по Николай Милчев
В ноември
есента е хляб.
И сиво-синкава мъгла,с която
щурецът в мен
е глух и сляп.
Потънал в шумата мечтател.
Ноември…
сън и тишина.
В сърце от свещ
на дълга зима
монахът крие любовта.
Под расото на своето име.
С икона,
пила светлина
и с напръстник вода
за болен
в една забравена следа
преписвам чутото отгоре.
Ноември…
Есента е хляб.
И сън, и тишина,
и свещ за дълга зима.
Или
докоснат със ръка
дъх от забравена молитва.
Аз зная – думите ще спрат.
Ще дойде в празния завой тъмата.
Една жена от този свят
ще чуе. И ще ме изпрати…
календар
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111112704183
Свидетельство о публикации №111112704183
Рецензии
