вольна, как птица..."
  Но грустно, сердце заперто в груди.
  Ты , знаю, будешь золотом светиться,
  Как долг отдать, коль сердце взаперти?
  Ты видишь чудо ,крылья вырастают,
  Как храм,притих ты в святости своей.
  И радость, как зарница, засияет
  Мечту на волю отпусти скорей!
  Послушай , как поют хмельные звёзды,
  В полёте мир бескрайний ощути...
  Хоть на мгновенье отвлекись от прозы,
  Откроешь тайну ты моей души.
 
===========  ==============  ================

Серенада под дъжда

Росица Петрова

Какъв бе този смугъл ден
от който и небето се разтъжи?
Закапаха дъждовни капки в мен,
а нийде не продаваха чадъри.
И порех в ледения дъжд –
отвън вали и в мен валеше..,
душа къде да подслониш
могъл би в тази щура есен?
А в таз привечерна тъга
един младеж с китара звънка
под стряхата на влюбена жена
изпращаше й серенада дръзка...
О,влюбените знам,че от дъжда
пази ги чадър на любовта.

*   *   *

Серенада под дождём

Светлана Трагоцкая 2

http://www.stihi.ru/2012/01/10/409

по мотивам Росицы Петровой
  ( Болгария)

Какие пасмурные дни,
Дождь сеют небеса…
Где щит, где зонт моей любви?
Остыли паруса…
Дождинки с неба , словно град,
Стучат в моей душе,
А за окошком листопад…
В туманном мираже
Шлёт серенады гитарист
Возлюбленной своей…
А капли бьются о карниз,
Дрожит листва аллей…
И только радуга горит,
После дождя вдали...
Где мой приют,надёжный щит
Где зонт моей любви?

==========  =========  =============
*   *   *
Любов достойна за похвали

Росица Петрова

http://www.stihi.ru/2011/07/26/303

За любов достойна за похвали
няма никакви прегради,
че животът безметежен
е към влюбени прилежен.
Щом от силата и пиеш
всяка мъка ще изтриеш,
а дъгата засияла
е пред двама онемяла,
че сърцето благородно
пази щастие върховно,
цял светът се там побира
и блаженството намира.
- Любов достойна за похвали
с тебе двама сме създали.

*   *   *

Для любви нет преград

Светлана Трагоцкая 2

http://www.stihi.ru/2012/01/02/4117

 по мотивам Росицы Петровой

     ( Болгария)

Для любви  хорошей и достойной
Нет  на свете  никаких преград.
Если ты прилежен , светит солнце
Для влюблённых в дождь и снегопад…
В постоянстве обретаешь силу,
Всех невзгод былых в помине нет.
Жизнь восходит радугой красивой,
В благородном сердце счастья свет.
Свет ведущий души к  совершенству
Всё на свете сможем мы с тобой!
Это счастье , радость и блаженство,
Дарит нам достойная любовь.
*   *   *

============  ==========  ============


======================================



 Среднощни размисли

  Росица Петрова

Духна вятър и на сън
стресна птичите зеници.
Есента пристигнала, отвън
през прозореца ми цяла нощ наднича.
Не разпитвай, просто замълчи!
Този вятър е така мистичен,
аз отново ще напиша стих,
ти ще спиш до мене безразличен.
Ще пропуснеш вятъра, дъжда..,
ще пропуснеш топлите ми длани.
Те за теб изгряха, а сега
тихичко угасват неразбрани.
Вятърът се люшна и заспа,
моят стих се сля със листопада.
Любовта край мен прошумоля
и си тръгна без да ме погали.

*  *  *

Олег Глечиков

ПОЛУНОЧНЫЕ МЫСЛИ

Перевод с болгарского

http://www.stihi.ru/2012/01/25/10751-

Дул ветер. Крался сон,
Гася летающие звёзды.
Гуляла осень за окном,
На стёклах – слёз ее борозды.
Не говорил ты, лишь молчал.
А ветер-то, такой мистичный,
Стихам моим он тему дал.
Во сне, ко мне, ты – безразличный!
Проспишь ты ветер, этот дождь,
Проспишь тепло моих ладоней…
Проснувшись, может быть, уйдёшь.
И сердце, тихой болью стонет.
Заснул и ветер.  Чуть качаясь,
Летят слова, как листья, в стих.
Любовь, лишь краешком касаясь,
Прошла… и шум шагов затих.

Олег Глечиков

25 января 2012 года, Керчь, Украина
*   *   *

===========  =============  ==============

===========  ==========  ==============

 Cтихи ПОДАННЫЕ НА VI МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС:
-------------- -------------- -------------------

Росица Петрова. БОЛГАРИЯ.

4. Нощ

И тази вечер имаше луна,
макар че мракът плътно я притиска.
Вълнувам се, когато вечерта
е толкова мистична и ме иска.

Когато аз самата съм луна,
когато съм небе и дъжд и всичко,
когато тънкоструйчица вина
се спуска по клепача еротично

Вълнувам се и знам,че може би
и ти по своя странен начин
усещаш как росата трополи
по крехките прозорци на душата,

усещаш как под лявото крило
се сгушвам в теб, а другото е нищо…
Луната спи в атлазено легло
до нечия открадната въздишка.

*  *  *

7. В сълзата на капчука

Тръгвам вече-
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях,
но след мене стъпки на кошута
ще разказват с тайнствени слова,
как в сълзата на капчука
съм посяла своята сълза.

*  * *

21. На Титаник

Дочуваш ли сирената на кораб,
порещ ледената океанска мощ?
Обхващаш ли със поглед зорък
туй величие пред идещата нощ?

А аз и ти сме пасажери,
забравили останалия свят,
душите ни са с ветровете полетели,
луната тази нощ ни е маяк.

Напира нещо във гърдите,
припламна, лумна и гори.
Една магия ни оплита
в талазите на своите мечти.

Любов родена сред бумтежа
и грохота на свъсени вълни,
с титАническа сила ни връхлита...
О, мили мой! Летим..! Летим..!

Разперени ръце-криле могъщи
прегръщат тъмнооката небесна шир.
Океанът в дълбините смръщен,
очаква пак победоносен пир.

На ужаса очите срещаме,
но даже там се стеле радостта,
защото нашите души в безгрешие
не се страхуват даже от смъртта.

****

22. Падналите ангели не плачат
Знам, че в мене още се спотайва
малкото момиченце на татко
и със сенките вечерни на тавана
си измисля милион загадки.

Зная, че когато затуптява
лудото ми, дето е от ляво,
спомня си момчето с дъждобрана
дето ме пренесе през реката.

Ехото на вятъра донася
звън от кехлибар на броеница,
купола църковен се отваря
изпод тихата въздишка на девица.

Гълъб да ми кацне на ръката,
на крилото да му сложа две мъниста
с тях да прелети и над реката
на Живота, който ме прелисти.

Да ми върне времето и татко.
Колко му е щракване със пръста?
Ако тръгне времето обратно
в обичта на татко ще възкръсна.

Да не идваше момчето с дъждобрана,
аз да се удавя във реката.
От любов да не познавам рана,
дето да се носи под ребрата.

Купола над мен да се затвори,
булото от свещ да се запали,
да не знам че в брачните простори
падат мъртви мигове мечтани.

Знаеш ли? Не ме успокоявай,
с всички тези думи, че съм свята!
Падналите ангели не плачат,
но обикнат ли, изтръгват си душата.
****
*  *  *
23.  Сякаш стискам във шепа петаче
Росица Петрова
 Капе нощ и всичко е някак си..,
сякаш стискам във шепа петаче,
щом подхвърли парче от душата си
на живота ми колоездача.

С разсъблечен тризъбец Луната
бди на пост пред дома на очите ти
и отсява доброто от плява.
Слънчогледи гнездят във косите ми.

Протегни се, за теб съм посяла
в разлюляната нива на дните
стръкче обич. За тебе ме пита
мисълта ми, на миглите спряла.

Знам, вълната скалата залива,
ала камък вода не попива.
****
*  *  *

24. Цигански романс

Ехото разнася звън от долината,
пее мандолина, лее се Мавруд
и огньове късни светят в тъмнината,
табор  ми донесе във  душата смут.

Циганска магия, някой ли ми стори,
ли омайно биле пих онази нощ?
Беше просто вино, от незнайно лозе.
Беше миг на лудост. Тайнство в полунощ.

Тропот на копита в нощите ме буди,
две очи ме мамят, тайнствено в нощта.
Как да си призная: „Циганин ме люби”
Нито да призная, ни да отрека.

С дивите мустанги, към небето тичам,
страсти ме връхлитат, палят ми кръвта.
Как да отрека, че циганин обичам?
Нито да призная, ни да отрека.

Звън от колесници ехото отнася
и копита глъхнат някъде далеч.
Тъмни хоризонти слизат в долината
плач на мандолина тихо ме зове.

Всяка нощ  пристига  конник от луната,
вино ми налива в сребърен потир,
огнени светулки стигат  небесата,
младоженка сбира утринни сълзи.

****
*  *  *

25. Самодивска орис

Тази нощ осъмнах долу при чешмата,
дето пя и свири беден цигулар
с дрипави обувки, с камък във душата
глас на лудо вино, с поглед на кинжал.

Две лози до него плакаха със мене,
спуснаха филизи, като женски свян.
Огън самодивски в погледа ми стене.
Глас ли да му взема или прокълна?

Дето ме подмами с песен от звездите,
дето ме замая с глас на кехлибар.
Вече ме подканват трети път петлите,
люшкат се под мене росни ми поля.

Вдигайте сестрици клади до небето,
във воал съшийте сребърен конец,
гривите сплетете, буйни на конете,
нека галопират с диви ветрове!

Водя младоженец, люлка ми сторете
селските камбани с писък да ечат.
Нека да узнае татко полумесец -
тази нощ залюбих беден цигулар.

****
*  *  *

26. Тишина
Понякога нахлува Тишина
а тя мълчи и нищо не ми казва,
белязва ми душата с твоя знак
и сяда грациозно на перваза.
Тогава ми е тихо и мълча,
но някак си долавям твойте думи,
те идват от далеч, от вечността
а аз съм ги очаквала. Прости ми!
Че чак сега, че чак едва сега
откривам твоя свят и закъсняла,
аз цял живот към тебе се стремях,
а идваха цветя и листопади…
Сезоните се сменяха, а теб,
а тебе все те нямаше, защо ли
аз всяка нощ оставах по сърце,
което с тишината си говори.
Понякога, ей тъй като сега
приседнала на края на луната
се сливам с тишината и дъжда
и тебе търпеливо
           чакам, чакам, чакам….

****

27. Вярвам до наивност
Над мен валят звезди. Така валят, че
земята се превръща в звездовал,
а аз не виждам нищо и пресичам
небето, тишината и нощта.

Пресичам разстояния, които
застават между мен и между теб
и вярвам безпричинно, до наивност..,
до болка, до припадък вярвам в теб.

В представата, че някъде те има
реален, некрасив и малко груб
и с всички недостатъци които
би имал абсолютно всеки друг.

Но само в теб да видя онзи пламък
за който да си струва цял живот
да следвам през космични разстояния
магията на твоята любов.
****

*  *  *

28. Такива ми ти работи

Дъждът вали, а в мене отшумяват
последните проблясъци тъга
и шапка с периферия на лято
ме скрива от очите на света.
Допускам само вятъра под нея,
защото е пристигнал от далеч
и носи аромат на орхидея
във своето изкуствено сърце.
А той е мъдър, честичко ми пее
кръстосал пред прозореца крака,
че който да обича не умее,
умее да погубва Любовта.
Такива ми ти работи при мене
умирам си за глътка тишина
с която да затъвам до колене
в среднощна серенада на дъжда.

****

29.Обичам да те гледам как рисуваш

Обичам да те гледам как рисуваш
със думите, без четка и бои!
Но чувствам, че понякога тъгуваш
макар да казваш все, че си щастлив.

Приседнала на края на пейзажа,
ми слагаш многоточие, нали
пред мене и пред теб стои безкрая
а всъщност там съм просто семпъл щрих…

но всъщност ти допълвам житието
по начин непонятен, но и мил
и удивителен да сложиш е прието,
когато нещо там те впечатли.

но всички удивителни не могат
дори събрани да ме впечатлят,
докато ми запълва кръгозора
на многоточието ни гласа.

****

30. Нощта ме изненада
Защо мълча? Нощта ме изненада
със толкова коварство и лъжи
и аз не зная как да си повярвам
че бях до теб в годините. Кажи,
какво си мислеше, когато нощем
улавях на капчуците дъжда,
когато по луната те разхождах
и ти рисувах цвят и тишина!
Когато ти разпалвах всеки въглен
горял – недогорял под пепелта,
тогава ли кроеше своя пъклен
и варваро-измамнически план?

Небето ми е толкова самотно,
но толкова пречистено след теб,
че виждаш ли, аз дишам, дишам…Точно
се раждам днес отново.Точно днес.


http://lycki.blogspot.com/


================= ========= ==============







ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781